Докато стигне до работата, Иванов ще бъде засечен от още десетки, дори стотици, обективи по етажите на сградите. Накичени са по ъглите, первазите, климатиците. Повечето дори не са обозначени с изискваните по закон табели за извършвано видеонаблюдение, а обхватът и целта им остават неясни. Също както и съдбата на информацията от записите, които правят. Проблемът, който до неотдавна засягаше предимно столицата, вече се пренесе в повечето големи градове на страната. Пазарът изобилства от камери на достъпни цени, чиято покупка и инсталиране са неограничени. На хартия има законови правила, които гарантират обещаното от Конституцията право на лична неприкосновеност на всеки гражданин. На практика контролът върху спазването им е всичко друго, но не и строг. Така лични данни се търкалят (буквално) на всеки ъгъл и има само един начин за защита, при това със спорна ефективност.

Работата на частните камери за наблюдения се регулира от Европейския регламент за защита на личните данни, българския Закон за защита на личните данни, както и насоките и практиката на прилагащия ги орган - държавната Комисия за защита на личните данни (КЗЛД). От практиката на комисията, която публикува решенията си по жалби на граждани, се разбира, че всеки може да сложи камера в имота си, ако спазва определени изисквания - накъде да гледа, как се обработват данните, колко време да се пазят и кой да има достъп до това.

Комисията може да се самосезира, но обичайно работи по сигнали и жалби, т.е. за да се задейства, някой трябва да се оплаче, че е обект на нерегламентирано наблюдение. След това органът се произнася дали това е така и при нужда може да нареди на нарушителя да премахне камерата или да коригира приложното ѝ поле. На място може да дойде екип от комисията, който да провери дали решението е изпълнено в постановения срок. Ако предписанията на комисията не са изпълнени, комисията има право да наложи санкции, включително и глоби. Решението на комисията може да бъде обжалвано пред компетентния административен съд.

От годишните отчети на КЗЛД се вижда, че постъпват много жалби и сигнали, свързани с видеонаблюдение. Самата комисия обаче се оплаква от недостатъчно ясна законодателна уредба. "Дневник" поиска подробности за работата ѝ, но въпросите не получиха отговори до редакционното приключване на текста.

Частното видеонаблюдение поставя въпроса за сложния баланс между сигурността и личната неприкосновеност, коментират юристи. Лесният достъп до камери и липсата на строг регулаторен механизъм могат да създадат условия за злоупотреби и правна несигурност. От една страна, камерите могат да бъдат ефективен инструмент за защита на личното имущество и за разкриване на престъпления. От друга, съществува риск те да се превърнат в средство за несанкционирано наблюдение на личния живот на гражданите, включително действията им и общуването с други хора.

Самата комисия се оплаква от това, че няма достатъчната законова регламентация на видеонаблюдението. "Липсата на нормативна регламентация на осъществяваното в страната видеонаблюдение от различни администратори и субекти води до множество сигнали и жалби, както и до конфликтни ситуации между администраторите и субектите, чиито данни се обработват", посочва в годишния си отчет за 2023 г. КЗЛД. Оттам допълват, че се изразходват "изключително много човешки ресурс и средства" за контрол на нарушения, а причината е липсата на нормативна регламентация на засилващата се тенденция всеки и всичко да се охранява чрез въвеждането на нови технологии и технически средства.

По закон всеки има право да постави камери за лични нужди, стига те да не заснемат обществено пространство или частен имот без съгласието на собственика му. Основните заложени изисквания според Европейския регламент за личните данни и закона за защита на личните данни, са информираност, минимален обхват и защита на личните данни.

Ако искате да поставите камера в жилищна сграда с етажна собственост например, се изисква съгласието на поне 51% от присъстващите на общото събрание. Много от случаите по сигнали пред комисията са именно за устройства, които са поставени, без съседите да са уведомени. Освен това трябва да има табели, които да указват, че в сградата има камери.

Разглеждани от комисарите казуси показват, че много хора ги слагат с цел защита на собственост или заради междусъседски проблеми.

Още по-строги са изискванията за камера, която да гледа към балкон или външна част от кооперация - устройството трябва да заснема само частта от имота, която принадлежи на собственика. Ако имотът не е поделен, трябва да има баланс между интереса на наблюдаващия и правата на останалите съсобственици, т.е. да има гаранции, че с камерата не се заснема някаква част от хората, които са в другия имот.

Например за да се постави на балкон камера, насочена към улицата, има няколко условия:

Данните от годишния отчет на комисията показват, че през 2023 г. най-много жалби - 235, са постъпили именно в сектор "Видеонаблюдение". От комисията отчитат значително увеличение на тези сигнали спрямо предходни години. Най-честите жалби са за:

Според адвокат Кашъмов увеличението на жалбите и на хората, които поставят камери, е функция от липсата на доверие в способността на полицията да свърши своята работа. "В този смисъл те имат превантивно значение и се явяват полезни за българските граждани", казва още Кашъмов.

Казусите като този на Георги Иванов са най-честите, с които комисията се занимава. Сред тях са и такива на братя и роднини, които делят имот, но не са в добри отношения, бивши приятели.

Георги Иванов* се обръща с жалба до КЗЛД през 2023 г. В нея той твърди, че камерата заснема него, семейството му и други съседи без тяхното съгласие, като нарушава правото им на лична неприкосновеност.

В решението си КЗЛД установява, че камерата заснема не само входа на собственика, но и общите части, което представлява обработване на лични данни съгласно регламента и Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД). Комисията разпорежда премахване на устройството или пренасочване така, че да заснема само личния вход на собственика.

Според закона и практиката на КЗЛД всеки, който има записващо устройство, трябва да спазва няколко принципа - регистрираните от него лични данни да се обработват законосъобразно и добросъвестно, да се събират за конкретни и точно определени цели и да не се обработват по начин, несъвместим с тези цели. Допълнително обработване на личните данни за исторически, статистически или научни цели е допустимо, при условие че е осигурена защита.

Въпреки че няма изрично определен законов срок за съхранение на видеозаписи от частни лица, се препоръчва записите да се съхраняват за период, не по-дълъг от необходимото за постигане на конкретната цел на видеонаблюдението. След изтичането му те трябва да бъдат изтрити или анонимизирани.

Важен детайл е, че ако видеонаблюдението обхваща публични пространства или засяга правата на други лица, физическото лице се приема за администратор на лични данни и подлежи на съответните законови изисквания и санкции.

Пред "Дневник" служител на фирма - производител на камери за охрана, от София обясни, че има няколко вида устройства, като в зависимост от желанията на клиента те предлагат различни опция за съхранение на записите. По думите му има устройства, които пращат записите на облачно пространство и в зависимост от големината му данните се съхраняват от седем дни до една година назад. Има и устройства с хард диск, които могат да пазят записи до половин година.

Не по-малко чувствителен е въпросът кой има достъп до събраните с видеонаблюдение данни.

Ако частна камера се окаже в обсега на извършено престъпление, собственикът ѝ е задължен да предостави записите на органите на МВР, указва практиката на КЗЛД. В насоките за обработка на лични данни на комисията е даден пример: "Собственик на магазин прави видеозапис на пространството около входа на магазина. На видеозаписа е документирана кражба от физическо лице на портфейла на друго лице. Служителите на полицията изискват от администратора на данните да предаде видеозаписа в интерес на разследването."

От практиката на КЗЛД се разбира, че полицията може да изисква записи от камери на физически лица, когато те са от значение за разследване, но използването им като доказателства в съда зависи от спазването на законовите изисквания и процедурите, гарантиращи правата на засегнатите лица.