Задълбочава се "рецесията на демокрацията" в ЕС и България също е отговорна за това
Пет държави в Европейския съюз са в група, в която властите умишлено и системно полагат усилия за отслабване върховенството на закона във всички сфери. Това включва очернящи кампании и множество закони, политики и ограничения във финансирането, които сериозно подкопават законността. Те са наречени "разрушителки" на демокрацията в Европа и една от тях е България.
Това е заключението на годишния анализ за 2024 г. на 43 организации за правата на човека от 21 държави членки на ЕС, който е смятан за авторитетен отговор на неправителствения сектор на доклада на Европейската комисия за върховенството на закона. Заключенията в него ще залегнат в докладите на местните правозащитни организации при редовните посещения на Комисията в 27-те държави през при подготовката на тазгодишния ѝ доклад, обикновено публикуван през юни или юли.
| Участващите от българска страна са Антикорупционният фонд и Българският хелзинкски комитет. Докладът заема повече от хиляда страници, а частта за България - близо 40. |
Повечето констатации за България не са непознати за българските граждани, институции и политици. Те дават основание на обединението Съюз за граждански свободи за Европа (известен накратко като Liberties) да постави страната в компанията на "резрушителите" Словакия, Хърватия, Румъния и Италия.
- Унгария, наречена "най-слабото звено", е сама в последната категория, защото "демократичните стандарти са деградирали до такава степен, че [ако беше страна кандидат за членство в ЕС], нямаше да бъде допусната". "Унгарското правителство продължава да прилага закони, оспорени от Европейската комисия, участва в множество кампании срещу правозащитни организации и подкопава ЕС отвътре", се казва в съобщението по повод публикуването на доклада.
- Челната група с най-добри постижения е малка - само Естония и Чехия заради системните и и нацелени действия, а Полша за малко не попада тук, защото полага усилия, но не ѝ достига устойчив резултат от възстановяването на върховенството на закона (особено независимостта на правораздаването и медийния плурализъм) след 8 години управление на "Право и справедливост".
Авторите не са съставяли някаква класация, рейтинг или индекс за върховенството на закона. В една или друга степен всяка от страните членки е спомената в отделните проблемни области: независимост на съдебната власт, корупция, гражданско общество, човешки права, механизмите за взаимен контрол и възпиране, свобода на медиите.
| Според анализа България влошава показателите си в борба с корупцията, механизмите за взаимен контрол и възпиране и влиянието на гражданския сектор, и показва застой в съдебната система, свободата на медиите и защитата на човешките права. |
Основни констатации за България
Докладите за отделните страни са съставени от национални членове на Liberties и партньорски организации на основата на обща структура, разработена от организацията, като се вземат предвид приоритетните области и показатели, определени от Европейския съюз, за да стане доколкото по-лесно част от обществената консултация на Европейската комисия и нейния годишен доклад за върховенството на закона.
Получената информация е достатъчно представителна, за да даде точна индикация за траекторията на върховенството на закона и демокрацията както в конкретната страна, така и в ЕС. Ето основните констатации за България (конкретните препоръки по тях са в дъното на текста - бел.ред.):
- Съдебна система: Няма напредък в създаването на независим механизъм за отчетност на главния прокурор и неговите заместници, нито в промяната на състава на Висшия съдебен съвет. Въпреки законодателните инициативи, съдебната система остава нефункционална, а случаи на корупция сред високопоставени политици не водят до наказателна отговорност.
- Антикорупционна рамка: Антикорупционните институции се използват за атаки срещу политически и бизнес опоненти, вместо за реална борба с корупцията. Разследвания, съдебни процеси и осъдителни присъди по случаи на корупция сред високите етажи на властта остават невъзможни в настоящата политическа среда.
- Медийна среда и свобода на медиите: Политическата нестабилност блокира регулаторните промени в медийния сектор, което води до застой. Миналогодишната препоръка на Съвета на Европа за осигуряване на прозрачност при разпределението на държавната реклама остава неизпълнена.
- Разделение на властите: Механизмите за взаимен контрол и възпиране и в трите власти са сериозно нарушени. Заради политически договорки и пазарлъци, множество длъжности в ключови институции остават незаети или се заемат от личности в пресрочен мандат. В началото на 2025 г. беше сформирано правителство, включващо както утвърдени, така и нововъзникващи популистки политически партии, което поражда очаквания за поставяне на партийните интереси над обществения интерес в управлението.
- Гражданско общество: Нов закон срещу "пропагандата и популяризирането на нетрадиционна сексуална ориентация" ограничи достъпа на НПО до училищата. Направени бяха и опити за прокарване на закон за регистрация на активни граждани като "чуждестранни агенти" и регулирането на застъпническата дейност на гражданския сектор.
- Пренебрегване на задълженията по правата на човека и други системни проблеми, засягащи върховенството на правото: България не прилага ключови решения на ЕСПЧ поради липса на стабилна правна рамка, която да задължава институциите да ги изпълняват. Отсъстват и конкретни санкции за неизпълнение на съдебните решения.
Какви са тенденциите в Европа
Дори демокрации за пример като Белгия, Франция, Германия и Швеция показват изолирани, но тревожни спадове в някои аспекти, което създава риск от по-нататъшно понижаване на стандартите, посочват още авторите и наричат подобни държави "свличащите се". В групата на "стагнаторите" са поставени Гърция, Ирландия, Малта, Нидерландия и Испания, защото са в застой, или отбелязват минимален напредък в индикаторите за върховенство на правото.
Общата картина разкрива раздалечаване на лидери като скандинавските страни, Германия, Люксембург и Нидерландия, Ирландия и Естония, от една страна, и най-слабо представящите се, сред които е България, казват авторите. Тази тенденция е предизвикателство към интегритета на основоположните ценности на ЕС, допълват те.
Ето заключенията за ЕС като цяло:
- Съдебните системи страдат от политическа намеса, недостатъчно финансиране и вмешателства в правораздаването, което подкопава тяхната независимост, качество и ефективност.
- Борбата с корупцията е затруднена от липсата на прозрачност, слабото правоприлагане и неадекватната защита на подаващите сигнали, което руши доверието в правителствата.
- Свободата на медиите остава застрашена, тъй като политическото влияние компрометира независимостта на регулаторните органи, а концентрацията на собственост потиска плурализма. Журналистите са изправени пред нарастващи заплахи и съдебни преследвания.
- Механизмите за контрол и възпиране са допълнително отслабени от прекомерната употреба на ускорени законодателни процеси, политическата намеса в независимите институции и компрометираната честност на изборния процес, което ерозира демократичния контрол върху правителствата.
- Гражданският сектор продължава да се свива, като широко разпространени кампании за очерняне насърчават правителствата да приемат рестриктивни закони, особено по отношение на правото на мирен протест и свободата на сдружаване.
- Правата на човека са под все по-голям натиск заради по-строгите миграционни политики, неадекватната защита на уязвимите групи и нарастващата дискриминация и реч на омразата срещу малцинствата в целия регион.
| "С нарастването на крайнодесния популизъм и отстъплението на демокрацията в САЩ, кризата на върховенството на правото в Европа се задълбочава. Засилващото се влияние на крайната десница заплашва единството на Евросъюза, докато войната на Русия в Украйна и бързо променящите се трансатлантически отношения поставят на изпитание устойчивостта на съюза", коментира Балаж Денеш, изпълнителен директор на Liberties. |
Основни системи като съдебната, контрола между властите, медиите и неправителствения сектор в ЕС все още защитават демокрацията и функционирането на върховенството на закона, се казва в доклада. Но бъдещето не изглежда оптимистично.
Базата данни PopuList, която обхваща годините от 1989 до 2022 г., демонстрира постоянен ръст в подкрепата за популистки, крайнодесни и крайно леви партии от 1989 г. насам, със значителен скок през 2015 г., който продължава. До 2019 г. подкрепата за популистки и радикални политически партии в европейските страни достигна 30%, като тази тенденция се увеличи допълнително през 2022 г. Данните показват, че по-голямата част от тази подкрепа отива за популистки и крайнодесни партии.
"Силата и устойчивостта на Европа се крие в нейната сила като обединен съюз, но евроскептичните и ултранационалистическите крайнодесни партии заплашват сътрудничеството", се казва още в съобщението. "Необходимостта от силно лидерство на ниво ЕС е по-голяма от всякога. Възстановяването на общественото доверие в институциите на ЕС, насърчаването на ефективното сътрудничество между държавите членки и гарантирането на зачитане на ценностите на ЕС разчита на стабилно върховенство на закона."
Какви са препоръките за България
"Въпреки множеството поправки в законодателството, нито една от тях не доведе нито до независим механизъм за търсене на отговорност на главния прокурори или неговите заместници, нито промяна в съставянето на Висшия съдебен съвет", описва докладът на Liberties. Изброява се също, че нито един публично обсъждан случай на корупция сред политици не е стигнал до съд и че в сегашната ситуация това е невъзможно да се случи.
Говори са това как в една превзета държава "рамката за борба с корупцията не се използва по предназначение, а е инструмент срещу политически и бизнес опоненти на фактическите господари на държавните институции" в името на политическа и икономическа изгода. "След период на относително затишие има значително увеличение на подобни институционални атаки."
В медийната среда цари стагнация, разделението на властите е компрометирано от това, че над 20 регулатора и агенции са с ръководство с изтекъл мандат, две са със съкратен и на една за пръв път ще се избира такова.
Ето конкретните препоръки:
За съдебната система:
- Своевременно парламентът да проведе прозрачна процедура за нови членове на Висшия съдебен съвет, разработена чрез интензивен диалог и сътрудничество с гражданското общество.
- Парламентът да проведе процедура за избор на нови инспектори в Инспектората на Висшия съдебен съвет.
- Парламентът да промени реда за избор на главен прокурор от Висшия съдебен съвет. Тази процедура трябва да позволява номинации от неправителствени институции като Националната адвокатска колегия, както и самономиниране от магистрати и следва да се развива чрез интензивен диалог и сътрудничество с национални и наднационални професионални организации и висшите юридически факултети на университетите.
- Парламентът да продължи работата на временната парламентарна комисия за търговията с влияние в съдебната система
За рамката за борба с корупцията:
- Юридическите факултети и Националният институт на правосъдието (институцията за обучение на съдии и прокурори) трябва да насърчат фундаментална промяна чрез еволюцията на професионалния етос и политическа култура в начина, по който се упражнява публичната власт в България.
- Правителството трябва да започне цялостна реформа на системата на наказателното правосъдие, по-специално по отношение на структурата на Висшия съдебен съвет и да въведе по-добри критерии за подбор на неговите членове; реформа на прокуратурата, включително нейното ръководство, структура и форми на външен контрол; и реформиране на правилата на наказателния процес и материалното наказателно право.
- Насърчаване на цялостна реформа на Антикорупционната комисия, включително нейното ръководство, правомощия и форми на външен контрол.
За медийната среда и свобода:
- Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) трябва стриктно да прилага антитръстовото законодателство на телевизионния пазар и да се справи със свръхконцентрацията на медийния пазар
- Парламентът трябва да реформира Закона за радиото и телевизията, за да гарантира независимостта на българските обществени медии. Деполитизираното финансиране, реформите в управлението и единната структура ще намалят неефективността, ще насърчат иновациите и ще обслужват по-добре обществения интерес в конкурентна цифрова среда.
- Парламентът трябва да преструктурира обществените медии, за да консолидира ресурсите, да елиминира излишъците и да обедини стратегията за съдържание. Реформите трябва да дадат приоритет на политическата независимост, устойчивото финансиране и цифровата трансформация, за да насърчат плурализма на медиите и да засилят демократичната им роля.
За механизмите за контрол и възпиране:
- Парламентът трябва своевременно да започне прозрачни парламентарни процедури за избор на нов омбудсман.
- Парламентът да въведе вътрешни правила за спазване на разпоредбите за обществени консултации на Закона за нормативните актове и да възлага междинни доклади за оценка на въздействието на промените в законодателството, внесени между неговите четения.
За гражданското общество:
- Парламентът трябва да гласува против Закона за регистрация на чуждестранни агенти и всички проекти на Закона за публичност на лобирането трябва да бъдат преразгледани, за да се балансират целите за прозрачност с гаранции срещу обременителни изисквания, които биха могли да задушат застъпничеството или да окажат непропорционално въздействие върху организациите на гражданското общество.
- Министерството на правосъдието да даде указания на Агенцията по вписванията за изпълнението на решенията на ЕСПЧ във връзка с регистриране на сдружения.
- Министерството на образованието трябва да установи ясни механизми за противодействие на клеветнически кампании срещу LGBTQIA+ организации и други уязвими групи, включително прилагане на антидискриминационните закони и насърчаване на общественото съзнание за положителната роля на ОГО в образованието и общественото развитие.
За човешките права:
- Правителството трябва да предприеме стъпки за въвеждане на по-строги правни мерки за изпълнение на решенията на ЕСПЧ, които обвързват всички институции и частни участници.
- Правителството да предприеме мерки за отмяна на дискриминационните промени в Закона за предучилищното и училищното образование, осигуряващи достъп на гражданското общество до училищата.
- Парламентът да не приема промени в Закона за вероизповеданията от 2002 г.