Демокрацията и върховенството на закона не са сред най-висшите ценности за по-голямата част от българските младежи на възраст между 14 и 29 г. Те заемат дъното на класация с по 5%, съставена на база въпроса "Кои (от изброените по-долу) са най-важните ценности лично за вас?" в мащабно представително изследване на младежта в България и още 11 държави в Югоизточна Европа, финансирано от фондация "Фридрих Еберт" и реализирано с Института по социология "Иван Хаджийски" на база представително онлайн проучване през февруари и март 2024 г. сред 750 респондента, проведено от агенция IPSOS.

Данните показват още, че 19% от респондентите смятат диктатурата за по-добрата форма на управление от демокрацията при определени обстоятелства, а спадът в одобрението им към Европейския съюз през последните 4 години е осезаем. Само 15% от тях се виждат напълно като европейци, а 16 на сто не се смятат за такива.

Резултатите - представени днес от съоснователя на института д-р Борис Попиванов, политолога Първан Симеонов и останалите участници в екипа за проучването в контекста на подобни изследвания през 2018 г. и 2014 г. - показват и промяната социологическия портрет на младите през последното изпълнено с кризи десетилетие - пандемия, икономически и финансови сътресения, войни в Украйна и Близкия изток, миграционни потоци и политическа нестабилност в България. За тях вече са характерни усещане несигурност и вземане на решения "в последния момент", както и страх от война (за 44%).

Въпросите обхващат от политиката и отношението на младите към нея, през образованието и удовлетворението от него, до мигрантите, хазарта, изкуствения интелект и нагласите за създаване на семейство и деца.

Помолени да посочат от предварително зададен списък само три най-важни за тях ценности, свързани с демокрацията, младите българи определят най-често на първо място по важност човешките права (24%), следвани от сигурността (20%) и икономическото благосъстояние (14%).

Тези нагласи търпят забележима промяна сред изследваната съвкупност през последните години, отбелязват авторите на изследването. През 2018 г. свободата категорично заема първо място в класацията на ценностите сред младите българи, следват печалбата и демокрацията. Още четири години по-рано (през 2014 г.) класаци-

ята на първи избор изглежда така: свобода, демокрация, пазарна икономика. Сега индивидуалните свободи изпадат на четвърто място.

Без да са отпаднали от ценностната скала на младежите в България, отстъплението на приоритети като свобода, демокрация, пазарна икономика и печалба, говори както за идеалите и стремежите им, така и за страховете и до известна степен дефицитите, с които са се сблъсквали, заключават авторите на изследването.

Базова ценност за младите българи е да бъдат независими (общо 74% отговарят "важно" или "много важно"). Следват желанието за деца (70%) и реализирането на успешна кариера (68%).

Неглижирането на политиката, наблюдавано през последните години, видно от данните изглежда започва да отстъпва. Има осезаем ръст в интереса към нея - от 7% през 2018 г. на 21% сега. Собствената идеологическа идентификация показва, че по-голяма част от българските млади са десни (24%) - често с националистически проекции, но без да стигат до крайности. Като леви се определят 15%, а най-голямата част се определят в центъра - 41% от младите, мнозинството от които (56%) живее в големите градове и в преобладаващата си част (53%) определя себе си в категориите на средната класа.

Въпреки засиления интерес, включително от политическата криза у нас, не е съпътстван от висока готовност за участие в политиката и това издава недоверие към институционализираните форми на действие за сметка на индивидуалните (бойкоти, подписки, доброволчество), коментират авторите на доклада.

Ниското доверие в политическите институции и активното участие в политическия процес сред малки общности от младежи и спорадично - сред мнозинството, рисуват картина за България подобна на тази в Хърватия, Северна Македония и Сърбия.

Тезата за намаляване на възрастовата граница на активното избирателно право от 18 на 16 г. не среща ентусиазма на младежите. Според 48,6% това ще увеличи дела на неориентираните избиратели. Приблизително същите дялове (47,2 %) пък са мнение, че по-ниската възраст ще е предпоставка за злоупотреби с вота на младите хора и партиите и политиците ще могат по-лесно да манипулират най-младите избиратели.

Налице е скептицизъм към собственото поколение. За голяма част от младите по-ниска възраст за гласуване значи повече неориентирани и манипулирани избиратели.

Все пак 35,8% от най-младите, в групата на 14- до 18-годишните, вярват, че намаляването на възрастовата бариера ще повлияе така, че повече млади хора да гласуват, респективно повече млади хора ще се интересуват от политическия живот в страната.

Консервативните млади жени (30 %) и образованите градски прогресисти (29,5%) в най-голяма степен са съгласни, че намаляването на възрастовата граница всъщност ще увеличи младежката избирателна активност.

Осезаем е спадът в доверието към всички основни институции, включително към Европейския съюз (ЕС), който получава нива на доверие от 24% пред 2024 г. при 50% през 2018 г.

Едва 15% от младите българи виждат себе си напълно като европейци, докато 16% изобщо не се смятат за такива.

Обединените отговори "напълно" и "до голяма степен" на въпроса: "В каква степен като цяло имате доверие в долуизброените структури?", показва следната картина:

Медиите и синдикалните организации у нас също се ползват с доста слабо доверие сред българската младеж - респективно с 12% и 10% по същата обединена скала от отговори

Критиките към ЕС са съпътствани от нагласите на 74% - повече или по-малко сериозни - за емиграция. Съпоставителният анализ на данните от региона сочи, че най-драстичен ръст на миграционните намерения в сравнение с предходната вълна на изследването през 2018 г. се отчита в България, Румъния и Хърватия, или в най-новите страни членки на ЕС. Само 26% казват, че не възнамеряват да емигрират при 61% през 2018 г.

В най-развитите региони на страната нежеланието за емиграция е най-широко застъпено явно защото младите хора от тези места виждат повече шансове за реализация в регионите, в които живеят (не планират емиграция 27,1% от респондентите в Югозападния регион и 33,7% в Южния централен). Противоположна е тенденцията в слаборазвитите Северозападен и Североизточен региони, където делът на твърдо решилите да останат е забележимо по-малък (съответно 18 и 14,6%).

Над 80% от желаещите да емигрират обаче нямат ясни планове и подготовка. Едва 17,9% от респондентите определят стремежа си да напуснат страната като "силен" или "много силен".

Ниски нива на удовлетвореност от качеството на полученото образование (21%) и високи възприятия на корупция в образователната система (57%) декларират младите хора. За мнозинството (56%) дипломата за висше образование е важна, но не и инвестираното време за получаването ѝ.

Най-неудовлетворените са висшистите (39%), чиято квалификация е най-специализирана, и най-заможните (37%), които са имали най-широк възможен достъп до образователни услуги.

На дневен ред е и друг проблем. В отговор на въпроса Съгласни ли сте, че има случаи, в които се "купуват" оценки и изпити в институти/университети в България? 32% отговарят "напълно съгласен", 25% - "по-скоро съгласен", 24% - "по средата", 6% - "по-скоро несъгласен" и също толкова - "категорично несъгласен".

Около половината (49%) от младите хора практически не отделят време за образователна самоподготовка. Прави впечатление, че 26,6% изобщо не отделят време за това, а за други 22% отделеното време не достига и половин час на ден.

Демографските профили на посочилите тези отговори подсказват притеснителни тенденции. Двете позиции ("изобщо не отделям време" и "отделям до половин час") имат стойности съответно 15,3% и 25% във възрастовата група на 14- до 18-годишните, 39% и 33,4% за живеещите в селата и 39,3% при младите хора с най-ниския материален стандарт.

Убеждението, че всички необходими знания могат да се придобият "наготово" и се намират "на един клик разстояние", се радва на все по-широко разпространение, отбелязват авторите на доклада и добавят още данни - 40,2% от 25- до 29-годишните съобщават, че не отделят никакво време за самоподготовка.

На въпроса Заемате ли понастоящем работна позиция в сферата на вашата професия (за която сте получили обучение/образование)? 48% са отговорили с НЕ при само 18 на сто през 2018 година.

Расте пропастта и между образователна квалификация и професионална заетост на младите хора. Само за 6 години делът на тези, които не работят по специалността си, се е увеличил трикратно - от 18% на 48%. В селата той достига 66,3%.

Все пак мнозинството млади хора (70%) вярват, че ги чака по-добро бъдеще. От друга страна, малцинство от 29% вярва в по-доброто бъдеще на българското общество.

Усещането за тревожност е относително високо, показва изследването. Страховете на младите са най-често екзистенциални - за живота, за здравето, за бъдещето. Водещи места в тревогите им получават притесненията от здравната система (47%), от евентуална война (44%), от климатичните промени (42 %).

Те са все по-толерантни към другите, но и понякога склонни да се примиряват с незаконни или непрестижни практики, като даването на подкупи или укриването на данъци.

На декларативно ниво да имаш дете е много важно за 50% от запитаните млади хора. Делът обаче не се доближава до осемдесетте процента от предходното младежко изследване.

Двудетният модел се очертава като автоматично предпочитание за тях. Посочват го 64%, но е спорно доколко това ще се отрази в практиката им или тя ще потегли към вече утвърдения еднодетен модел.

Като най-често посочвана подходяща възраст за дете или възраст на вече родено първо дете изпъкват 26-ата и 30-ата година, и диапазонът преди 30 г. като цяло. След 30 г. дяловете осезаемо намаляват. При жените се открояват отговори около и най-вече 25, 26-годишна възраст.

Не е малък делът на младежите в страната (47,4%), които биха приели да започнат работа от вкъщи. Аргументът им е свързан с възможността да управляват графика си и условията на работа. Работата от вкъщи се възприема по-скоро позитивно (сред 68% от младите) поради асоциациите с по-висококвалифициран и заплатен труд.

Само 9,9% биха отказали работа от вкъщи, защото тя би ограничила личните и професионалните им контакти.

Изкуственият интелект е по-скоро приветстван от младите поколения, но без ентусиазъм. 28,5% предпочитат да позиционират мнението някъде по средата между крайностите на оптимизма и песимизма. Най-вероятно в по-голямата си част те виждат безброй възможности, но в крайна сметка развитието на изкуствения интелект води след себе си и усещане за несигурност и доза притеснение от новото и непознатото, коментират авторите на доклада. 18,3% са изцяло отрицателно настроени към него, докато с изцяло положително отношение са 17,9%.

Климатичната катастрофа се очертава като един от най-сериозните проблеми пред младото поколение. Водещо схващане сред българската младеж е, че човекът е основната причина за климатичните промени. Точно половината (50%) са на мнение, че в основата стои "предимно" или "изцяло" човешка дейност. Стъпвайки на предварително подготвената сегментация, може да се обобщи, че по-често такова мнение изразяват по-образованите градски младежи, по-често жените, както и младите мъже, живеещи в по-малки населени, често селски райони.

На обратното мнение са значително по-малък дял българи - сумарно това са 9%, според които климатичните промени са изцяло или основно следствие на природни феномени и процеси, без дейността на нашата цивилизация да е оказала някакво влияние върху наблюдаваните промени. Интересно е, че това мнение е по-често изразявано от млади мъже между 19 и 24 г., предимно живеещи в града. Съотношението между едната и другата група младежи е 5:1.

Не е за подценяване делът на респондентите, които приемат едновременното и равно въздействие на човешка дейност и природни феномени (28%). Пренебрежим обаче е делът на убедените, че климатични промени не съществуват (2%).

Хазартните игри имат немалка популярност сред младите. Съществува и тенденция сред някои да ги приемат като алтернатива на трудовите доходи. Малцина от включените в изследването нямат редовно играещи хазарт познати. Макар и статистически малка, социално значима е групата на младежите, чийто приятелски кръг като цяло редовно играе хазарт.

Разрезът на данните сочи, че отговорите "всички мои познати" и "повечето мои познати" са по-чести отговори сред по-ниско образованите, донякъде мъжете (особено тези между 19 и 24 г.), живеещи в селата, но и по-малките градове, както и младежите в по-трудни материални условия.

Тези отговори са присъщи по-често на младежи от по-ниски социални слоеве, но не са изключение и сред представителите на високите. Практиката има по-скоро голям мащаб и не се концентрира само до една страна от обществото и, преди всичко, не е практика, капсулирана от географски, демографски, социални или други предпоставки, а е широко разпространена сред значителна част от младото население на България.

Причините за масовата популярност на хазартните игри в България са много и комплексни - от агресивната реклама и нейния мащаб, липсата или слабите държавни регулации, материалните нужди на играещите, психическа зависимост и проблеми, свързани с психично здраве и др.

При директно зададено твърдение "Игрите на късмета предоставят възможности за печелене на пари, които не можем да постигнем с честен труд" съгласните са сумарно 24%, а несъгласните - общо 40%.