"Сами са си виновни": естетичната хирургия от стремеж към красота до зависимост

"Сами са си виновни": естетичната хирургия от стремеж към красота до зависимост

"Сами са си виновни": естетичната хирургия от стремеж към красота до зависимост
"Стремеж към красота, присъщ на човешката природа" - така д-р Катя Паскова, която има над 25 години опит в сферата на дерматологията, обяснява причините за големия интерес към естетичната и пластичната хирургия в последните години. Психологът Ина Стоянова напомня, че търсенето на "перфектното" не е феномен само на 21 век, а част от историята на човечеството. Както и че не липсват примери за това как в някои култури символите на съвършенство могат да бъдат осакатяващи женското тялото, т.е жертвите в името на красотата също не са новост.
В България за рисковете при процедурите за разкрасяване се заговори активно едва преди няколко месеца заради поредицата от жени, които стигнаха до "Пирогов" след поставен ботокс извън регистрирано лечебно заведение и от човек без изискваното медицинско образование. И докато вниманието беше съсредоточено върху физическите проблеми, които може и причинява понякога естетичната хирургия, на заден план останаха други въпроси - какви психични дефицити прикрива вманиачаването по корекциите, защо все повече хора развиват зависимост към тях и каква е връзката между социалните мрежи и поразителните външни прилики между клиентите на салоните за красота.

Има или няма вманиачаване

Големият интерес към естетичните процедури има някои негативни последствия, като извършването на медицински процедури от неквалифицирани хора, използването на фалшиви продукти, постигането на неестетични резултати, смята д-р Катя Паскова. Вманиачаването по подобен тип интервенции също е част от тях, а опитът ѝ показва, че е по-често срещано при жените, отколкото при мъжете. Д-р Паскова уточнява, че избягва определението "мания", тъй като най-често кабинета ѝ посещавали пациенти, които знаят как качествено да се грижат за здравето и красотата си.
Напоследък освен "мания" често се употребява и понятието "зависимост" към пластичните интервенции. Психологът Ина Стоянова посочва, че в Международна статистическа класификация на болестите и проблемите (МКБ-10), свързани със здравето, няма описана подобна зависимост и не може да се говори за това като самостоятелен синдром.
Когато обаче постигането на естетично съвършенство се превърне в натрапчиво занимание, би могло това да бъде симптом на разстройство на психиката, посочва Стоянова, която в практиката си е работила с хора, които непрекъснато желаят да подобрят външния си вид.
Според председателя на Асоциацията "Пациенти на естетичната медицина" Симона Александрова за някои групи хора пластичната и естетичната хирургия може да е мания. По думите ѝ не следва да се генерализира, не всички пациенти прекаляват, но тези процедури стават все по-достъпни и хората по-лесно взимат решение за такива намеси.
Александрова подчертава, че няма нищо лошо в коригирането на недостатъци чрез подобни процедури, но все повече млади хора се опитват да се впишат в тесни социални параметри на красотата, без да имат реални несъвършенства.
Ако преди години човек с лекота решаваше да си боядиса косата, сега със същата тази лекота вече предприема да измени визията си до неузнаваемост, така че да се приближи максимално до тази на някоя популярна личност

Колко голям е проблемът

Официална статистика колко хора се подлагат на пластични интервенции в България и при колко от тях настъпват усложнения няма. Според данните на Националния статистически институт (НСИ) от 2024 г. броят на пациентите, изписани от лечебно заведение след пластични, реконструктивни и естетически операции, са 10 256. Десетилетие по-рано (по данни от 2013 г.), интервенциите са били били два пъти по-малко - 4 964.
Тази статистика обаче е твърде обща, тъй като операции на гърдата по медицински показания - при тумори, вродени заболявания или травми, например, също са реконструктивни.
Данните не включват също подложилите се на корекции в козметични салони, какъвто е и случаят с жените, стигнали до "Пирогов". Не показва и броят на усложненията. А те се увеличават, коментира д-р Снежана Апостолова пред Clinica.bg. По думите ѝ ръстът им се дължи на липсата на контрол от страна на органите в държавата. Проверяват се само практики, които са регистрирани, а козметичните салони, които неправомерно извършват подобен тип услуги, остават извън обхвата на властите.
По стара традиция проверки започнаха след публичното оповестяване на случаите на тежки усложнения след поставяне на ботокс от козметик. А от здравното министерство побързаха да се похвалят, че регионалните здравни инспекции са проверили 1 145 обекта в цялата страна за периода 4-7 февруари.

Корекциите като житейски приоритет

Да се потърси разговор със специалист по психично здраве, когато естетичните интервенции се превърнат в житейски приоритет, препоръчва психологът Ина Стоянова. Тя уточнява, че непрекъснатите мисли за недостатъците във външния вид и придаването им на нереалистична тежест, могат да бъдат симптом на психично страдание, което само временно ще бъде облекчено след предприетата интервенция или промяна.
Краткосрочното повишаване на самочувствието след интервенцията всъщност засилва цикъла на търсене на допълнителни процедури
Непрекъснатото желание да подобриш външния си вид е поведение, което обикновено е придружено от други състояния - хранителни разстройства, дисморфно разстройство, повишена тревожност, много ниска самооценка, понякога дори депресивна симптоматика, единодушни са психологът и лекарят. Сред симптомите на психично страдание, са:
  • чести посещения при специалисти по естетични процедури;
  • нереалистични очаквания от интервенциите;
  • пренебрегване на други житейски приоритети;
  • непрекъснато желание за повече операции, дори когато са постигнати желаните резултати.
В подобни случаи се подхожда по различни начини, но се търсят истинските подбуди за непрекъснатото прибягване до тези интервенции. Задълбочено се изследват вярвания, допускания и базисни убеждения на клиента, а също и начинът, по който възприема себе си, света и другите. "Често пациентите вярват, че "Ако не съм красива, няма да бъда обичана" или "Ако не съм перфектна, ще остана сама", посочва психологът.
По думите ѝ те имат нереалистични очаквания за социална и професионална промяна след интервенциите, тъй като са приписвали на външния си вид своите несполуки и затруднения. "Постигането на по-трайна промяна е свързано с обучение на пациента своевременно да идентифицира и разпознава дисфункционалните мисли, да бъде критичен към тях и да успява да използва адаптивно поведение", казва още Стоянова.
Според нея податливостта на жените към естетични интервенции може да бъде разгледаната през много фактори. В основата обаче се корени вярването, че жените са оценявани предимно въз основа на външния им вид, а красота е гаранция за просперитет.
Все повече женската красотата се разглежда като капитал, който трябва да се търгува за социално-икономически ползи и това е изключително обезценяващо за образа на жената

Трябва ли лекарят да казва "не"

Естетичните процедури се превръщат в мания, когато няма контрол от специалиста, който извършва манипулациите, смята д-р Катя Паскова.
Един лекар, който е истински професионалист в сферата си, никога не би си позволил да прекали с терапии или количества в естетичната грижа, независимо от желанието на пациента. Затова е изключително важно в чии ръце поверяваме красотата си
Тя уточнява, че ежедневно отказва на пациенти. И е категорична, че дерматологичните процедури са медицински манипулации, които крият реални рискове и не се прилагат при риск за здравето на пациента. "Когато преценя, че желаната процедура не е подходяща за пациента по една или друга причина, никога не я извършвам, дори и с цената да го загубя", казва още тя.

Къде са социалните мрежи в картинката

Стандартите за "перфектното" са преходни, продукт на обществото и могат да бъдат разглеждани и като социален феномен, смята психологът Ина Стоянова.
По думите ѝ социалните мрежи не са причината за преследването на перфектния външен вид. Те обаче имат изключителна роля във формирането на именно тези стандартите за красота и съответно за значително нарасналата популярност на козметичната хирургия, с която тези цели изглеждат постижими.
Редица научни изследвания категорично установяват, че социалните мрежи оказват много силно влияние върху формирането на себеоценката на хората, уточнява още Стоянова. "Посланието, че красив е равно на щастлив и успешен, формира вярването, че ако искаш да си щастлив трябва да изглеждаш по определен начин", посочва тя.
А стандартите за красота са наложени и до голяма степен ограничени от "възможностите" на естетичните процедури, тъй като наблюдава се ефекта на уеднаквяване на външността.
Според д-р Катя Паскова платформите имат огромно влияние в изграждането на лошата репутация на естетичната медицина. "Неетичният маркетинг в индустрията е фокусиран именно там. Срещат се нереални резултати, публично се дават съвети за грижа за кожата от неквалифицирани хора, промотират се медицински процедури на неоправдано ниски цени", казва тя.
Медицината се принизява до козметологията, което - освен всичко друго - е и много опасно

И те "сами са си виновни"

Председателят на Асоциацията "Пациенти на естетичната медицина" Симона Александрова коментира пред "Дневник", че хората обикновено се свързват с тях, когато вече имат проблем. Броят на сигналите, които получават, силно варира. Има месеци, в които не получават нито един, и такива, в които са десетки. Обикновено сигналите се увеличават, когато дадена тема или конкретен случай попадне във фокуса на медиите или на потребителите на социалните мрежи.
Най-често пациенти се свързват с тях, за да търсят информация за правата си като пациенти, къде да подадат сигнал за некачествена услуга или нерегламентирано предоставяне на такава от неспециалисти, както и какви съдебни мерки могат да предприемат. Търсят и специалисти, които да коригират неблагоприятен резултат, или съвет как да се справят с нежелани последици от естетични корекции - от леки възпаления до тежки системни състояния.
От асоциацията първо насърчават пациентите, при които има неблагоприятни ефекти, да се върнат при лекаря извършил процедурата, защото той или ще може да овладее усложнението, или ще ги насочи към друг специалист.
Невинаги обаче това е възможно, разказва Александорва и дава пример със случаи, при които процедурата е направена в чужбина. "Често се оказва, че "специалистът", всъщност не е лекар, подобно на широко отразения случай с отровените с ботулинов токсин жени. Тогава вече говорим за нарушения и престъпни деяния, за които информираме и съответните органи", допълва тя.
От асоциацията уточняват, че събират и информация за това какво терапевтично поведение е приложимо за различните случаи, понякога се налага и психологическа подкрепа.
В първите години след създаването на асоциацията най-честото потърпевшите се допитвали какви са правата им. Първоначално битувало схващането, че прибягващите до подобен тип процедури "сами са си виновни" за неблагоприятните последици от тях. "През последните години успяхме да наложим разбирането, подкрепено и от закона, че ползвателите на естетично-медицински услуги са пациенти. Като такива те имат права, които могат да отстояват, въпреки че подлагането на естетично-медицински услуги не е непременно свързано със заболяване или медицинска необходимост", уточнява тя.