Скандалът отшумя за няколко дни, като сред юридическите спорове за парламентарните правила, кога и как е взето решението, партийни атаки и заплахи, темата със записването на разговори не предизвика реакции. Освен напомнянето на Киселова, че според Конституцията никой не може да бъде записван без негово знание и е недопустимо депутат да я нарушава. Записи по телефона обаче се правят лесно и е достатъчно на мобилното устройство да е инсталирано едно от десетките приложения, създадени за тази цел. "Дневник" провери дали това е нарушение, може ли да бъде санкционирано, лични данни ли е гласът и защо казусите попадат в "ничията земя" между закона, морала и етиката.

Според Радослав Лазаров, зам.-окръжен прокурор на Варна, ако Радостин Василев действително е правил запис на всички свои телефонни разговори, без да е искал съгласието на записването, това "безспорно е незаконно". Прокурорът обаче смята, че Василев няма как да бъде подведен под съдебна отговорност.

Според Лазаров трябва да бъде очертана ясна граница между фактите и начина, по който те са установени: "Ако аз кажа нещо в един телефонен разговор и той е бил записан без мое съгласие, това по никакъв начин не променя смисъла на казаното от мен. По-късно може да съжалявам за това, което съм казал, но веднъж записано то вече е факт. Може да не е правилно, може и да не ми е изгодно, но фактът е факт".

Според експерта по медийно право проф. Нели Огнянова, случаят с твърденията на Радостин Василев, че наред с всички входящи обаждания по телефона си е записал и председателя на парламента Наталия Киселова трябва да бъде разглеждан по-скоро през текстовете на Закона за защита на личните данни.

Според Нели Огнянова Общият регламент на Европейския съюз за защита на данните (GDPR) не прави разлика между запис на глас или притежание на информация за телефонен номер, име и адрес, които идентифицират даден човек. По тази причина във всички тези случаи важният въпрос е дали те са използвани за лични нужди без да бъдат разпространявани или целта на събирането на тези данни е различна.

Връщайки се към административно - правната страна на казаното от Радостин Василев, че записва всички свои телефонни разговори, проф. Огнянова смята, че в своя защита той би могъл да твърди, че ги е правил за лично ползване. А що се отнася до цитираното от него "признание" на Наталия Киселова, че е обект на натиск, лидерът на МЕЧ би могъл да се защити с твърдението, че просто е запомнил думите й, казани в телефонен разговор, без да го е записал.

И Кашъмов смята, че случаят е по-скоро относим към Общия европейски регламент за защита на личните данните, който се отнася и за всякакъв вид звуко- и видеозаписи.

Адвокатът разказа и за съдебната практика по случая с румънския журналист Джордже Бухнич, който беше снимал със скрита камера митнически нарушения на ГКПП "Дунав мост", която определя като "репресивно прилагане на Наказателния кодекс". Твърдението на прокуратурата беше, че той незаконно е използвал специално разузнавателно средство, но съдът не се съгласи, припомни Кашъмов.

Той даде и друг пример за разликата с работата на журналистите при разследвания: "По времето, когато главен прокурор беше Никола Филчев беше образувано не разбрахме точно какво - предварителна проверка или досъдебно производство срещу журналисти на Би Би Си за това, че са записали покойния председател на Българския олимпийски комитет Иван Славков да се съгласява да приеме подкуп. От тези случаи обаче се разви съдебната практика, според която няма начин журналист да бъде третиран като служител, който незаконно прилага СРС".

Търсенето в Google по четирите ключови думи "phone call recording app" (от англ. приложение за записване на телефонни разговори) предлага избор измежду 15 различни възможности. Всички те се предлагат в най-популярните платформи с подробни описания на функционалностите им.

Специална секция в сайта на Google за оказване на помощ при работа с операционната система Android, също дава детайлна информация за това как да запишете телефонните си разговори. Повечето апликации дават възможност за запис на всички обаждания, само на тези от непознати номера, на отделно повикване или само на тези от предварително избрани контакти.

Сайтът на Google обаче съдържа и няколко предупреждения:

Елементарен тест на няколко от произволно избраните приложения, предлагани за сваляне в платформата Google play обаче показва, че нито едно от тях няма функция за автоматично предупреждение или индикация по време на разговора, че той е записван.

На практика това означава, че всеки, разполагащ с телефон, позволяващ използването на приложение за запис на разговори, може безконтролно да нарушава чл.32, т.2 от българската Конституцията, за което носи морална, но не и наказателна отговорност.

Когато Радостин Василев каза, че има запис, думите му прозвучаха достоверно, защото през май 2023 г. той разпространи тайно направен запис от заседание на Изпълнителния съвет на Продължаваме промяната. От "Има такъв народ" (партията, от която стартира политическата кариера на Радостин Василев) пък пуснаха през юни 2022г. запис, че Василев оказва натиск върху колега депутат да напуснат парламентарната група на партията на Слави Трифонов.

В България темата за незаконното записване "избухва" от време на време през годините и фокусира значителен обществен и медиен интерес, основно заради записи с неясен произход (бел.ред. - в този текст "Дневник" разглежда само аудиозаписите, затова и не припомня скандали със снимки и видео), използвани като компромати.

През юли 2012 г. беше разпространен запис от телефонен разговор между Бойко Борисов и вече покойният тогавашен директор на Агенция "Митници" Ваньо Танов, станал известен като скандала "Ало, Ваньо". В него Борисов нареждаше да бъде прекратена проверка в складове на също покойния бизнесмен Михаил Михов (Мишо Бирата).

В края на април 2013 г. анонимен източник разпространи запис и стенограма от подслушан разговор между Борисов, бившия земеделски министър Мирослав Найденов и тогавашния градски прокурор на София, Николай Кокинов. В един от записите се чуваше глас, наподобяващ този на Борисов, който обсъждаше с Найденов и Кокинов различни политически проблеми и използваше нецензурен език по адрес на политически опоненти и европейски лидери. Автентичността на тези записи не беше официално потвърдена. Специализираната прокуратура започна проверка по случая, но не откри данни за извършено престъпление.

В началото на май 2013 г. последва разпространението на друг подслушан разговор на Борисов, в който той обясняваше как се разпределят партийни квоти в общински дружества и как фирми трябва да печелят обществени поръчки.

През юни 2020 г. от анонимни имейли бяха изпратени записи, в които се чува само частта, в която говори човек с глас, наподобяващ този на Борисов, а като "събеседници" се смятаха бившия шеф на "Лукойл" Валентин Златев, бившия прокурор Борис Велчев и други неидентифицирани, но очевидно част от партийния или правителствения близък кръг.

Данни за броя на започнатите и завършени разследвания или съдебни процеси за незаконно записване на аудио или видео материали в България през последните десет години няма или в най-добрият случай не са публични до момента.