Датата е 31 март 2025 г. 12-годишната Сияна Попова е на гости на баба си и дядо си за пролетната ваканция. На тримата им се налага да пътуват между Луковит и Плевен, когато край село Телиш колата им е ударена от камион. Детето загива малко по-късно на път за болницата, дядо му е с тежки травми и опасност за живота, а баба му се разминава с леки наранявания. Тя обаче трябва да изпита може би най-голямата болка в живота си - единственото ѝ внуче да почине в ръцете ѝ.

Пътната отсечка, където става катастрофата, е пословична. Живеещите в района се оплакват от лошото ѝ състояние и казват, че до момента са изпратени десетки сигнали до Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Плевенската пътна полиция два пъти е искала АПИ да ограничи скоростта и да постави нови знаци и маркировка на участъка, но без резултат. Непосредствено след катастрофата от АПИ обявиха, че участъкът е в добро състояние и спряха да коментират темата. Мълчанието бе нарушено от директора на агенцията Йордан Вълчев, седмица след инцидента, когато протестът заради смъртта на 12-годишното момиче стигна до сградата на АПИ.

На третия ден след катастрофата, на фона на обществената реакция и засиления медиен интерес в участъка бяха поставени знаци: на разстояние от 400 м се появиха 12 знака за ограничение на скоростта на 60 км/ч и 8 табели, предупреждаващи, че в участъка има концентрация на катастрофи. Междувременно регионалният министър Иван Иванов разпореди проверка на АПИ и отстраняване на цялото ръководство на структурата на агенцията в Плевен.

Седмица след катастрофата премиерът Росен Желязков обяви, че свика съвещание с участието на министри, представители на ресорни ведомства и на неправителствения сектор на тема пътна безопасност и борба срещу войната по пътищата. То ще се проведе на 8 април и на него ще бъдат обсъдени дейностите по осигуряване на пътната безопасност.

Още в деня след катастрофата от АПИ уточняват, че дефекти по пътната настилка няма и участъкът е в добро състояние. Според агенцията "няма нарушения, дупки и дефекти по асфалтовата настилка", а "трасето е с маркировка и почистени банкети". Допълват още, че през есента на 2024 г. е извършен частичен ремонт, какъвто е бил предвиден и през април тази година.

На следващия ден в интервю за "24 часа" Николай Попов описва пътя, по който често му се налагало да минава. "Това е много стар път, който се поддържа зле. С износен асфалт е, както и с изключително лоша маркировка", обяснява той.

За подадените до АПИ сигнали от пътната полиция в Плевен се разбра от изказване на зам.-директора на националната полиция Калоян Милтенов в парламента на 3 април. "Пътят е с крив наклон. Пътната полиция в Плевен е предложило на стопанина на пътя поставянето на знак за опасен завой. Сигнализирано е, че е необходимо ограничение на скоростта до 70 км/ч и поставяне на шумяща маркировка, също водещи стълбчета по цялото платно и пътна маркировка с поставена по средата червена линия", казва Милтенов с уточнението, че от АПИ не са предприели никакви мерки.

На 4 април коментар по темата прави и премиерът Росен Желязков по време на парламентарния блиц контрол. "Пътят може въобще да не е бил построен спрямо тогавашните стандарти. Отделен проблем е лошата поддръжка и липсата на пътни знаци. АПИ ще изготви доклад, от който ще се види дали още при проектирането и изпълнението на този път десетилетия назад няма сбъркани радиуси на двата следващи завоя при спускането, къде е свързан проблемът с пътната маркировка и означаването на скоростта и има ли отговорни лица, които не са си свършили работата", каза премиерът.

Експертът по пътни инциденти Станимир Карапетков обясни пред БНТ, че при огледа на мястото е установил 4 вида асфалт по пътното платно. "На всеки път асфалтовата настилка трябва да удовлетворява определени качества. Трябва да има добро сцепление, не трябва да има неравности, да няма вълни. Тя трябва да има качества и за товароносимост. Различието в настилката показва нехомогенност, а имаме ли такава това е признак и предпоставка за загуба на устойчивост. Денивелацията не е причина за липсата на устойчивост", каза той.

Последната рехабилитация на пътя е правена през 2000 г., добави пред "Нова телевизия" бившият шеф на дирекция "Поддръжка на пътища" в АПИ Георги Златев. "Тогава е положена настилка, оразмерена към тогавашните норми на натоварване. 25 години по-късно няма как да очакваме тя да отговаря на параметрите. Обикновено се извършва рехабилитация в периода на 7 до 10 години", допълни той.

Управляващи и експерти се обединиха в това, че е нужно завършването на магистрала "Хемус" и скоростния път между Ботевград и Мездра, защото тежкотоварният трафик преминава именно през пътя от Луковит към Плевен.

За проблемите с поддръжката на пътищата разказа и бащата на Сияна, който е провел разговор с Иван Иванов. В интервю за "Нова телевизия" той каза, че картината, която у е описал министърът, го е свалила на земята. "Направено е обследване преди години, което установява, че са необходими 35 млрд. лв., за да се рехабилитират най-опасните участъци в страната. Това е непосилна сума за нашата държава", каза Николай Попов.

Въпреки изнесените данни за състоянието на пътя в продължение на седмица от АПИ така и не беше даден допълнителен коментар след първоначалната им реакция, че отсечката е в добро състояние. Регионалният министър Иван Иванов освободи ръководството на плевенската структура на агенцията, но шефът на АПИ Йордан Вълчев така и не излезе пред медиите, за да говори.

Той направи това на 7 април, когато протест "срещу убийствата на пътя" достигна до сградата на агенцията. Вълчев слезе пред протестиращите, за да изрази своето мнение.

Пътната агенция получи подкрепа и от премиера. Росен Желязков заяви в парламента на 4 април, че "най-нелепото и непоследователно поведение е някой да бъде отстранен".

Регионалният министър обаче показал готовност за по-сериозни мерки. Бащата на загиналото момиче заяви на 6 април, че е имал разговор с него, в който Иван Иванов му предложил да освободи всички по веригата, без значение дали са виновни или не. Николай Попов му отговорил, че предпочита да се установи кой носи вината за състоянието на пътя и едва тогава да се предприемат такъв тип мерки.

На 3 април по разпореждане на изпълняващия функциите главен прокурор Борислав Сарафов разследването за катастрофата беше възложено на Националната следствена служба с аргумента, че досъдебното производство се отличава с особена фактическа и правна сложност. Следователи започнаха проверки в сградата на Областното пътно управление в Плевен, а още в същия ден проведоха и нов оглед на мястото на катастрофата, като беше извършен следствен експеримент, който да установи всички обстоятелства около нея.

Първоначално 65-годишният водач на камиона, предизвикал тежката катастрофа, беше задържан за 72 часа. След това съдът реши да му наложи постоянен арест. Бащата на загиналата Сияна разказа, че той така и не слязъл от товарната машина, за да провери какво е състоянието на хората в ударената от него кола. Самият шофьор разказал по време на разпита, че не е усетил изобщо удара.

По данни на прокуратурата, изнесени на 2 април, той е бил осъждан назад в годините за управление без книжка и под влиянието на алкохол. Но според прокурорите случката е била преди години и мъжът е реабилитиран съгласно българското законодателство.

Заместник-началникът на Пътна полиция Мария Ботева каза пред "Нова телевизия", че са установени близо 20 нарушения на шофьора на камиона, повечето от които за превишена скорост. Адвокатът му се опита да го защити, като също стовари вината на състоянието на пътната отсечка.

Протестите под надслов "Стига смърт на пътя" продължават на 12 и 13 април. И в двата дни в София се очаква да се съберат хиляди хора, които да се обявят срещу корупцията в пътното строителство.