Прекратената процедура за избора на Сарафов за главен прокурор влиза в Конституционния съд

Прекратената процедура за избора на Сарафов за главен прокурор влиза в Конституционния съд

Процедурата по избор на нов главен прокурор бе прекратена, след като поправките в Закона за съдебната власт влязоха в сила.
Процедурата по избор на нов главен прокурор бе прекратена, след като поправките в Закона за съдебната власт влязоха в сила.
Конституционният съд е сезиран да се произнесе по въпроса дали прекратяването на процедурата по избора на Борислав Сарафов за нов главен прокурор, която бе приета в последния момент с поправки в Закона за съдебната власт (ЗСВ), е противоконституционна. Казусът стига до КС, който бе сезиран от състав на Върховния административен съд. Делото пред него започна, след като Сарафов оспори решението, с което Висшият съдебен съвет прекрати процедурата по избор, в която той бе единствен кандидат за титуляр на поста.
На 16 януари пленумът на ВСС временно спря процедурата за избор на нов главен прокурор в деня, в който трябваше да изслуша концепцията на Сарафов. Междувременно парламентът усилено гласуваше поправки в Закона за съдебната власт, които бяха приети в последния момент и според които се въвежда ограничение съдебен съвет, чиито изборни членове са с изтекъл мандат, да може да избира един от "тримата големи" в съдебната власт.
Освен това в преходни и заключителни разпоредби бе записано изрично, че всички висящи процедури (към онзи момент единствената такава беше за избор на нов главен прокурор), които не са завършили с указ на президента за назначаване към 21 януари, трябва да бъдат прекратени. Текстовете на променения Закон за съдебната власт бяха обнародвани в Държавен вестник на 21 януари, а процедурата бе окончателно прекратена малко след това.
Междувременно ВАС спря производството по делото по жалба на Сарафов и ще се произнесе, след като Конституционният съд излезе с решение.
Върховните магистрати приемат, че е налице несъответствие на разпоредбите на §16 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗСВ и Конституцията.
С оспорената разпоредба на чл. 33, ал. 4 ЗСВ, която предвижда: "Пленумът на Висшия съдебен съвет може да прави предложение до президента на Република България за назначаване и освобождаване на председателя на ВКС, председателя на ВАС и на главния прокурор, както и да приема решения по ал. 3, като в гласуването могат да участват само изборни членове, чийто мандат не е изтекъл към датата на предложението или вземане на решението", на практика законодателят препятства осъществяването на правомощията и вземането на решения от конституционно предвидения и постоянно действащ орган - Висш съдебен съвет, в цялост.
"Изводът, който може да бъде направен, е, че с приемането на оспорените законови разпоредби Народното събрание, от една страна, изземва функции, възложени от Конституцията на ВСС, а от друга, при определена хипотеза - изтичането на мандата на членовете на ВСС, препятства осъществяването на правомощията на органа в цялост. Подобно изземане и ограничаване на функциите и правомощията на конституционно установен орган от страна на законодателя е в ярко противоречие с чл. 8 от Конституцията на Република България", подчертават магистратите от ВАС в искането за произнасяне.
От съда посочват и: "Независимостта е съществена характеристика на съдебната власт, изрично прогласена в чл. 117, ал. 2 от Основния закон и има ключово значение за осъществяване на правораздавателната дейност като основна нейна конституционна функция за гарантиране на върховенството на правото."
Изземане на правомощия на Пленума на ВСС да проведе конкретна процедура за избор на главен прокурор е извършено с приемането на текст в преходните и заключителни разпоредби, с които законодателният орган със същия закон на практика отнема правомощие на Пленума на ВСС, уредено в Конституцията на Република България - чл. 129, ал. 2 от Основния закон.
"Без съмнение, утвърдено многократно в практиката на Конституционния съд, недопустимо е със закон, приет от обикновено Народно събрание, да се отнемат уредени в Основания закон правомощия на конституционен орган, какъвто е Пленумът на ВСС", подчертават от ВАС.
Парламентарното управление на една република се характеризира и от възложените с Конституцията дейности и основни правомощия на посочените конституционни органи и от баланса в правомощията, които имат и контрола върху тях, мотивират се в искането до КС магистратите от ВАС.
По въпроса кога са налице "промени във формата на държавно устройство и на държавно управление" Конституционният съд е категоричен, че се променя формата на държавно управление при промяна на възложените на конституционните органи от Конституцията дейности или ако им се отнемат някои основни правомощия, каквото без съмнение е правомощието на Пленума на Висшия съдебен съвет да избира председателя на Върховния касационен съд, председателя на Върховния административен съд и главния прокурор.
Още в края на заседанието, на което бе прекратена процедурата за избор на нов главен прокурор, представляващият Висшия съдебен съвет (ВСС) Боян Магдалинчев коментира, че текстовете в Закона за съдебната власт могат да бъдат атакувани като противоконституционни. Дори и Конституционният съд действително да се произнесе, като обяви текстовете за противоконституционни, то решението му ще действа занапред и няма да има значение за спряната вече процедура.