Индустрията на дълголетието се развива с бързи темпове през последните години на фона на все по-застаряващо население в световен мащаб. По всяка вероятност първият човек, който ще достигне до 150 години, вече е роден. Но въпреки световната тенденция за удължаване на живота България изостава в този процес спрямо Европа и остава страната с най-ниска продължителност на живота в Европейския съюз.

И така пред България стоят два въпроса - как да си гарантира дълголетие и как пенсионната ѝ система да издържи на натиска от това.

Ключ към дълголетието в България може да бъде поставянето на акцент върху профилактиката и увеличаването на средствата за нея като дял от здравния бюджет и върху имунизациите, Това сподели изпълнителният директор на International Longevity Center Дейвид Синклер по време на Longevity Forum, организиран от "Капитал".

Той описа България като "една от най-бързо застаряващите икономики в света" заради миграция и ниска раждаемост.

В проучването за продължителността на живота на International Longevity Center България заема между 85-о и 150-о място. Без изненада Синклер обясни, че нивото на щастие е по-високо в страните с високи доходи. Те инвестират повече в здравословен начин на живот, а на другия полюс страните на опашката получават достъп до съществено по-лоша квалифицирана медицинска помощ.

Според него държава като България трябва да помисли добре за имунизацията при малките деца, тъй като степента на ваксинация срещу човешки папилома вирус (HPV) е "изключително ниска". Думите му идват едва ден след като правителството прие момчетата също да могат да се ваксинират срещу HPV безплатно като част от националната кампания.

По негови думи в България голяма част от заболяванията са предотвратими.

Логично в търсене на дълголетие се появява и другият голям въпрос - как да издържи пенсионната система, за да осигури добър стандарт на живот на пенсионерите. Само за 2025 г. предвидените разходи за пенсии достигат 24 млрд. лв. Това се равнява на 11% от брутния вътрешен продукт и вече представлява над 20% от общите годишни разходи на държавата - огромно количество средства, което осигурява работещото и осигуряващо се население.

Нещо повече - за поредна година близо половината от разходите за пенсии идват от държавния бюджет, тъй като системата не може да се издържа сама от осигуровки.

Според Зорница Русинова, председател на Икономическия и социален съвет на България, демографията е една от основните предпоставки за проблемите пред пенсионната система на България, тъй като при изграждането ѝ преди 30 години картината е била съвсем различна.

Българската пенсионна система е разделена на три стълба. Първият е задължителен и включва задължителното държавно осигуряване. Вторият също е задължителен за родените след 1959 г., като вноските по него се разпределят в частни фондове. Третият също е частен, но е доброволен. При създаването на системата преди около 30 години се цели осигуряваните да получават около 75 - 80% от дохода си като работещи.

Във втория стълб вноските се разпределят през Националната агенция за приходите към няколко пенсионни дружества. Според Боряна Симеонова, директор "Клонова мрежа" в едно от тях - ПОК "Доверие", масово хората не знаят в кое дружество са разпределени.

По нейни думи хората, които ще се пенсионират след време, ще бъдат друг тип пенсионери от сегашните - ще искат да живеят активно и да притежават доходи, които да им позволят това.

Огромен неизползван потенциал според Мария Минчева, заместник-председател на Българската стопанска камара, се крие в третия стълб от пенсионната система - доброволният.

По данни на Комисията за финансов надзор, цитирани от Минчева, осигуряващите се в доброволния стълб са около 630 хил. лица при около 4 милиона в задължителните два стълба. Около 400 хил. от лицата са по линия на работодателски договори, т.е. работодателят влага от тяхно име в доброволния стълб като вид корпоративна придобивка. Реално хората, които сами вземат решение да инвестират в третия стълб, остават едва около 6%. Средната вноска в доброволния фонд е 82 лв.

Симеонова допълни, че вноските към третия стълб позволяват използването на данъчно облекчение, т.е. с техният размер може да се намали данъчната основа. На практика обаче при сумата от 82 лв. данъчното облекчение за година би било под 100 лв. Освен това трябва да се има предвид, че пенсионните дружества удържат такси при внасянето на средства в третия стълб.

Според нея потенциалът му е много голям и от гледна точка на огромната маса банкови депозити - около 90 млрд. лв., които пасивно стоят в банките, а част от тях може да бъде насочена към пенсионните дружества чрез доброволните фондове.

Според експертите другият неизползван потенциал на пенсионната система е в т. нар. мултифондове, които описват като закъсняла реформа. На практика това представлява възможността парите в пенсионните дружества от втория задължителен стълб да се управляват спрямо рисковия профил на човек и възрастта му - например при по-младите хора да се инвестират по-рисково, а при по-възрастните - по-консервативно.

Всъщност внедряването на този подход бе заложено в основите на пенсионната система и трябваше да влезе в сила още през 2006 - 2007 г. Финансовата криза на следващата година обаче отложи плановете.

По нейни думи идеята е да има три типа фондове, които да носят различен доход на осигурените лица - по-рисков за младите, балансиран и консервативен.

Според Русинова развитието на мултифондовата система би подобрило грамотността на хората да управляват личните си финанси - по нейни думи над 90% от доходите на българите идват от заплати и пенсии.