В продължение на 18 години държавата не е преценила за необходимо да потърси сметка за обещана, но нереализирана инвестиция в размер на над 73 млн. лв., срещу която е продала на цени поне три пъти под пазарните 118 дка терени на морския бряг. Това се разбира от съдържанието на документ, наречен "Инвестиционен план за инвестиция в проекта Алея Първа". На основание на този план дружеството - инвеститор е получило от Българската агенция за инвестиции сертификат за инвестиция първи клас, а срокът за реализирането й в рамките на три години е изтекъл през септември 2010 г.

От страна на инвеститора не е било поискано удължаване на сертификата и още през лятото на 2010 г., Българската агенция за инвестиции е имала всички законови основания да поиска разваляне на сделката с дружеството "Холдинг Варна" АД за покупка на държавни имоти, направена като "насърчителна мярка".

По неизвестни причини това не се е случило, а проектът "Алея Първа" не е реализиран и до днес.

Инвестиционният план на проекта "Алея Първа" съдържа 13 раздела, в които подробно са описани неговата концепция, цели и параметри, размерът на инвестицията и етапите за реализацията й (в рамките на три години), броят работни места, които ще бъдат разкрити и т.н. Той е подписан на 27 юли 2007 г. от тогавашните съизпълнителните директори на компанията "Холдинг Варна" Таня Парушева и Милчо Близнаков. Документът беше предоставен на "Дневник" от народния представител Стела Николова ("Продължаваме промяната - Демократична България").

Издаденият на "Холдинг Варна" АД (част от бизнесгрупата около "Химимпорт" и "Централна кооперативна банка") сертификат за инвестиция първи клас позволи на тогавашния областен управител на Варненска област Христо Контров (ДПС) да продаде на компанията държавни терени на брега на морето по 50 евро за кв. м. Тази цена беше поне три пъти по-ниска от пазарната за подобни имоти във Варна през 2007 г. След това обаче с изключение на паркинг зона и укрепване на ската над нея "Холдинг Варна" АД не е реализирал инвестицията си в рамките на 3 години, както изисква Законът за насърчаване на инвестициите. А по-голямата част от терените са напълно занемарени в продължение на вече 18 години.

Обещаната обща застроена площ на проекта е 30 хил. кв. м., върху които е трябвало да бъдат построени "11 самостоятелно обособени обекта, специализирани в предоставянето на услуги по обществено обслужване, отговарящи на международните стандарти и изисквания за това".

Уводната част на инвестиционният план съдържа и списък с "обекти по приоритети". Той включва техническа инфраструктура, международен и конгресен център, информационен център, център за обучение, квалификация и преквалификация, институт по хидрология, център за възстановяване и рехабилитация, рибарско селище, аквапарк, спортна база, паркинг зони и други атракциони". Всичко това е оценено на 73.1 млн. лв.

В т. III "Цели на проекта" сред всичко останало изрично е записана и следната: "Реализиране на инвестиция в срок от 3 години". Следващата т. IV включва "Времеви параметри на инвестиционния проект". Те са описани по следния начин: Първа година - период от м. октомври 2007 г. до м. септември 2008 г. Втора година - от м. октомври 2008 г. до септември 2009 и трета година - от октомври 2009 г. до септември 2010 г.

В друг раздел - "Времеви график на етапите" пише, че проектирането е трябвало да бъде извършено през 2007 - 2008г., строително монтажните работи и доставка на машини и оборудване от 2007 до 2010 г. а въвеждането в експлоатация на обектите от инвестиционния проект е трябвало да стане до септември 2010г.

Последната - т. XII от инвестиционния план за проекта "Алея Първа" е озаглавена "Ползи за българската държава". Сред тях са изброени следните: "повишаване дела на местните инвестиции, създаване на по-високи нива на заетост и доходност на местното население, създаване на нов облик на района, предоставящ висококачествени обществени услуги, изграждане имидж на района като атрактивна туристическа дестинация, подобряване на инфраструктурата на регионално и местно ниво, създаване на условия за научни изследвания и технологично развитие" и т.н. и т.н.

Към този момент всички тези "ползи за българската държава" изглеждат като пропуснати.

Държавата продава на "Холдинг Варна" 118 дка на морския бряг във Варна, обособени в пет имота, през юни 2009 г. И в този случай обаче тя е била с "широко затворени очи" тъй като е продала "насърчителните терени" в последната от трите години, в рамките на които дружеството е трябвало да реализира върху тях инвестицията си от 73.1 млн. лв. Или с други думи - още тогава е било ясно, че тази инвестиция няма да бъде реализирана в рамките на предвидения от закона срок.

Става въпрос за пет държавни имота с предходен статут на изключителна държавна собственост, която не може да бъде продавана или отдавана под наем. Те обаче са били деактувани като частна собственост на държавата, което е направило възможно извършването на сделка с тях. Това е станало без задължителното според Закона за държавната собственост решение на Министерския съвет, а мотивите за това остават тайна и до днес. Всичко това се е случило в последните месеци от управлението на т.нар. "тройна коалиция" (НДСВ, БСП и ДПС), а самата сделка е осъществена през юни 2009 г. от тогавашния областен управител във Варна Христо Конторв (ДПС).

Състоянието на петте вече частни имота край брега във Варна показва, че въпросният инвестиционен план не е бил изпълнен не само в предвидените от закона три години след придобиването им, но и до днес - 18 години по-късно. През цялото това време държавата в лицето на Българската агенция за инвестиции и варненската Областна администрация не е намерила за нужно да ревизира сделката с имотите си заради нереализираната инвестиция първи клас.

На основание чл. 17 от същия договор всички спорове относно тълкуване, недействителност, изпълнение и неизпълнение или прекратяване, се предявяват от страните пред Арбитражен съд при Българска търговско-промишлена палата, съобразно Правилник за дела, основани на арбитражни споразумения. Това е правна възможност, предоставена само на страните по договора и не вменява задължение на областния управител за разваляне на договора.