"Има всичко на българския път. Никой път не е обещан на никого да бъде нито равен, нито щастлив, нито безпроблемен, но всеки извървява своя път със своя кръст. Какъвто и да е пътят, дори да не е безпроблемен и лек, според мен е много важното просто да знаем накъде вървим, да имаме някаква обща цел като хора, които живеем тук всички заедно. Ние като че ли това най-много нямаме. Всички сме тръгнали кой наляво, кой надясно, кой през шубраците, кой цепи магистралата напред, всеки се спасява сам за себе си поединично. За себе си също говоря, за съжаление и аз усещам напоследък, че вече нямам сили, че трудно се включвам в общи каузи. И в един момент си казвам, ето виждаш ли, те лошите успяха, те това искат, всеки да тръгне по своите пътечки."

"Общество от единаци, но не индивидуалисти, индивидуалист е хубава дума, но трябва всички да разберем, че да се спасяваме поединично - няма как да стане", изтъкна още тя.