С Велики понеделник започва Страстната седмица
Днес започва Страстната седмица, през която християните почитат страданията на Иисус Христос в последните дни от земния му живот, когато Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва. Църквата определя всеки ден от тази седмица като велик или свят и със специални богослужения отбелязва пътя на Христос към Голгота, страданията, кръстната смърт и погребението му.
В началото на Страстната седмица в храмовете обичайно се слага черна завеса на Царските двери, а иконите на Богородица и Иисус Христос на места се покриват с черно платно.
На Велики понеделник започва деветото мироварене в най-новата история на Българската православна църква. Варенето на светото миро ще се извърши в притвора на патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски", съобщи пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия. Последно църквата вари миро през 2018 година. Тогава начело на нея беше българският патриарх Неофит.
| Светото миро е смес, която се използва в тайнството миропомазание и при освещаването на храм. Всяка поместна църква освещава и съхранява миро за своите богослужебни нужди. Мирото се състои от елей (маслиново масло), бяло вино, тамян, розово масло, теменужено масло, кардамон и др. Вари се в продължение на три дни и се освещава на Велики четвъртък. |
Днес в патриаршеската катедрала ще бъде отслужена Преждеосвещена света литургия, а след нея българският патриарх Даниил ще отслужи водосвет и ще поръси със светена вода мироварните съсъди и материали и ще влее от светената вода в мироварния казан. След това свещениците ще влеят в казана бяло гроздово вино и маслинен елей. Патриарх Даниил ще прочете Първото зачало от предвидените евангелски четива. Докато се вари, мирото свещеници ще четат светото Евангелие, както и по старшинство ще разбъркват казана със съставките.
Според евангелския разказ на Велики понеделник Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го видял пълен с търговци. Превръщането на храма в тържище разгневило Божия син и той прекатурил масите на търговците, а тях самите изгонил.
Велики вторник Иисус прекарал в нравствени напътствия - тогава разказва притчите за десетте девици, очакващи идването на Господа, и за талантите. Според църковния канон денят е отреден за смирение.
Велика сряда е приемана като деня на предателството, защото тогава Юда уговаря с еврейските първенци от Синедриона предателството на Христа срещу 30 сребърника.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнството Причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!".
После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете".
След причастието Христос казал пред учениците си, че ще бъде предаден. Малко след това отишъл да се помоли в Гетсиманската градина, където останал до залавянето му.
Разпети петък, когато е разпнат Иисус Христос, е посветен на неговите страдания. В този ден църквата предписва изключително строг пост - не се позволява никаква храна, пие се само вода.
Велика събота е свързана с оплакването на Иисус Христос от майка му Св. Богородица и жените мироносици. В полунощ срещу неделя с празнично богослужение и камбанен звън се провъзгласява Възкресението Христово.
Традиции и ритуали
Страстната седмица има запазено място в българския обреден календар. Най-почитаният ритуал, свързан с нея, е боядисването на яйцата - един от символите на празника, което се прави преди изгрев слънце на Велики четвъртък. С първото боядисано яйце - задължително червено, се натъркват бузите и челата на децата за здраве.
В този ден се замесва и тестото за традиционните великденски козунаци. Който не успее да боядиса яйцата в четвъртък, може да го направи и в събота.
Поверието забранява да се работи на Разпети петък. В събота се ходи на гробовете на починалите близки и се раздават боядисани яйца, жито и хляб.