Днес е Велики четвъртък - най-важният ден от Страстната седмица. На този ден християните си припомнят Тайната вечеря, молитвата на Христос в Гетсиманската градина и предателството на Юда. В храма "Св. Александър Невски" ще бъде отслужена Света Василиева литургия и патриарх Даниил ще освети мирото, чието варене започна на Велики понеделник.

Пасхалната вечеря - последната преди разпятието, започва с ритуален жест - Христос измива краката на апостолите с думите: ''Не дойдох да ми служат, а да послужа''. Според евангелския разказ по време на вечерята Исус раздал на учениците си хляб и вино - неговото тяло и кръв, като така установил тайнството причастие.

По време на Тайната вечеря Исус казал на учениците си, че ще бъде предаден. През нощта Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето му. Синедрионът произнася смъртна присъда. Тя е потвърдена от прокуратора на римската провинция Юдея Пилат Понтийски, който от страх да не предизвика бунт не смее да я отмени, но публично си измива ръцете като знак, че не е виновен за решението да бъде осъден на смърт невинен. В същата тази вечер, която според еврейските вярвания е началото на следния ден (след залез), Христос е разпнат.

На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота. Извършва се маслосвет, при който всеки желаещ мирянин бива помазан с елей за здраве.

Днес в храма "Св. Александър Невски" ще бъде отслужена Света Василиева литургия и ще бъде осветено мирото, чието варене започна на Велики понеделник, съобщи пресслужбата на Българската православна църква - Българска патриаршия.

Светото миро е смес, която се използва в тайнството миропомазание и при освещаването на храм.

Последно църквата вари миро през 2018 година. Тогава начело на нея беше българският патриарх Неофит.

Преди началото на литургията патриарх Даниил, архиереите от Св. Синод и свещенството с литийно шествие ще внесат конкумите (специалните съдове, в които се съхраняват двадесетлитровите стъкленици със свето миро - бел. ред.) в светия олтар.

Там конкумите ще бъдат поставени на две маси от двете страни на светия Престол. По време на Великия вход конкумите ще бъдат изнесени от светия олтар и отново внесени през Царските двери, като ще бъдат поставени до светата Трапеза и ще бъдат отворени. След това ще се пристъпи към освещаване на мирото.

След края на литургията духовенството и миряните в литийно шествие ще се отправят към сградата на Светия Синод. Начело на шествието ще бъдат тържествено носени алабастърът и конкумите с новоосветеното миро. Съдовете ще бъдат положени в редица пред иконостаса на Синодалния параклис "Св. цар Борис - Покръстител". Съдовете ще бъдат поставени след това в Миротеката на Св. Синод за съхранение.

Народният обичай свързва Велики четвъртък с традицията в този ден да се боядисват великденските яйца. Обредът изисква това да става рано сутрин преди изгрев слънце.

Първото яйце задължително трябва да бъде червено - символ на пролятата кръв на Спасителя. Докато боята още не е изсъхнала, с яйцето се рисува кръст върху челата на децата и се натриват бузите им за здраве.

Това яйце се пази в къщата в продължение на година, за да носи успех и щастие на домакините. Второто яйце също се боядисва в червено. То ще бъде занесено и оставено в църквата след празничната литургия в полунощ на събота срещу неделя.

На Велики четвъртък се замесва и тестото за великденските козунаци. Най-често те се оформят като плитка, а в средата на мястото на усукването на тестото да се поставят шарени яйца.

За семействата, които не успеят да изпълнят ритуалите днес, се дава втора възможност - да боядисат яйцата и да омесят козунаците в събота. След въздържанието на Разпети петък съботата е денят за довършване на подготовката за празника.