Правителството отлага отново либерализацията на пазара на електроенергия за битовите потребители. Реформата бе отлагана с години и е част от заложените в плана за възстановяване, като част от второто плащане. Преформатирането на пазара на ток е и от ключовите ангажименти, поети от страна на България към Европейската комисия. Либерализацията трябваше да влезе в сила от 1 юли 2024 г., но с гласовете на ГЕРБ, ДПС, "Възраждане", БСП и "Има такъв народ" ѝ бе дадена отсрочка от година.

Той посочи, че се водят преговори с Европейската комисия за отпадането на ангажимента от плана за възстановяване и по-късно директно заяви, че либерализацията на пазара на ток няма да влезе в сила от средата на 2025 г., каквото гласи настоящото законодателство.

Сега за новото отлагане ще бъдат нужни законодателни промени. Проекти за това обаче има от месеци като те са на ГЕРБ и БСП, които още преди сформирането на общ кабинет изразиха позиции за отлагането на либерализацията.

За разлика от предния път сега не се говори за нова дата, от която тя да влезе в сила. Според Дончев България все още не е готова за нея, а това ще изисква "колкото време е необходимо", добави той.

България иска от Европейската комисия да отпадне и задължението за забрана на производство на електроенергия от въглища от 2038 г. и запазване само на ангажимента за общо годишно ограничение на въглеродните емисии.

Правителството предлага и "алтернативна реформа" в управлението на Българския енергиен холдинг на база доклад на Европейската инвестиционна банка, която да замени ангажимента за изваждане на Електроенергийния системен оператор от БЕХ. Дончев не даде повече подробности за нея.

В сряда правителството е изпратило направените от него поправки по плана за възстановяване. В това число влиза орязването на шест проекта, които според прогнозите на кабинета няма как да бъдат реализирани до средата на 2026 г., когато работата по инструмента трябва да бъде финализирана. Проектите са на стойност 1.020 млрд. лв., но според думите на Дончев от края на март проектите бяха не шест, а осем. Списъкът им е публикуван на сайта, предназначен за Плана за възстановяване.

Освен това Дончев посочи, че финансирането за 11 други проекта е намалено, отново с аргумент, че дейностите по тях няма да бъдат готови в срок. В това число влизат програмата за младежки центрове, програма за научни изследвания и иновации, за развитието на индустриални паркове. За сметка на това е увеличено финансирането за други проекти като придобиване на железопътен състав с приблизително 300 млн. лв., за изграждането на Линия 3 на софийското метро с около 65 млн. лв. и за нови осем метровлака за него с около 84 млн. лв.

По думите на вицепремиера има още 10 рискови проекта.

По думите на Томислав Дончев България ще се откаже от подаденото преди вече близо две години искане за второ плащане и ще подаде ново такова, след като приключат преговорите с Европейската комисия за промени по плана. Очакванията са това да се случи до две седмици.

Според графика, начертан от вицепремиера България може да получи второ плащане в оригиналния размер от около 1.3 млрд. лв. в "ранната есен". Прогнозата му е поредната нова такава, след като първоначално съобщи, че България няма да получи почти нищо по механизма, след това се поправи, че ще се опита да спаси парите, а в края на март посочи, че второто плащане може да бъде получено през юни.

Днес Дончев допълни още, че кабинетът ще се фокусира да получи и трето плащане до края на годината.