Няма нито един решен проблем в стационарната психиатрична помощ. Опитите за реформа буксуват - най-вече заради липса на консенсус в психиатричната общност и на национални политики. Проблемите в държавните лечебни заведения за психичноболни са публично известни от десетилетия - ужасяващи битови условия, географско разположение в периферията, наказания и унизително отношение към пациентите, недостатъчен и демотивиран медицински персонал, непрозрачно и недостатъчно финансиране. Това показва мониторингът на Българския хелзинкски комитет (БХК) в държавните психиатрични болници през 2024 г., представен официално днес.

Мониторингът на БХК обхваща наблюдения и анализ на актуалното състояние на различни сфери - върховенство на правото и съдебна реформа, права на човека, цифрови права, климатични права, права на жените, на малцинствените групи и много други.

Той обясни, че друг ключов проблем е, че тези болници не са привлекателни за младите специалисти. Поставени са в изолация, а освен това се изграждат и съществуват в малки населени места, които също са в изолация, а това е допълнителен негатив за работещите в тези заведения.

Той обясни, че т.нар. социални пациенти са между 15 и 40% и са настанени в психиатричните болница, защото просто нямат къде да отидат.

Съдия Владислава Цариградска и доц. Михаил Околийски коментираха реформата в психиатричната помощ като съдия Цариградска я сравни със съдебната, но дори по-трудна. Тя постави въпроса какво се случва с пациентите, които участват в клинични изпитвания и обясни, че най-много такива "експерименти" се правят с онкоболни и с психичноболни пациенти.

От неправителствената организация припомнят, че през март 2024 г. беше внесен и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за здравето за подобряване на качеството на психиатричната грижа и за защита на правата на пациентите с психични заболявания. Предложените промени забраняват всякаква форма на жестоко, нечовешко и унизително отношение или налагане на наказание. Предвижда се и създаването на комисии за психично здраве към общинските съвети, които да осъществяват обществено наблюдение на лечебните заведения и да уведомяват министъра на здравеопазването и прокуратурата за констатирани нарушения.

На 13 ноември 2024 г. стана известно, че Министерството на здравеопазването е на финала на обществената поръчка за спешен ремонт на 18 психиатрични болници и отделения. С инвестиция от малко над 30 млн. лв. по Националния план за възстановяване и устойчивост се предвижда да бъдат модернизирани структури от системата на психиатричната помощ. В списъка са пет психиатрични болници - в Кърджали, Пазарджик, София, Севлиево и Церова кория.

Законопроектът за промени в психиатричната грижа обаче бе приет само на първо четене през април 2024 г. Обществената поръчка за модернизация ще стартира през 2025 г., ако няма обжалвания. В България от десетилетия психиатрията е маргинализирана, показват изводите от доклада.

По данни на Българската психиатрична асоциация за психиатрична помощ се отелят 2% от бюджета за здравеопазване - несравнимо по-малко, отколкото в САЩ и другите държави - членки на ЕС, където този дял достига 10%. Дефицитите в лечебните заведения за психичноболни са посочвани многократно през годините. Две мисии на Световната здравна организация и една мисия на Европейската психиатрична асоциация само през последното десетилетие консултират българските правителства за необходимите промени, които да гарантират качеството на грижата в държавните психиатрии.

България доскоро нямаше цялостна политика в областта на психичното здраве, припомнят от БХК. След 2021 г. стъпките за промяна вече се изброяват в стратегически документи за развитие на психиатричната помощ, като Националната стратегия за психично здраве на гражданите на Република България 2021 - 2030 г. 257 и Националната карта на дългосрочните нужди от здравни услуги от 2022 г.

Намеренията са до 10 години да се сложи край на фрагментацията в психиатричната помощ: да се свие мрежата от държавни психиатрии, да се усъвършенства дейността на центровете за психично здраве във всички областни центрове, да има мрежа от дневни центрове за психосоциални услуги във всяка община, детски психиатрични клиники към университетските болници, по-високи заплати за специалистите, терапевтични програми, единна информационна система. Този психиатричен катехизис засега обаче е по-скоро каталог от добри намерения, без практическа стойност.

В България дългосрочната психиатрична грижа все още е разделена между социалната и здравната система, често некоординирана, неефективна и непълноценна. Налице е институционализиране на грижата за болните с тежки психични разстройства. Поставя се акцент върху диагнозата и медикаментозното лечение. Липсва развита система за психосоциална рехабилитация, поддържащо лечение и подкрепящи услуги в общността. Психиатрията в България е на едно от първите места в Европа по липса на кадри. Натовареността на клиничния персонал е значителна, а престоят на пациентите - дълъг.

Основното заключение на мониторинговия екип е, че преобладаващият дял от държавните психиатрични болници предлагат здравна услуга с компрометирано качество, чиито основни елементи са изолацията и неглижирането, неприемливата битова среда и лошата хигиена, хроничното недофинансиране, липсата на инвестиции и кадри. Стационарната психиатрична помощ се финансира пряко от държавата, като въпреки неконкурентните възнаграждения на персонала, за изплащането им се разходват над 75% от държавната издръжка . Реално ресурс за промяна няма.

Сред сериозните нарушения на човешките права на психичноболните през 2024 г., които констатитат от БХК са некачествена медицинска грижа и липса на психосоциална рехабилитация, физическо насилие от страна на персонала в някои от институциите, насилие между пациентите, недокументирани и неконтролирани изолации и имобилизации, неразследване на смъртни случаи, противозаконни и произволни задържания на пациенти в болниците, липса на ефективни механизми за контрол.

От общо 12 посетени психиатрични институции 8 са разположени в отдалечени градски квартали или в малки населени места, където пациентите са в сгради с контролиран достъп. Прозорците на повечето постройки са с решетки, посочват в доклада от БХК. Част от болниците за психичноболни се намират в стари сгради, построени по остарели стандарти и необновявани с десетилетия. Други пък са разположени в бивши затвори, аграрно-промишлени комплекси, общежития и манастири. Психиатричната болница в обезлюдялото село Карвуна например е в бивш аграрно-промишлен комплекс в полето.

До единствената специализирана психиатрична болница за лечение на зависимости от наркотици и алкохол в София (ДПБЛНА - кв. Суходол) няма обществен транспорт, което затруднява достъпа. Болницата в Ловеч е една от малкото, разположени в централна градска част, но най-близката автобусна спирка е на разстояние 1.5 км. Болницата в Кърджали е в сградите на бившия затвор в града - усещането за карцер е неизбежно, пише в доклада на БХК. Единственият скорошен ремонт е в болницата в Нови Искър през 2021 г.

В с. Карвуна няма поща, няма магазин и няма хора. Съществува само болница за активно лечение на психичноболни. Болница в нищото, отбелязват в мониторинга от БХК и посочват, че екипът е изминал разстояние от 6 км от най-близкото село по много разбит път, за да стигне до болницата. Местоположението на болницата е опасно за пациентите. В болницата няма достатъчен медицински персонал, а трудностите при осигуряване на спешна помощ са сериозни. Отоплителната система е над 50 години, канализация няма.

Хроничното недофинансиране е основен проблем в стационарната психиатрична помощ и ключова пречка за успешната реформа на системата. Според последния бюджет на Здравното министерство държавните психиатрични болници получават символични средства за капиталови разходи, а бюджетът за издръжка не се е променял през последните 10 години. В психиатричната болница в Кърджали храноденът е 2,31 лв., а разходът за лекарства - 1,08 лв. на ден.

В повечето болници баните и тоалетните са общи и в лошо състояние, а някои от стаите - пренаселени. При стандарт от 6.5 кв.м за едно болнично легло, в Раднево например в женското остро отделение една от стаите е с 5 легла на 18 кв.м, а в мъжкото отделение за наркозависими на 20 кв.м съжителстват 6 пациенти. В болницата в Карлуково в женското остро отделение екипът е отчел наличие на дървеници.

Пациентите в повечето болници нямат тоалетни принадлежности, тоалетна хартия, прибори за хранене. В Раднево двете мъжки хронични отделения са в сгради, които се отопляват на нафта и с климатици.

Поне по 80 - 120 имобилизации и изолации е имало във всяка държавна психиатрична болница през изминалата 2024 г. според медицинската документация на психиатричните болници. В Раднево в журналите за имобилизация и изолация е имало записи в съответствие с нормативните изисквания.

Според екипа има основания да се предполага, че не всички изолации и имобилизации се вписват в журналите. В Карлуково, в мъжкото остро отделение, са получени няколко сигнала за побой от страна на санитари. В едно от мъжките хронични отделения от неправителствената организация са получили оплаквания от пациенти - мъже и жени, че са били обект на сексуално посегателство от друг пациент, настанен в болницата на принудително лечение за изнасилване преди 5 години.

По официални статистически данни България е от малкото страни в Европа, в които броят на психиатрите намалява за десетгодишен период. По данни на Българския лекарски съюз от 2022 г. в него членуват 569 психиатри, или към 2% от всички лекари. Над половината от психиатрите в държавните психиатрични болници са достигнали пенсионна възраст, сочат данните от посещенията на БХК в лечебните заведения. Тези заведения са непривлекателни за младите специалисти не само заради ниските заплати и оскъдното инвестиране в развитие.

Подборът на пациенти в някои психиатрични стационари, както и отказът, особено в университетските клиники, за прием на пациенти на принудително лечение, също е сред препъникамъните, отбелязват от организацията в доклада.

По официални данни на Министерството на здравеопазването капацитетът на държавните психиатрични болници през 2024 г. е 2100 легла, а броят на трайно пребиваващите над една година е 250, или почти 12% от капацитета. Мониторингът на БХК през 2024 г. показа, че реално делът на т.нар. живеещи или циркулиращи по социални индикации достига в някои болници до 40%.

Продължаващото настаняване на "социални" пациенти по задължителен/принудителен ред е сред сериозните проблеми в системата на психиатричната помощ от години. То е противозаконно и произволно. Ефектът на "въртящата се врата" - постъпване в болница на задължително/принудително лечение, овладяване на състоянието, изписване и отново влизане за период от 3-6 месеца - не е разпознат като индикатор за лошо качество на психиатричната помощ.

Няма устойчиви практики на самостоятелен живот и включване в общността. В 2/3 от държавните психиатрични болници между 15 и 39% са социалните случаи - настанени там поради липса на други възможности. С най-голям дял трайно пребиваващи по социални индикации е болницата в Карлуково: 55 от 139 настанени, или 39,8% не се нуждаят от активно лечение от години. Сред тях е и пациент, пребиваващ в болницата от 17 години.

Тази група пациенти се нуждае от постоянна терапия, но няма нужда от активно лечение в държавните психиатрични болници. Персоналът определя Карлуково като "психиатрията на клошарите". В Бяла от 157 пациенти 47, или почти 30% от пациентите, пребивават в болницата по социални причини. За болницата в Кърджали този дял е 23.4%. В Раднево 38 от 260, или към 15%, са социални случаи, основно в хроничните отделения. Към този брой в Раднево обаче трябва да се добавят и около 40 мъже, които живеят в т.нар. общежитие. Всички те са бивши пациенти, някои са пенсионери по инвалидност, а други работят като санитари в болницата. Никой не се води формално като пациент в болницата. Някои са с адресна регистрация на адреса на болницата.

Производствата за настаняване на задължително лечение най-често се провеждат със служебни адвокати, без достатъчни гаранции за усилията, които те влагат за защита на клиентите си. Член 154, ал. 3 от Закона за здравето дава възможност на ръководителите на лечебните заведения да инициират процедура за настаняване на задължително лечение по свой почин след преценка на необходимостта от продължаващо лечение дори когато пациентът е постъпил на доброволно лечение. При прекратяване на задължителното лечение на пациентите експертизите по правило се изготвят от психиатри от лечебните заведения, в които те се лекуват - процедура, която може да породи конфликти на интереси, посочват от БХК.