Медийният регулатор откри враждебна реч в програма на националното радио

На живо
Заседанието на Народното събрание

Медийният регулатор откри враждебна реч в програма на националното радио

Милен Митев заяви пред "Дневник", че може би ще има промяна в съдържанието на радиото след казуса с предаването на Митов
Милен Митев заяви пред "Дневник", че може би ще има промяна в съдържанието на радиото след казуса с предаването на Митов
Съветът за електронни медии (СЕМ) откри нарушения на Закона за радио и телевизията (ЗРТ) и отклонения от Етичния кодекс на българските медии в предаване по програма "Христо Ботев" на Българското национално радио. Това се разбра, след като съветът прие във вторник с три гласа мониторингов доклад за съдържането на предаването "Антон Митов представя", излъчено на 8 март. В него гост е директорът на програмата Кин Стоянов.
Според доклада, за който съобщи БНР, има нарушение на Закона за радиото и телевизията, както и отклонение от Етичния кодекс на българските медии. В анализа се посочва още, че "предаването съдържа враждебна реч на основа етническа принадлежност". "Обяснявайки, че не харесват турците, водещият и гостът - директорът на програмата, изразяват негативни стереотипи относно турското население, като използват за аргументи бегли исторически препратки без контекст, субективни възприятия и на моменти вулгарни намеци", се казва още в доклада, представен на заседанието на СЕМ, предаде БНР.
По случая миналата седмица се сезира и Комисията за защита от дискриминация. Активността й дойде, след като на 14 април в свой пост във Фейсбук Илхан Кючук от ДПС - ДПС нарече разговора "безсрамна демонстрация на предразсъдъци, облечени в привидно културна дреха".
Позиция имаше и от Главното мюфтийство, които казват, че темата на предаването е била "Защо не обичам турците, защо мразя турците". От мюфтийството настояват БНР да заеме "по-ясна и недвусмислена позиция" и очаква реални действия.
Медийният регулатор реши още да изиска от националното радио информация за изясняване на становището на обществената медия по случая и предприетите мерки за преодоляване на езика на омразата в медията.
Пред "Дневник" генералният директор на БНР Милен Митев заяви, че след решението на СЕМ, в БНР също тече проверка, изискани са обяснения от Кин Стоянов и Антон Митов. "След като вземем решение какви да са дисциплинарните мерки, ще обсъдим и каква промяна да направим съдържателно, така че националното радио да изпълнява мисията си на обединител", заяви още Митев. Попитам за детайли какви промени има предвид, той заяви: "Може би повече предавания за проблемите на турското население в България, за отношенията с българите и други подобни".
Записът с предаването беше премахнат от сайта на националното радио. Пред "Дневник" Митев обясни, че това е направено, за да няма повече обидени и засегнати. Миналата седмица националното радио публикува позициите на Митов и на Стоянов по темата. Антон Митов написа:
В предаването "Антон Митов представя", излъчено на 8 март по програма "Христо Ботев", си позволих неприемливи волности в разговора за романа на Иван Вазов "Под игото". Книгата стана повод неудачно да се пошегувам и още по-неудачно да говоря за "турци" в разговор за османската история. Тази езикова грешка и архаичният ми хумор са основната причина за възприемането на думите ми като обидни и злепоставящи. Никога, нито в ефира, нито в личния си живот, не съм използвал израза "мразя турците". Дълбоко съжалявам за създалата се ситуация и се извинявам на всички, които неволно съм обидил.
Кин Стоянов написа:
КОГАТО
През тревожното лято на 1989 г., по време на "Голямата екскурзия", Радой Ралин заедно с шепа смели български мъже и жени се възправиха срещу издевателствата спрямо нашите братя и сестри българските турци, моят подпис неизменно стоеше под подписа на баща ми във всички документи и акции в защита на нашите сънародници.
КОГАТО
В късната есен на същата година режимът на Живков вече беше паднал, ала моят състудент от Философския факултет Ахмед Доган все още беше в затвора - останали са колеги журналисти от онова време, които помнят как на първите митинги говорех, че той трябва да бъде освободен.
КОГАТО
На 22 декември, пак същата година Михаил Иванов събра учредителите на Комитета за национално помирение в Софийския университет, за да си изберем ръководство, и там посочих Ахмед Доган, все още със затворнически подстригана глава, за да го предложа в ръководството на комитета - той отказа.
КОГАТО
На 3 януари 1990 г. се събрахме малка група контрапротестиращи срещу организирано докараните с автобуси противници на решението да бъдат възстановени майчините имена на нашите сънародници турци.
КОГАТО
В началото на 1992 г. главният редактор на вестник "Права и свободи" и депутат от ДПС Свилен Капсъзов ме покани и аз приех да стана заместник главен редактор на вестника.
КОГАТО
През 1994 г. посмъртно издадох романа на Свилен Капсъзов "Краят на потоците". Свилен загина на 15 септември 1992 година. Официалната версия, разбира се, беше катастрофа.
КОГАТО
През 1995 г. министър-председателят Жан Виденов ме уволни - бях мишена на медийна кампания заради финансовата подкрепа, която Фонд "13 века България" предостави за заснемането на четирисерийния телевизионен филм "Гори, гори, огънче", по сценарий на Малина Томова. Сериал, който разкри трагедията на българските помаци при тяхната асимилация през 60-те години на миналия век.
КОГАТО
От есента на миналата година в програма "Христо Ботев" започнахме всяка събота предаването "Сътворението - другост и заедност", с водеща д-р Ана Мария Кръстева, посветено на всички основни регистрирани религиозни общности, в което почти не минава седмица, без да гостува представител на мюсюлманското вероизповедание.
ТОГАВА
Не съм и подозирал, че мога да бъда така оклеветен. При това от хора, преживели репресиите на "възродителния процес" или техните потомци. В токшоуто на моя приятел и колега Антон Митов няма нито пряка дума, нито подтекст, представляващи "насаждане на етническа омраза" и нарушаващи конституционните права на българските турци. Няма тема "Защо не обичам турците, защо мразя турците" думите "мразя" и "не обичам" никой от нас двамата изобщо не е изричал, както се твърди в цитираните от медиите източници. Това е изцяло невярно, манипулативно и клеветническо. Основната тема в разговора ни бе книгата "Под игото" от Иван Вазов, която Руси Чанев адаптира за ученици и представи в Братислава и Виена. Разговаряхме за това колко убедително Руси чете текста, в който е заменил турцизмите и архаичните думи със съвременни и как книгата въздейства и става по-разбираема и четивна за българските ученици, особено за живеещите в чужбина.
В дните на Страстната седмица, през която си припомняме Христовите страдания, бих искал в дух на християнско смирение и покаяние да отправя молба за прошка към всички слушатели на програма "Христо Ботев", почувствали се засегнати от разговора, който са слушали в предаването. Отговорността за обидните твърдения, тиражирани в декларации и медии, трябва да се носи от техните източници.
Накрая си позволявам да завърша със строфи от поезията на Свилен Капсъзов:
И бяс, и чума да върлуват,
след теб и Юда да върви,
но прав ли си - недей умува -
ори си нивата, ори.
Спокоен вечен сън, приятелю! Дано Господ ни прости! И твоят. И моят.