Бедните хора в България по официални данни са 1.401 млн. души, или 21.7% от населението на страната. Всички те живеят с по-малко от 763.83 лева на месец, какъвто е размерът на актуалната линия на бедност, обновен днес размер от Националния статистически институт (НСИ).

Сумата (равна на 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата) се отнася за 2024 г. и е със 125.91 лева по-висока, отколкото през 2023 г. За година тя се е повишила с 19.7%, а бедното население се е увеличило с 1.1 процентни пункта. Ако бъдат изключени пенсиите и социалните плащания, равнището на бедност в България би нараснало на 46.1%. Разликата между доходите на най-бедните и 20-те процента най-богати е седемкратна.

Най-високият дял на бедните е сред безработните (58.7%) - рискът при мъжете без препитание е с 12.7 процентни пункта по-висок, отколкото при жените, но редни хора не липсват и сред работещите. Те се увеличават с 0.4% за година до 12.1 на сто. Рискът при заетите на непълно работно време е близо три пъти по-висок, отколкото при останалите. Прегледът по полове показва, че рискът при жените е по-нисък, в този случай - с 2.5 процентни пункта.

Образованието също има голямо влияние. Най-висок е относителният дял на работещите бедни с начално и без образование. Сред тези с основно той е почти два пъти по-нисък, а при завършилите средно - пет пъти.

Домакинствата с двама възрастни и три и повече деца най-често попадат в групата на бедните (47 на сто). И все пак година по-рано делът им е бил 55.2 на сто. Тежко е финансовото положение и когато един родител отглежда деца. Живеещите сами жени са с 3.6% по-висок риск от бедност в сравнение с живеещите сами мъже. Рискът при самотните пенсионери от бедност е с 16.7% по-висок, отколкото при живеещите сами, които са на възраст под 65 години.

През 2024 г. най-висок е относителният дял на бедните сред самоопределилите се като роми - 62.5%, а най-нисък - сред самоопределилите се от българската етническа група - 16.0%. Сред бедните от българската и турската етнически групи преобладават пенсионерите (съответно 45.9 и 34.2%), а при ромската етническа група - безработните (32.9%).

Въпреки че бедните се увеличават, броят на живеещите в тежки материални и социални лишения намалява. Те са били 16.6%, или с 1.4 процентни пункта по-малко от 2023 г. "Тежки материални и социални лишения" означава ограничения в 7 от 13-те показателя, които НСИ измерва. Сред българите процентът е 11.5, сред турците - 20.4%, а сред ромите - 58.5%.

Най-големият процент от живеещите в лишения (45.6%, или 2 938 354 души) потвърждават, че домакинствата им не могат да посрещнат без заем неочаквани финансови разходи, например ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, покриване на разходите при внезапно заболяване. Също над 40 на сто (41.4%, 2 671 443 души) казват, че не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, а 39.4% (2 543 222 души) - че нямат средства за подмяна на остарели мебели.

Комбинирането на три показателя - живеещи в риск от бедност, с материални и социални лишения и в домакинства на безработни или с нисък интензитет на икономическа активност - показва, че през 2024 г. 30.3% от населението (1.952 млн. души) са били в риск от бедност и социално изключване. Те са с 0.3% повече от 2023 г.

През 2024 г. седем от десет деца (72.5%) на родители с начално или без образование живеят в бедност. В риск от бедност са 28.2%, или с 1.3 процентни пункта повече от 2023 г. Приблизително 10 пъти по-малък (7.1%) е процентът при децата на родители висшисти.

Относителният дял на децата с материални лишения (лишени от поне един от 13 показателя, измервани от НСИ) е 28.6%, а за 2.2% от тях нито една потребност не може да бъде удовлетворена поради финансови причини. Близо една четвърт от децата (23.1%) не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината (вкл. празници със семейството, гостуване при роднини, приятели, организирана почивка от училището и т.н.). Екипировка за игри навън (колело, ролери, кънки и др.) не могат да си позволят 21.2%, а редовни занимания като плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и др. - 18.8%.

Относителният дял на децата с материални лишения e 18.5% сред българската етническа група, 30.2% сред турската, 77.7% сред ромската и 15.8% сред посочилите друг етнос. Нито една потребност (от всички 13 показателя) не може да бъде осигурена за 0.7% от българската етническа група, за 0.6% от турската и за 10.5% от ромската. Около 27.0% от децата с материални лишения от българската етническа група живеят и в риск от бедност. За останалите групи относителните дялове са следните: 36.5% от турската етническа група и 70.4% от ромския етнос.

Важен аспект в изследването на бедността е нейното проявление по области. При изчисляване на линията на бедност за всяка област е приложен същият метод както при линията на бедност на национално ниво - 60% от средния общ разполагаем нетен доход на домакинствата в областта.

През 2024 г. най-ниската линия на бедност се наблюдава в областите Видин и Силистра - съответно 524 и 550 лв., а най-високата - в област София (столица) - 1183 лв., следвана от областите Перник (897 лв.), Варна (875 лв.), Кюстендил (834 лв.) и Стара Загора (818 лева).

Най-висок е относителният дял на бедните спрямо линията на бедност за областта в областите Перник - 32.1%, Стара Загора - 26.3%, Търговище - 22.4%, Варна - 22.3%, и София (столица) - 22.2%. Най-нисък е в областите Габрово - 11.2%, Велико Търново - 12.4%, Монтана, Силистра и Смолян - с по 13.1%, и Шумен - 13.2%.

Линията на бедност за 2024 г. нараства спрямо 2023 г. във всички области, най-много - в Ямбол (с 42.8%) и Монтана (с 30.4%).

През 2024 г. област Смолян е с най-ниския относителен дял на бедност за мъжете - 12.0%, а с най-висок е Видин - 29.4%. В област Габрово жените са с най-ниско равнище на бедност - 9.2%, при 36.1% за област Перник.

Относителният дял на жените, живеещи в риск от бедност, е по-голям с повече от 5 процентни пункта спрямо относителния дял на мъжете в областите Перник, София (столица), и Хасково. В три области - Добрич, Силистра и Видин, относителният дял на бедните мъже е по-голям с повече от 5 процентни пункта от този при жените.