ДАНС е засякла десетки руски шпиони в България през 2024 г.

ДАНС е засякла десетки руски шпиони в България през 2024 г.

Пламен Тончев, председател на ДАНС
Пламен Тончев, председател на ДАНС
Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС) е засякла в България десетки чужденци, действали в услуга на руското разузнаване. Това се вижда от доклада на агенцията, внесен в Народното събрание.
Пресечена е дейността на
  • двама руски граждани, установени като разузнавачи - нелегали на Службата за външно разузнаване на Руската федерация.
  • едно лице (с руско и колумбийско гражданство), изпълняващо задачи на руските специални служби на територията на държави - членки на Европейския съюз и НАТО
  • един беларуски гражданин, осъществил незаконно проникване на територията на военно поделение.
  • български гражданин, подозиран в шпионаж в полза на Руската федерация.
  • двама души, разгласили информация, представляваща държавна тайна
  • чужденец, съпричастен към дейността на чужда специална служба.
  • руски гражданин, съпричастен към опити за трансфер към страната ни на капитали с руски произход, които са или биха могли да бъдат свързани с осъществявана на територията на Руската федерация или други държави престъпна или друга противообществена дейност.
В доклада се казва, че ДАНС е продължила работа по производството във връзка с процеса срещу българите, работили в полза на Русия на територията на Великобритания. В ДАНС са предприемани действия, касаещи и други български граждани, намиращи се на наша територия и имащи пряко отношение към цялостното разкриване на престъпната дейност, пише ДАНС.
Руското злонамерено влияние е заплаха за България и чрез дестабилизацията в съседни държави в региона, интензифицирането на крайния национализъм, отстъпленията от принципите на демокрация и върховенство на закона, нарушаването на принципите на добросъседство и постигнатите договорености, действието на организираната престъпност и корупцията. Продължават да се наблюдават негативни проекции върху български общности в държави от региона, изразяващи се ескалацията на използвания език на омразата, прилагането на дискриминация, административен натиск, възпрепятстването дейността на пробългарски организации, констатира ДАНС.
Част от доклада е посветена на киберпосегателствата, които нарастват, включително и в България. През 2024 г. най-чести са атаките за блокиране на информационни системи на фирми или за кражба на данни. Атакуват се: информационни системи на държавни институции и общински администрации; дружества, ангажирани с производство, съхранение и износ на продукти, свързани с отбраната; звена от финансовия сектор; обекти от критичната инфраструктура в транспортния сектор; болнични заведения; неправителствени организации и други.
През 2024 г. нивото на терористична заплаха за България остава ниско, е оценката на службата. Като основен риск се запазва инфилтрирането на съпричастни към терористични организации лица в миграционните потоци и радикализацията на отделни индивиди и групи под въздействието на джихадистката пропаганда.
ДАНС идентифицира десетки рискове за стратегическите обекти и дейности, свързани с:
  • опитите за отклоняване на финансов ресурс за лично или групово облагодетелстване чрез злоупотреба с обществени поръчки, документиране на фиктивни дейности, сключване на неизгодни договори и други длъжностни престъпления;
  • уязвимостите при усвояването на европейско финансиране
  • проблемите при преноса и балансирането на електроенергийната система в условия на нарастващия обем електроенергия от възобновяеми източници;
  • предизвикателствата, свързани с цените на електроенергията и компенсирането на енергийните разходи на бизнеса;
  • дефицитите в качеството на предоставяните услуги по снабдяване с електрическа и топлинна енергия;
  • влошаващото се финансово състояние на въгледобивните дружества и липсата на резултати от политиките за създаване на алтернативна заетост в регионите с въгледобивна промишленост;
  • забавянето на проекти за развитие на транспортна свързаност, за ремонт и модернизация на железопътна и автомобилна инфраструктура;
  • възможността за нови епидемии, улеснени от повишаващата се мобилност на хората и липсата на имунизация на нарастващ дял от населението, живеещо в конфликтни региони;
  • засилващата се антимикробна резистентност, породена от честата употребата на антибиотици и силно ограничаваща възможностите за лечение;
  • тенденцията за нарастване на дефицита на медицински кадри, особено изразен в държавните и общинските болници;
  • периодичната липса на важни и скъпоструващи лекарства в търговската мрежа поради проблеми с логистиката, схеми за паралелен износ, нарастващото потребление;
  • нелоялна конкуренция на селскостопански производители от трети страни;
  • дефицитите при управлението на водните ресурси, свързани с незадоволителното състояние на отделни язовири, преносната и хидромелиоративната инфраструктура;
  • опитите за нелегален внос и употреба на забранени в Европейския съюз препарати за растителна защита; дефицитите при изпълнението на държавната профилактична програма в контекста на изострената епизоотичната обстановка в региона;
  • опитите за разпространение на негодни за употреба хранителни продукти;
  • схемите за незаконен добив и превоз на дървесина;
  • замърсяването на въздуха и водите в отделни региони;
  • забавеното въвеждане на принципите на кръговата икономика при оползотворяването на отпадъците, водещо до преждевременно запълване на капацитета на регионалните депа;
  • дефицити при съхранение на опасни химически вещества.
В доклада са цитирани и няколко конкретни разследвания - задържането на антимафиот, предавал сведения на Кремъл и арестът на шефката на агенция "Митници".
Средно на работен ден през 2024 г. от органите на ДАНС са проучвани по 1111 лица и 5.84 сделки и са извършвани по 5.24 проверки по компетентност, сочи отчетът.