Всички погледи се насочиха към "Чирен" в края на март. Газохранилището и разширяването му и преди това са предизвиквали политически и обществен интерес, но този път фокусът е заради разследване на европрокуратурата. А българският европрокурор (около която имаше серия странни събития - пожар, в който загина майка ѝ, и разпространение на записи от "Осемте джуджета") Теодора Георгиева обяви, че си е направила отвод от работата по случая и че за проекта за разширението Делян Пеевски е искал 20 млн. лв. от потенциални подизпълнители. Лидерът на "ДПС - Ново начало" заяви, че ще я даде на прокуратурата за набедяване.

И докато всички очакват развитие откъм офиса на Лаура Кьовеши по европейското разследване, в края на миналата седмица се разбра, че и настоящата обществена поръчка за сондажи в газохранилището е провалена. Така казусът с "Чирен" става все по-объркан, по-сложен и от подземията на съоръжението. Разплитането му зависи и от европейската, но и от българската прокуратура и МВР, както и от политически решения, като например кой да управлява "Булгартрансгаз" (държавното дружество, което е собственик на газохранилището). "Дневник" обобщава фактите по темата и защо тя е толкова важна не само заради разширяването на "Чирен", поръчките и подизпълнителите, но и за схемата, която може да повлияе върху политически процеси.

Идеите за проекта датират от повече от десетилетие, но придобиха реални измерения със спирането на газовите доставки от руската "Газпром" за редица европейски страни, включително и за България през 2022 г. Ситуацията показа значението на газовите хранилища, които се оказаха почти празни след преминалия зимен сезон.

Българското газохранилище е с обем 550 млн. куб.м, едно от сравнително малките в Европа. То покрива около 18-20% от годишното потребление в страната, което бе най-високо през 2021 г. преди поскъпването на газа.

С проекта за разширяване се цели да се увеличи капацитетът за съхранение до 1 млрд. куб.м газ, както и работният капацитет, т.е. колко бързо газ може да се вади от хранилището и колко бързо да се пълни. Предвижда се увеличаване на дневния капацитет на добив от 3.8 до 10 млн. куб.м на ден и на нагнетяване от 3.2 до 8 млн. куб.м на ден. Прогнозите бяха срокът на възвръщаемост да бъде около 17 години след въвеждане в експлоатация.

По думи на директора на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов от 2023 г. интерес тогава бяха изразили няколко държави, сред които - Гърция и Северна Македония. По този начин проектът би се изплатил и по-бързо.

В началото на 2022 г. бе одобрено финансирането на проекта. А на 27 юни "Булгартрансгаз" и финансиращата институция CINEA подписват грантово споразумение за финансиране в размер на 78 млн. евро - средства от Механизма за свързване на Европа. Според споразумението проектът трябваше да бъде приключен до края на 2024 г. Реално изплатените европейски средства са 17 млн. евро, преведени от CINEA на "Булгартрансгаз".

В отговор на парламентарен въпрос от 3 януари тази година в качеството си все още на служебен министър на енергетиката Владимир Малинов посочва сумата, уточнява, че парите не са изразходвани и са по сметка на държавното дружество, което дни по-късно отново оглави.

Европейското финансиране е предназначено само за две от трите поръчки за разширението на газохранилището - за сондажната, както и за надземната част. То не е предназначено за създаването на газопровода от хранилището до мрежата на "Булгартрансгаз", защото тази част ще бъде използвана не само за "Чирен", а и за мрежата на "Булгартрансгаз".

В края на януари 2025 г. "Булгартрансгаз" съобщи, че със CINEA се водят разговори срокът за завършване на целия проект за разширението да бъде удължен до 2027 г.

През март 2022 г. бяха обявени общо три обществени поръчки, като проектът бе разделен на сондажна (подземна) част за 134 млн. лв., надземна за 300 млн. лв. и проектиране на газопровод за 820 хил. лв. Като част от спецификациите им бе заложено, че участниците трябва да уточнят как ще финансират изграждането на проектите. Общо по прогнозна стойност проектът беше оценен да струва 435 млн. лв.

На 27 юни 2022 г. те са прекратени с аргумент приетата актуализация на бюджет 2022, в който вече фигурират държавни гаранции за "Булгартрансгаз" за изпълнението на проекта. С тях дружеството посочва, че вече може да вземе заем от Европейската банка за възстановяване и развитие и да отпадне нуждата участниците да търсят предварително финансов ресурс. Според "Булгартрансгаз" така би се разширил кръгът на потенциалните кандидати.

На 12 август 2022 г. дружеството обявява новите три поръчки. Впечатление прави, че стойността на частта с газопровода вече достига 84 млн. лв., като в поръчката е заложено и "изграждане и въвеждане в експлоатация на газопровод с дължина около 41 км, оптична кабелна линия и две станции за очистване на газопровода". Общо проектът поскъпва до 518 млн. лв.

В периода за кандидатстване започват да валят жалби, с аргументите че като три отделни поръчки биха се генерирали повече разходи за държавата, отколкото като една обща; че има дублиращи се дейности по трите поръчки, както и че въвеждането в експлоатация на отделните обекти трудно ще бъде синхронизирано от различните изпълнители. Според жалбите на чешко обединение ("Дженералел енд еменди газ") с опит в изграждането на енергийни проекти като газопровод "Моравия" това е в разрез с практиката в европейските страни и дава пример с газохранилището в Нидерландия. Според позицията му така се възпрепятства участието на големи международни компании.

На 13 октомври 2022 г. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) публикува решение, с което не уважава жалбите.

Подаването на оферти за сондирането приключва на 19 септември 2022 г. Кандидати са чешкото обединение, обединение с "Атоменергострой" и обединение с "Главболгарстрой". Отварянето на офертите става на 20 септември, а отварянето на ценовите предложение - на 6 декември.

Класирането на кандидатите е обявено в последния работен ден за годината - на 30 декември 2022 г. Победител е обединението с "Атоменергоремонт" с предложена цена 199 млн. лв., а другото обединение - с водещ "Главболгарстрой" и оферта от 221 млн. лв., е на второ място. За сравнение, индикативната стойност на проекта е 134 млн. лв., но "Булгартрансгаз" твърди, че това не е проблем, защото заложената цена не е максимална.

На 1 февруари 2023 г. обединението победител се отказва от поръчката и като победител е класирано това с "Главболгарстрой" (ДЗЗД "Екзало дрилинг Чирен" с участници ГБС, "Главболгарстрой интернешенъл" и "Газ проджект девелопмънт" ЕООД).

Договорът за сондажите е сключен на 6 април 2023 г. Около тази дата са сключени договори и с избраните изпълнители по другите две поръчки, а общото е присъствието на компании от холдинга на "Главболгарстрой" и в трите.

Конкурс за подизпълнители е започнал още преди сключването на договора, казва един от избраните за подизпълнители, PM Lucas Kazakstan, с който обаче впоследствие така и не е сключен договор за подизпълнение. По негови думи той е бил избран за подизпълнител още на 20 март. В Агенцията за обществени поръчки първият договор за подизпълнение е с дата 20 юни с компанията "Мингеоуниверс - инженеринг". Именно тя и PM Lucas Kazakstan са единствените две компании подизпълнители в европейския регистър за обществени поръчки.

Информацията там обаче се различава от тази в българската Агенция за обществени поръчки - в нея PM Lucas Kazakstan не фигурира никъде в момента.

През юли 2023 г. изпълнителят представя доклад на "Булгартрансгаз" за съществена промяна в техническите спецификации, а именно - заложеното в договора и техническите спецификации на поръчката изграждане на десет броя високопродуктивни наклонено-насочени сондажи да бъде заменено с изграждането на вертикални сондажи. В рамките на месец - съответно на 15 и 23 август - "Булгартрансгаз" провежда две заседания, на които приема доклада за промяната - веднъж от управителния и веднъж от надзорния си съвет.

През ноември 2023 г. PM Lucas Kazakstan изпраща първото си писмо до изпълнителния директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов, в което посочва етични, законови и технически притеснения относно проекта, както и такива за безопасността на работещите в "Чирен". Изразява и несъгласие с промяната на технологията. Следват още осем, но според компанията те биват игнорирани от Малинов.

Междувременно в началото на януари Велко Пеев изпраща първия сигнал до Европейската прокуратура.

На 13 февруари изпълнителят сключва втори договор за подизпълнение - с Meads-Maes USA Chiren Joint Venture Company. По информация на "Капитал" този подизпълнител също се оплаква от влияние на Делян Пеевски в писма до американски сенатори и конгресмени.

В края на февруари и началото на март 2024 г. казусът стига до министъра на енергетиката - по това време е Румен Радев. На 25 февруари сигнал за компрометиране на поръчката изпраща Българският енергиен и минен форум - както до енергийното ведомство, така и до Министерството на финансите и ресорната комисия в парламента. В доклада си той описва промяната на типа на сондажите като "опасна", която ще спести на изпълнителя 80-90 млн. лв., но ще компрометира целия проект. На 5 март PM Lucas Kazakstan също изпраща писмо до министъра на енергетиката.

На база писмата на 22 март министър Радев казва по време на изслушване в парламента, че е препратил въпроса до "Българския енергиен холдинг", принципал на "Булгартрансгаз" и Комисията за противодействие на корупцията, а Министерството на финансите сезира Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ).

В началото на април 2024 г. одиторът Велко Пеев изпраща и втори сигнал до Европейската прокуратура.

Дни по-късно властта се сменя, Румен Радев вече не е министър на енергетиката, а неговото място в служебното правителство заема Владимир Малинов. Начело на "Булгартрансгаз" застава Кирил Равначки.

На 19 юни 2024 г. одиторът на "Булгартрансгаз" Велко Пеев е уволнен, с аргумент че не може да изпълнява задълженията си, а това е така, защото по негови думи достъпът до класифицирана информация му е отказан от ДАНС.

През юни 2024 г. АДФИ казва, че не открива нередности в проверката си. На 15 август Европейската прокуратура осъществява обиски в офиси на "Булгартрансгаз" и още четири дружества. Министър Малинов съобщава, че разследването по всяка вероятност е заради сигналите на Българския енергиен и минен форум и в частност изпълнението на подземната част и замяната на 10-те наклонено-насочени сондажа с вертикални.

На 16 октомври 2024 г. договорът с обединението с "Главболгарстрой" е прекратен, след като то се отказва от проекта, въпреки че е започнала работа и има авансово плащане. Причините за прекратяването не са обяснени и досега.

Междувременно за периода от сключването му до този момент "Булгартрансгаз" е отпуснал аванс в размер на 79 млн. лв. По думите на Малинов в качеството му на министър това са средства по договор за заем с Българския енергиен холдинг. При разтрогването на договора двете страни се разбират изпълнителят да върне аванса, а държавното дружество да не търси неустойки за забавената работа. Като аргументи за това е изтъкнато, че срокът на договора не е изтекъл и не е налице "виновно неизпълнение".

През ноември миналата година най-малката поръчка от трите е завършена - газопроводът е изграден.

Отново през ноември "Булгартрансгаз" дава рестарт на сондажната част и започва пазарни консултации с цел определяне на прогнозната стойност за изграждането на три сондажа, но този път те са вертикален тип, какъвто е предлагал изпълнителят начело с "Главболгарстрой". Получени са индикативни оферти от пет дружества, като офертите им варират между 8 и 28 млн. лв. за всеки сондаж. Най-ниското предложение дава PM Lucas Kazakstan.

На 24 януари 2025 г. "Булгартрансгаз" решава да пусне поръчката със средно около 18 млн. лв. на сондаж. Дружеството посочва, че така се дава начало на поетапно разширение на подземната част от газохранилището. Основен момент в поръчката е, че този път в техническото задание е упоменато сондажите да бъдат вертикални.

Крайният срок за подаване на офертите беше 20 март. Кандидатите бяха трима, като всички са участвали в пазарните консултации. Предложения направиха българската "Проучване и добив на нефт и газ", част от групата на "Химимпорт", румънското обединение с "Хабау" и българската СА.И.Е, и българската "Енергико". По време на консултациите трите обединения дават оферти съответно за 51 млн. лв., 72 млн. лв. и 74 млн. лв. Двете компании с най-ниски индикативни оферти в пазарните консултации не подават такива в самата поръчка, сред тях е и PM Lucas Kazakstan.

В свои отговори на парламентарни въпроси бившият министър на енергетиката Владимир Малинов защитава вертикалните сондажи, както и разделянето на проекта на три отделни обществени поръчки и посочва, че трите обекта могат да бъдат завършени отделно и въведени в експлоатация и не са зависими един от друг. Той смята, че няма дублиращи се дейности, които да оскъпяват проекта, и че по този начин повече дружества може да участват в търговете, а изискванията биха се оказали непосилни за един изпълнител. Макар и преди това преди прекратяването на договора за сондирането основен изпълнител и в трите поръчки да бе един - "Главболгарстрой".

С решение на 24 април обаче комисия отстранява и трите кандидата, подали оферти. Консорциумът с българската СА.И.Е е отстранен, с аргумент че е представил оферта, която не отговаря на предварително обявените условия за изпълнение на поръчката. Комисията посочва, че в предложението ѝ има промени в техническото задание, а дадените разяснения на компанията не изясняват констатираните противоречия. Тъй като кандидатът е отстранен на техническо ниво, неговата ценова оферта изобщо не е отваряна.

Българската "Проучване и добив на нефт и газ", част от групата на "Химимпорт", в отстранена заради разлика от няколко хиляди лева. Комисията посочва, че за единия от сондажите сумата за инвестиционното му проектиране е 178 540 лв. и тя нарушава изискването да е до 1% от стойността на целия сондаж - в случая 17.518 млн. лв. Дружеството има и разминавания в посочените суми за разполагане на техниката за извършването на сондажите и изтеглянето им след приключване на обектите. Нейната ценова оферта е 53.580 млн. лв. за трите сондажа и 125.02 млн. лв. за шестте. Предложеният срок в офертата е 340 дни.

Също с аргумент за превишаване на 1% от стойността на целия сондаж е отстранен и последният участник - "Енергико", като там несъответствието е и при трите сондажа. Иначе нейната ценова оферта е за 44.1 млн. лв. за три сондажа и 104.3 за шестте, което е малко под прогнозната стойност на "Булгартрансгаз". Предложеният срок за приключване на работата е 270 дни от подписване на договора.

Междувременно през март бе завършена и втората част от целия проект, а именно надземните съоръжения - компресорната и измервателната станция бяха въведени в експлоатация. По думите на новия министър на енергетиката Жечо Станков те вече са с Акт 16 и позволяват още през настоящия сезон капацитетът за съхранение на хранилището да бъде увеличен със 100 млн. куб.м до 650 млн. куб.м.

Сега отстранените кандидати за сондажната част имат възможност да обжалват пред Комисията за защита на конкуренцията или впоследствие пред Върховния административен съд. Към редакционното приключване на материала (28 април) такива не са подадени.

За да направи нова стъпка за разширението на "Чирен", "Булгартрансгаз" трябва да обяви нова обществена поръчка.

Това е на фона на очакваната развръзка от разследването на европейската прокуратура, както и проверката на българския евпорокурор Теодора Георгиева.