Комисията за финансов надзор е подготвила и предоставила на две министерства проект за реформа в пенсионната система с въвеждането на т.нар. мултифондове. В регулатора тема остават и подготвяните промени в Кодекса за застраховането относно гражданската отговорност. По тези теми бяха питани кандидатите за заместник-председатели на Комисията за финансов надзор. Процедурата е свързана с обновяването на регулатора и следва избора на Васил Големански за негов председател в края на март.

Номинациите за негови заместници направи самият той - Диана Йорданова, която да оглави за нов, втори мандат "Осигурителен надзор", Пламен Данаилов, който да оглави "Застрахователен надзор", и Деница Величкова, която да оглави "Надзор на инвестиционната дейност".

Основна тема по време на изслушването на Диана Йорданова бе дълго отлагана реформа в пенсионната политика, а именно въвеждането на мултифондова система.

Тя на практика ще позволи парите на българите във втория и третия стълб да бъдат инвестирани според възраст и рисков профил. Идеята е това да увеличи средствата за втора и трета пенсия. В своите становища по номинацията на Йорданова множество асоциации посочват, че именно под нейно ръководство и с нейно активно участие е изготвена концепция за промяната. Йорданова е заместник-председател на регулатора от 2017 г.

По време на изслушването Йорданова потвърди, че в синхрон с асоциации и социални партньори са изготвени законодателни промени за въвеждането на мултифондовете. В момента текстовете са в две министерства - на финансите и на труда и социалната политика, а Йорданова изрази надежда, че скоро ще започне оценката им на въздействие и те ще бъдат задвижени.

Тя допълни, че процесът по въвеждането на реформата би бил дълъг - около година и половина, като ще се наложи да бъдат актуализирани и голям набор от подзаконови актове, както и ще бъде нужна актуализация на системите на пенсионните дружества. Въвеждането на мултифондовете е препоръчано на България и от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.

Йорданова допълни, че в Комисията за финансов надзор са направили анализ на пенсионните политики и в страните от Централна и Източна Европа и дори на пазарите, на които мултифондовата система не присъства, се ориентират към нея с оглед на демографските промени.

Със становищата си асоциациите изразиха подкрепа за Йорданова, като европейската конфедерация PensionEurope я нарича "движеща сила зад критичната пенсионна реформа", визирайки мултифондовете.

Тя добави, че се готвят и законодателни промени за намаляване на таксите на пенсионни дружества с обвързването им към доходността. Тя също така посочи, че това ще бъде втори параметър, по който дружествата да се оценяват, а някои, които не отговарят на определен праг, може да бъдат изключени от държавното разпределяне. Относно таксите тя посочи, че повечето дружества са на тавана, "но не са на нивата, на които ни се иска".

Тя представи и данни, според които от 2002 г. насам доходността във втория стълб е изпреварила инфлацията. Тя също даде данни, според които средната втора пенсия от 284 лв. през 2021 г. става 471 лв. през 2024 г. при жените и вече 230 лв. при мъжете, за които получаването на пенсия от втория стълб започна по-късно заради по-високата пенсионна възраст.

Йорданова допълни, че от възрастните хора често се получават запитвания за взимане на всичките средства от втория стълб наведнъж. Според нея също така прехвърлянето на средствата от втория стълб в държавното обществено осигуряване би трябвало да става само веднъж преди момента на пенсиониране, а не както е сега - във всеки момент.

Според бившия финансов министър Асен Василев обаче постигнатата доходност е ниска и даде пример, че ако същите средства се бяха инвестирали в държавни ценни книжа, тяхната доходност е щяла да бъде два пъти по-висока.

Иначе преди опита си в регулатора Йорданова бе и депутат в четири парламента от ГЕРБ в периода 2011 - 2017 г.

В своето изслушване Деница Величкова, която е юрист с опит като експерт и главен секретар в Комисията за финансов надзор, Министерството на финансите по времето на Петър Чобанов и в Българската банка за развитие, подчерта ниската финансова грамотност сред населението, която води до липса на дребни инвеститори. Тя предложи като вариант за справяне с проблема въвеждането на предмет в учебната програма. Като предложение лансира и продажбата на държавни ценни книжа за граждани.

Тя следва да оглави ресор "Инвестиционен надзор" и в своето представяне посочи, че ще работи за развитието на капиталовия пазар. Една от идеите ѝ е това да стане с опростяване на правната рамка, а като друга идея лансира още в рамките на първата година фондовата борса да бъде "изчистена" от дружества, които не са активни, а са част от нея от времето на приватизацията. Според нея така дружествата на борсата с добри показатели ще привличат по-лесно инвестиции.

За ресор "Застрахователен надзор" е номиниран бившият заместник-министър на енергетиката и финансов министър в нереализиралия се проектокабинет на "Има такъв народ" от 2021 г. Пламен Данаилов. За него бе постъпило само едно становище - от Българската предприемаческа асоциация, в която бе посочено, че политическият му опит ще бъде полезен за тази нова евентуална роля. В момента Данаилов е общински съветник в София.

Неговото изслушване премина под темата с готвените промени в гражданската отговорност, а именно въвеждането на своеобразен модел на схемата "бонус-малус". Според внесения проект на промени в Закона за застраховането данните за щетите на застрахователните дружества ще бъдат свързани с Гаранционния фонд, а застрахователите сами ще решават как да ценообразуват според това кой колко щети е направил.

Данаилов подкрепи идеята в настоящия ѝ вид, според която гражданската отговорност и следените щети са на колата, а не на отделните шофьори. Той посочи, че промяна на модела би бил свързан с твърде много работа, а като реплика към Асен Василев допълни, че гражданската застраховка няма за цел да коригира поведението на водачите, тъй като това е свързано с наказателното законодателство. Според Данаилов сключването на гражданска отговорност на името на водача, а не на автомобила, ще доведе и до поскъпване на задължителната автомобилна застраховка.

По време на своето изслушване Данаилов направи бърз преглед на пазара, който на практика е доминиран от автомобилно застраховане, но изтъкна като тенденции потенциала на здравните застраховки и растежа в животозастраховането, свързан с ускореното жилищно кредитиране в страната. Той допълни, че ще работи за развитие на дигитализацията и на онлайн застраховането, а самият надзор да започне да използва повече изкуствен интелект в своята дейност.

Данаилов допълни, че е нужно повишаване на грамотността с оглед на климатичните рискове, защото "като стане бедствие, всички се обръщат към държавата, а все пак застраховането трябва да отговори на този проблем". Според него потенциал има и при киберзастраховането с оглед на все повече дигитални заплахи.