Парламентарните групи на управляващите партии ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ", подкрепящата ги "ДПС - Ново начало", както и тези на МЕЧ и "Величие" отхвърлиха законопроект за промени в Закона за устройство на територията (ЗУТ) с вносител Божидар Божанов от "Демократична България", който предвиждаше дигитализация на процесите по устройствено проектиране.

При представянето на законопроекта Божанов изтъкна като основни мотиви за приемането му, че в България този процес все още е на хартия. "Инвестиционните проекти се носят в кашони, бутат се в колички", подчерта Божанов, изтъквайки, че приемането на такъв закон би облекчило значително всички участници в процеса.

Пленарната зала отхвърли предлагания от Божанов законопроект с 68 гласа "за" (всички присъствали депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП - ДБ), "Възраждане" и ДПС на Ахмед Доган), 39 - "против", и 85 - "въздържал се".

Депутатите обаче приеха на първо четене други два законопроекта за промени в ЗУТ, предложени съответно от група народни представители от ГЕРБ и БСП.

Предлаганият от ГЕРБ законопроект беше гласуван със 151 гласа "за", 12 - "против", и 29 - "въздържал се". Той предвижда промени, свързани с оправомощаването на проектантите, както и текстове, прецизиращи изискванията при издаването на разрешителни за строеж.

При представянето на законопроекта Шишков обясни, че става дума за документите, необходими при издаване на разрешение за строеж за т.нар. малки обекти. В доклада на комисията за законопроекта се посочва, че към момента за въпросните строежи законът не предвижда представяне на проектни решения и главният архитект трябва да издаде разрешение за строеж на основание заявление и документ за собственост. Посочва се още, че съгласно действащия ЗУТ главният архитект сам трябва да прецени вида на строително-монтажните работи, което според вносителите създава условия за разнородна и неясна практика.

В доклада се казва още, че с преходни и заключителни разпоредби на предлагания законопроект се правят и изменения в Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране, свързани с повишените изисквания през 2016 г. към притежаващите техническа правоспособност и упражняващи регулираната професия "архитект" и "инженер в инвестиционното проектиране".

Тези професии са държавно регулирани и тези, които ги упражняват освен техническата правоспособност, трябва да притежават допълнителни знания и умения. Изтъква се, че при сега действащото законодателство тези, които имат образователна степен бакалавър след получаване на ограничена проектантска правоспособност, могат да получат пълна проектантска правоспособност. В доклада се казва, че това означава, че бакалаврите след придобиване на пълна проектантска правоспособност ще могат да предоставят пълния обем проектантски услуги в областта на устройственото планиране и инвестиционното проектиране. Според вносителите на законопроекта по този начин инженерите проектанти със степен бакалавър, след като са упражнявали проектантската професия с притежавана ограничена проектантска правоспособност само две, или съответно четири години, ще могат да проектират обекти с много висока сложност, без да са получили достатъчно научни знания във висше учебно заведение.

Предложението на БСП беше гласувано със 153 гласа "за", 27 "против" и двама "въздържал се". То предвижда отлагане на сроковете за влизане в сила на приетите в края на 2012 г. промени в уредбата на общите устройствени планове, отнасящи се до изискването за влязъл в сила общ устройствен план като предпоставка за застрояване извън границите на урбанизираните територии.

Цветан Енчев от "ДПС - Ново начало" посочи, че от всички 264 общини 60 не са приели своите устройствени планове. По думите му това е поредното отлагане, което би се отразило негативно на реализирането на инвестиционните намерения в общините.