Парламентът прие на първо четене законопроект за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити, който цели да раздели пазара на необслужвани кредити на две - на купувачи и на събирачи. Законопроектът е по линия на европейска директива, която цели създаването на голям вторичен пазар на проблемни заеми в Европейския съюз.

Законопроектът влиза в парламента за пореден път в последните 3 години, а през февруари Европейската комисия съобщи, че е предявила съдебен иск срещу България, защото все още не прилага директивата за необслужвани кредити.

С него на практика се позволява голяма банкова група да продаде пакет от своите необслужвани кредити на всичките си пазари заедно на международна компания. Според законопроекта това ще отвори пазара за повече играчи и ще стабилизира допълнително банковата система чрез улесняване продажбата и предотвратяване натрупването на лоши заеми. В момента в България купувачите отговарят и за събирането на дълговете - те са под лиценз в Българска народна банка и са 22 дружества.

Законопроектът не бе подкрепен единствено от "Продължаваме промяната - Демократична България", чиито депутати се въздържаха, а "Възраждане" гласуваха "против".

Освен разделянето на пазара със законопроекта се цели въвеждане на по-ефективна защита на правата на длъжниците, като например да не могат да бъдат търсени във връзка с дълговете им между 20 ч. и 7 ч. Комуникацията по събирането на кредита може да става по телефон, писмено или по мейл. Длъжникът трябва да бъде уведомяван писмено за всяко прехвърляне на кредита.

Въвежда се и задължение на банките регулярно на всеки три месеца да уведомяват Българската народна банка за продажбата на необслужвани кредити.

Надзорът на пазара ще се осъществява от Българската народна банка, която подобно на банковия пазар, ще може да освобождава или назначава управител на събирача на дългове. Купувачът трябва да сключи договор с лицензирана компания за събиране на кредити или да поиска от БНБ лиценз за себе си.

От "Възраждане" изтъкнаха няколко текста, с които са "против", включително и тези правомощия на централната банка с довод, че инвеститорите биха се притеснявали да влязат в бизнеса. Мартин Димитров от "Демократична България" критикува, че под обхвата на законопроекта не влизат и бързите кредити.