Шестимата българи, осъдени за шпионаж са действали във Великобритания, Австрия и Германия, както и в други градове на Европа, като са събирали информация и са проследявали дисиденти, политици и журналисти в полза на Русия. Още две имена се появиха по-късно в Австрия.

Освен събиране на информация, шпионите са проследявали хора, включително дисиденти. Тримата живеели в Лондон и пътували из Европа, извършвайки наблюдение на журналисти, бивш политик и на американска военна база в Германия между 2020 г. и 2023 г. През деня те работели като козметик, здравен работник и декоратор, но заговорничели за отвличания и убийства, пише Би Би Си.

Тримата отричат обвиненията, но други двама - Орлин Русев и Бисер Джамбазов, са признали, че са били част от шпионски заговор, като Русев е бил ръководител на групата и посредник във връзката с Марсалек.

Шпионската група е участвала в шест ключови операции, включително една за наблюдение в края на 2022 г. на базата на САЩ Пач (Patch) в Германия, близо до Щутгарт, където украинските войски се обучаваха да използват ракети земя-въздух.

Шести обвиняем, 33-годишният Иван Стоянов, също призна, че е шпионирал за Русия.

Други предполагаеми операции включват наблюдение на Христо Грозев, който работи за разследващия проект Bellingcat и бе водещ в разкритията за отравянето през 2018 г. на руския двоен агент Сергей Скрипал в Солсбъри; отдел 29115 на ГРУ за "мокри" поръчки из Европа, вкл. покушението срещу Емелиян Гебрев, както и за това кой е свалил малайзийския самолет от полет МН17 през лятото на 2014 г. в небето на Украйна.

Иванова, Габерова и Иванчев са участвали в поредица от операции за наблюдение и разузнаване в рамките на три години, по време на които били наричани с името на жълтите помощници на злодея от филма "Аз, проклектникът". Вместо за анимационния злодей Гру, обвиняемите работели за руската разузнавателна служба, известна с инициалите ГРУ.

Получавали инструкциите си от обвинения, че е руски агент Ян Марсалек - 44-годишен австрийски бизнесмен, издирван от Интерпол след краха на германската компания за обработка на плащания "Уайъркард", за когото се предполага, че се намира в Русия.

Шестимата членове на руска шпионска мрежа, наречена от медиите "Миньоните", бяха заплашени от дълги години в затвора заради една от "най-големите и най-сложните" вражески операции на територията на Великобритания.

На 20 декември 2024 г. стана ясно, че българската гражданка Ц.Д. живееща в Австрия, също е заподозряна в принадлежност към агентурна мрежа. През тази година се разбра, че става дума отново за Ян Марсалек. Австрийски и германски издания посочвиха, че жената е била задържана в апартамента си във Виена и отрича да участва в шпионаж.

Изданието "Профил" твърди, че Ц.Д. е следяла високопоставени австрийци за бившия член на ръководството на рухналата през 2020 г. финансова компания Wirecard.

Пълното ѝ име се появи в разследване на Би Би Си след осъждането на българите в Лондон на 7 март. -Цветанка Дончева. Тогава бе разкрито още едно име - Цветелина Генчева. И двете не са обвинени в нищо и не са задържани.

Тя е българката, за която агенцията на австрийското разузнаване и контразузнаване съобщава на 24 март, че е заподозряна в разпространяване срещу заплащане на дезинформация в полза на Русия в Австрия и Германия.

Това е и същата жена, за която преди Коледа бе съобщено, че в дома ѝ е извършен обиск от австрийската полиция.

В разследването се описва, че тя е живеела в апартамент срещу този на Христо Грозев във Виена и е помагала за проследяването му в австрийската столица, включително като е снимала дома му. Тук тя се среща с трима от британската шпионска група - Ваня Габерова, Катрин Иванова и Бисер Джамбазов, който си призна разузнавателната дейност и е посочен като дясната ръка на ръководителя Орлин Русев.

Безработната Дончева (обяснението ѝ е, че се грижи за майка си) казва на следователите, че Ваня Габерова ѝ казала кого да следи и ѝ дала списък с имена, адреси и снимки. И тук се повтаря версията, че тя била подведена от останалите, че участват в "студентски проект" и че работят за "Интерпол". Австрийските следователи записали, че е "немислимо" българката наистина да е вярвала на такива "съмнителни истории".

Според Би Би Си тя живее в София и работи в "индустрията с авиокомпании", благодарение на което е подавала на групата във Великобритания данни за полетите, с които са пътували нарочените за проследяване на граждани, сред които и Христо Грозев.

Не изглежда тя да не е знаела какво върши и да се оправдае с това, че прави услуга на познат, например, защото е пътувала до Берлин като част от група за шпиониране на Роман Доброхотов - руския разследващ журналист и ръководител на сайта The Insider. Освен това тя е бил част от чат група, използвана от Орлин Русев, Бисер Джамбазов и Катрин Иванова за координиране на проследяването.

За Генчева има малко по-конкретни данни - че е едноличен собственик на фирмата Интернешънъл авиейшън консулт. Справка в регистрите показва, че компания с такова име е основана през 2012 г. и е регистрирана на адрес в жилищен блок в ж.к. Люлин-6. От 2009 г. Цветелина Атанасова Генчева е вписана като управител на фирма от район "Красно село", а след 2011 г. е регистрирала още 5 фирми на различни адреси.