Според икономисти ползата от еврозоната се усеща най-силно "в бурно море"
В моменти на криза и несигурност ползата от Европейския съюз и еврозоната са най-осезаеми. Именно заради това при геополитическото напрежение в момента значението на европейския пазар расте, а един от най-големите аргументи за влизането на България в еврозоната би била протегнатата ръка, ако страната тръгне да пада.
Около това мнение се обединиха икономисти по време на вторият годишен форум на Института за пазарна икономика и Фондация "Фридрих Науман" за състоянието на икономическата свобода и върховенството на правото. Според тях референдум за приемането на еврото, какъвто поиска президентът Румен Радев, няма да има.
Технически е ясно, че ще отпадне този референдум. Най-вероятно ще влезем в еврозоната на 1 януари.
Как да не мине: партиите подготвят два сценария, за да спрат референдума на Радев
Подобно мнение изрази пред "Дневник" и икономическият съветник на Българската стопанска камара Щерьо Ножаров. Според него референдум няма да се проведе и курсът към еврозоната се запазва. Като аргумент за това той даде предходното решение на Конституционния съд по искането на "Възраждане", с което обяви техният въпрос за противоконституционен.
Конституционният съд потвърди решението на парламента да няма референдум срещу еврото
Най-голям аргумент "за"
Защо ѝ е на България еврозоната? За да спасява богатите страни ли? Това е един от доводите на противниците на влизането на България във валутния съюз. Какво обаче, ако еврозоната спаси България при криза или друга ситуация? Именно тази възможност според икономиста от Института за пазарна икономика Петър Ганев е най-големият плюс, който може да има България от влизането във валутния съюз.
Пропуска се, че може да се наложи те нас да спасяват. Което всъщност е важно. И на мен ми се струва по-вероятен този сценарий - ние да бъдем спасявани.
Според него периодът на несигурност в глобален план няма да свърши след 3-6 месеца и ще остане в продължение на години, а "вероятността от нова финансова криза не е за пренебрегване". В допълнение според икономиста от "Отворено общество" Георги Ангелов "в днешния свят на бурно море" ще се види ползата и от еврото, и от Европейския съюз и общия пазар, докато други големи пазари като САЩ и Китай се затварят.
Европейският съюз е едно от малкото места по света, където се постига сближаване между бедни и богати - заради достъпа до общия пазар, до инвестиции. Дори най-слабите в ЕС се справят в пъти по-добре от тези, които останаха навън.
Притеснения
На въпрос за опасенията на икономистите при влизане на България в еврозоната Ганев посочи само един - фискалната политика на страната и по-специално планираното увеличение на дълга. Той уточни обаче, че вижда това като проблем за българската икономика дори и България да не влезе в еврозоната.
При влизане във валутния съюз обаче се очаква дългът за България да стане по-достъпен и опасенията са това да не бъде стимул за правителствата да теглят повече.
Фискалната политика ще е големият въпрос след влизането в еврозоната, но и да не влезем - също.
Той цитира средносрочния фискален план на правителството, според който дългът се очаква да надхвърли 40% от брутния вътрешен продукт. В момента заедно с Естония България има най-ниския дълг, съотнесен към БВП, сред страните от Европейския съюз.
Потенциал
А за да настигне българската икономика германската, според сметките на ИПИ тя трябва да записва 3.8% годишен икономически растеж всяка година за следващите две десетилетия.
Това е при прогнозата за спад на населението със 750 хил. души в трудоспособна възраст в следващите 20 години след загубата на 900 хиляди през последните 10 години. Лъч светлина е оставането на възрастните хора до по-късно на пазара на труда.
70 е новото 50, или защо да се работи до по-късно в живота вече е необходимост
Според данни на ИПИ 5.5 пъти е нараснал броят на жените, които работят след навършване на 60 години, за последните 20 години.
Като има по-малко хора, трябва да има по-висока производителност. Само тези, които повишават производителността си, оцеляват.
