Депутатите от управляващото мнозинство ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ" заедно с "ДПС - Ново начало" и ДПС-ДПС задължиха пет институции да подготвят пътна карта за промени в българската пенсионна система в срок до шест месеца. Предложението бе внесено в края на април от представители на управляващите начело с бившия социален министър Деница Сачева.

Задължените институции за изготвянето на документа са Министерството на труда и социалната политика, Министерството на финансите, Националният осигурителен институт, Комисията за финансов надзор и Националната агенция за приходите. В доклада вероятно ще бъде заложено повишаване на осигурителните вноски, което вече бе поето като ангажимент от правителството.

В мотивите към предложението си депутатите се позоваха на четири доклада, изготвени от Министерството на труда и социалната политика, от Икономическия и социален съвет, от Националния осигурителен институт и от Националния център за парламентарни изследвания към Народното събрание с препоръки за изваждане на социалните разходи от държавното обществено осигуряване, въвеждането на мултифондова система, повишаване на осигурителните вноски и повишаване на възрастта за пенсиониране.

Като част от инициативата ще се разгледа възможността за повишаване на осигурителните вноски. Темата обаче бе отворена още през януари в навечерието на представянето на проектобюджета за 2025 г. В крайна сметка в своята средносрочна бюджетна прогноза правителството заложи повишаването на вноската за пенсии да започне от 2027 г с 1 пр. пункт и с 2 пр. пункта от 2028 г. Това е заложено и в изпратения и вече одобрен от Европейската комисия средносрочен структурно-фискален план, изготвен от Министерството на финансите. В края на миналия месец Сачева направи изказване, че размерът на осигуровките "не може да остане същият".

Ефектът върху приходната част от тази мярка се очаква да достигне за 2027 г. - 611.5 млн. лв., а за 2028 г. - 1.292 млрд. лв.

Според него увеличаване на осигурителните вноски ще удари икономически растеж и светлата част от икономиката и ще увеличи сивия сектор. Той изтъкна още, че не се прави нищо за спестяване на разходите за пенсионната система и е нужна цялостна реформа на пенсионната система.

Според Цончо Ганев от "Възраждане" повишаването на осигуровките е "чисто вдигане на данъци".

Депутатът от ДПС-ДПС и бивш социален министър Хасан Адемов подкрепя възможността от повишаване на осигурителните вноски, тъй като около половината от разходите за пенсии идват от данъци, тъй като системата не успява да се издържа сама.

В приетия осигурителен бюджет за 2025 г. заложеният трансфер от държавния бюджет е 12.2 млрд. лв., което е с около 670 млн. лв. повече спрямо предходната година. Предвидените разходи за пенсии тази година са 24.1 млрд. лв., или 11.2% от прогнозния брутен вътрешен продукт.

Още с внасянето на проекторешението си както депутати, така и самият социален министър Борислав Гуцанов от квотата на БСП започнаха да потушават опасенията от повишаване на възрастта за пенсиониране. Според настоящия план възрастта за пенсиониране в България ще се повишава до достигане на 65 години, което трябва да се случи 2029 г. за мъжете и 2037 г. за жените. Темата с повишаване на възрастта за пенсиониране добива популярност по цял свят с увеличаване продължителността на живота, а и със застаряването на населението в повечето развити икономики.

В парламента БСП очаквано се обяви против. Сачева също подчерта, че на този етап няма да се вдига възрастта за пенсиониране.

Същото бе казано и от "ДПС - Ново начало", според които не бива да се взимат "прибързани решения" и поискаха социалният министър ежемесечно да дава отчет по напредъка на пътната карта.

Допълването на пенсионната система с мултифондове бе идея още при създаването на тристълбовия модел. Финансовата криза от 2008 г. отложи това и години наред то остана на заден план. На практика чрез тях парите на българите във втория и третия стълб ще могат да бъдат инвестирани според възраст и рисков профил. Идеята е това да увеличи средствата за втора и трета пенсия.

В последната година работата по мултифондовете се рестартира, а Комисията за финансов надзор в партньорство с други институции е подготвила и необходимото законодателство за целта. Това стана ясно още по време на мисията на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в България миналата година. Заместник-председателя на КФН Диана Йорданова даде подробности по темата в бюджетната парламентарна комисия миналия месец, когато бе изслушана, тъй като е номинирана за втори мандат в регулатора. Тогава тя уточни, че законодателните текстове вече са в Министерството на финансите.

Против идеята се изказаха от "Възраждане" заради ниска финансова култура на българите и според тях, ако някой иска да инвестира по-агресивно, ще инвестира сам.

А депутатът от ДПС-ДПС Хасан Адемов, също бивш социален министър, напомни за липсващия анализ на пенсионната реформа, който бе заложен в управленската програма на предходния редовен кабинет "Денков-Габриел", и изрази надежда, че с парламентарната инициатива този път ще се стигне до резултат.

Той изрази надежда по време на изготвянето на пътната карта да бъдат поканени и работодателските организации и синдикатите.