Фискалният съвет отчита незначителен ефект върху цените от приемането на еврото в Хърватия

На живо
Дебатът в парламента дали Мария Филипова да стане заместник-омбудсман

Фискалният съвет отчита незначителен ефект върху цените от приемането на еврото в Хърватия

Фискалният съвет отчита незначителен ефект върху цените от приемането на еврото в Хърватия
EC - Audiovisual Service
Въздействието от приемането на еврото в най-новата страна - членка на валутния съюз, Хърватия се оценява като "минимално" върху потребителските цени. Смяната на валутата от куна на евро от 1 януари 2023 г. е имало незначително, дори леко дефлационно влияние върху потребителските цени, показва анализ на Фискалния съвет на България, подготвен на база въпросите и притесненията около еврозоната.
Проучването на Фискалния съвет, който отпреди месец е в нов състав с председател бившият финансов министър Симеон Дянков, изследва инфлацията в Хърватия, Естония, Латвия, Литва и Словакия при приемането на единната европейска валута от въпросните страни.
Фискалният съвет отчита, че още преди присъединяването си към еврозоната Хърватия се сблъсква с висока инфлация, чийто пик е 13% на годишна база през ноември 2022 г. Като основни причини за нея се сочат глобални - рязкото поскъпване на енергията и сериозните прекъсвания във веригите за доставки в този момент. Годишната инфлация пък е започнала да намалява устойчиво след въвеждането на еврото - 12.5% през януари 2023 г., 11.7% през февруари до 5.4% през декември 2023 г. и 4.3% през март 2025 г.
Оценка на Евростат за периода януари - март 2023 г. показва, че приносът на еврото към инфлацията е бил между 0.04 и 0.20 процентни пункта месечно - минимално и временно увеличение.
Основен фактор за ценовите колебания остават глобалните икономически условия, а не валутната промяна, допълват експертите от Фискалния съвет.
Въпреки това потребители сигнализират за поскъпване на стоки и услуги от ежедневна употреба, а стъпките за ценови контрол, които властите са предприели, се оказали противоречиви и относително неефективни.
Тези действия на хърватските власти може да са урок, който не бива да бъде прилаган от българското правителство при евентуални първоначални промени, допълват експертите.

Подобна картина

Подобни процеси се наблюдават и в други източноевропейски държави, които преминаха към еврото след присъединяването си към Европейския съюз. Анализът показва, че Естония, Латвия, Литва и Словакия, които влизат в еврозоната съответно през 2011, 2014, 2015 и 2009 г., също изпитват краткотрайно и умерено увеличение на инфлацията в първите месеци след валутната промяна.
В повечето случаи тези ефекти се концентрират в сектора на услугите - най-вече ресторанти, кафенета и лични грижи.
Данни на Евростат и Европейската централна банка показват увеличение на инфлацията с около 0.2 до 0.3 процентни пункта в страните. Нивото на инфлацията обаче бързо се стабилизира в рамките на първите няколко месеца след приемането на еврото. В дългосрочен план инфлацията в тези страни не се отличава значително от средната за еврозоната.
Фискалният съвет отчита незначителен ефект върху цените от приемането на еврото в Хърватия
Фискален резерв
Фискалният съвет допълва, че опитът на тези четири страни като цяло показва, че ефектите от присъединяването към еврозоната върху инфлацията са временни, особено когато процесът е съпроводен с ефективни мерки за ценова прозрачност и пазарен надзор.