Всичко, което трябва да знаете за приемането на еврото в България

Всичко, което трябва да знаете за приемането на еврото в България

Логото на кампанията за присъединяване на България към еврозоната.
Логото на кампанията за присъединяване на България към еврозоната.
България е на финалната права по пътя към своето членство в еврозоната. След очакваните положителни доклади от Европейската комисия и Европейската централна банка страната получи всички нужни одобрения за превръщането ѝ в 21-вата страна членка на еврозоната.
В отговор на въпросите, които вълнуват хората и бизнеса в този ключов за страната момент, "Дневник" събира всичко, което е важно и полезно да знаете за този процес в опит да се пребори с дезинформацията по темата и страховете на хората и да обясни какво следва стъпка по стъпка. За да сте подготвени за еврозоната, "Дневник" има и специално предложение за абонамент - два годишни абонамента на цената на един. Може да се абонирате тук и да подарите втория на някого, който има нужда.

На коя дата България ще приеме еврото?

Целевата дата за влизане на България в еврозоната е 1 януари 2026 г. Тя е записана в няколко официални документи на правителството. Решение за датата на въвеждането на еврото в България обаче се взима от Съвета на Европейския съюз. Предложение за подобно решение внася Европейската комисия до Съвета на Европейския съюз след положителна оценка от изготвените конвергентни доклади от нея и Европейската централна банка. След консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Еврогрупата и между държавните и правителствени ръководители на държавите членки Съветът на Европейския съюз взима решение за приемане на страната в еврозоната и за конкретна дата за това.
Конвергентните доклади анализират напредъка на държавите членки извън еврозоната по изпълнението на критериите за членство във валутния съюз. Докладите се публикуват веднъж на две години, но всяка от страните в Европейския съюз, които не споделят общата валута, може да поиска изготвянето на извънреден такъв, какъвто е и случаят с България. На 25 февруари управителят на Българската народна банка Димитър Радев и министърът на финансите Теменужка Петкова изпратиха именно писмо с искане за изготвянето на такива извънредни доклади.
Двата доклада са независими един от друг и техен предмет е изпълнението от страна на България на условията за присъединяване - икономическата и правната конвергенция. В критериите за икономическа конвергенция влизат
  • ценова стабилност;
  • стабилни и устойчиви публични финанси;
  • ниски лихвени проценти по дългосрочния държавен дълг;
  • стабилен обменен курс.
Двата доклада бяха публикувани на 4 юни.

Задължена ли е България да приеме еврото?

Всички държави членки на Европейския съюз, включително и България, са по принцип задължени да въведат еврото, след като изпълнят критериите за конвергенция. Единственото изключение е Дания, за която в Договорите на ЕС съществува "клауза за неучастие", която я освобождава от задължението за приемане на еврото.
Дания обаче може да кандидатства за членство в еврозоната, ако някога реши да направи това.
Към настоящия момент докладите за конвергенция включват преглед на шест от седемте държави - членки на ЕС, които още не са приели единната валута с изключение на Дания. Очакванията са в извънредните доклади, които ще бъдат публикувани на 4 юни, да бъде записано, че България изпълнява критериите за присъединяване към еврозоната, но това не важи за останалите страни.
Румъния предвижда да влезе в чакалнята през 2026 г. и с дисциплинирана финансова политика да покрие критериите за еврозоната в следващите 3 години. Настоящият срок, според Министерство на финансите на Румъния и Националната банка на Румъния е за включване към Европейския валутен механизъм (ERM II) е през 2026 г. и евентуално въвеждане на единната валута през 2029 г. През 2024 г. дефицитът на Румъния е 9.3% към БВП (при критерий 3%). Инфлацията в страната също е висока (около 5.5 % през 2024 г.).
Полша, Чехия и Унгария и Швеция са икономики с независима парична политика. В някои от тях управляват и консервативни правителства и не искат да прибягват до непопулярни мерки, за да намалят дефицитите. Към момента те не са поискали да стартират процедурите по присъединяване към еврозоната.

Какъв ще бъде официалният валутен курс?

Официалният валутен курс, по който левът ще бъде заменен от еврото, ще бъде записан в решението на Съвета на Европейския съюз.
Съгласно решение на 48-ото Народно събрание от 27 октомври 2022 г. България ще въведе еврото като официална парична единица при запазване на централния курс от 1.95583 лв. за 1 евро. Курсът е потвърден и от решение на 50-ото Народно събрание, прието на 26 юли 2024 г.

Какви са правилата за превалутиране и преизчисляване на цените?

Правилото за превалутиране е числовата стойност на цената в левове да се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс с всичките пет знака след десетичната запетая - официалният валутен курс не се закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.
Получената сума се закръглява до втория знак след десетичната запетая на базата на третия знак след десетичната запетая в съответствие със следното математическо правило за закръгляване:
  • когато третият знак след десетичната запетая е по-малък от 5, вторият знак след десетичната запетая остава непроменен;
  • когато третият знак след десетичната запетая е по-голям от 5, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица
С други думи - хляб за 2.50 лв., разделен на курса 1.95583 би струвал 1.28 евро, а годишен абонамент за "Дневник" на специалната цена от 149 лв. - 76.18 евро.
Изключение има при заплатите, обезщетенията, паричните и социалните помощи, както и пенсиите. Те ще се превалутират в евро, като ще се закръгляват до най-близкия евроцент, като ако третият знак след десетичната запетая е по-голям от нула, вторият знак след десетичната запетая се увеличава с една единица.
С други думи - средната брутна заплата за страната за месец март 2025 г. в размер на 2 556 лв., разделена на курса 1.95583 би станала 1 306.87 евро.

Как и къде ще се обменят банкноти и монети от левове в евро?

Българската народна банка обменя безплатно, в неограничено количество и без ограничение във времето банкноти и монети от левове в евро по официалния валутен курс. През първите шест месеца след въвеждането на еврото банкноти и монети могат да се обменят безплатно от левове в евро и в банките. За същия период "Български пощи" ще обменят безплатно банкноти и монети от левове в евро само в населени места, където няма офиси или клонове на банки.
В БНБ няма ограничения за количеството на обменените пари. В банките също няма да има ограничение на количеството през първите шест месеца, като за суми над 30 хил. лв. на една трансакция се прави предварителна заявка от три работни дни.
През първите шест месеца от датата на въвеждане на еврото съответните офиси на "Български пощи" ще обменят банкноти и монети от левове в евро в размер до 1 000 лв. на ден за едно лице. За суми в размер от 1 000 до 10 хил. лв. на ден трябва да бъде подадена предварителна заявка от 3 до 5 работни дни само в предварително обявени пощенски клонове в страната.
След изтичане на първите шест месеца от въвеждането на еврото банките и съответните офиси на "Български пощи" ще могат да начисляват такса за тази услуга. До изтичане на 12 месеца от датата на въвеждане на еврото банките и "Български пощи" не могат да отказват извършването на услугите по обмяна, освен при липса на касова наличност.
След изтичане на 12 месеца от въвеждането на еврото банките и "Български пощи" могат да преустановят тази услуга.
Изтеглянето, съхранението и унищожаването на банкноти и монети в левове се извършва от Българската народна банка.

Как България ще се снабди с евробанкноти и евромонети?

БНБ е предприела стъпки за осигуряване на достатъчно количество евробанкноти, които да заменят българския лев през първата година от въвеждането на еврото. Първоначалното количество, с което ще бъде захранено паричното обращение, ще зависи и от количествата евробанкноти и евромонети, които банките ще заявят и изтеглят от БНБ преди датата на въвеждане на еврото.
Необходимото количество евробанкноти за първоначалното зареждане и подзареждане ще бъде предоставено назаем на БНБ от определени от ЕЦБ за тази цел национални централни банки на страни от еврозоната, които ще осигурят както нови, така и използвани годни евробанкноти. БНБ ще трябва да заплати разходите за транспорта им, както и в рамките до две години трябва да възстанови на централните банки заетите банкноти.
България изготви и свой дизайн на евромонетите с българска национална страна. Тяхното производство ще започне веднага след положително решение за присъединяването на България в еврозоната от Съвета на Европейския съюз. Първоначалното количество евромонети с българска национална страната е предназначено основно да замени българските разменни монети в обращение, които се очаква да бъдат върнати в Българската народна банка и заменени с евромонети.
Евромонетите си остават въпрос от национална компетентност, независимо, че изготвените разчети за потребността от производството на нови евромонети подлежат на одобрение от Европейската централна банка (ЕЦБ). Ако държава от еврозоната възнамерява да емитира монети с нови изображения - като например на възпоменателна монета с номинална стойност от 2 евро, тя е длъжна да уведоми Европейската комисия.
След пускане в обращение от БНБ на евромонетите с българска национална страна в България, същите ще могат да се ползват като разплащателно средство във всички страни от еврозоната.
Евробанкнотите и евромонетите, предназначени да заменят българските банкноти и монети, са оценени на около 550 млн. броя евробанкноти и 880 млн. броя евромонети.

Какви евробанкноти и евромонети се използват в еврозоната?

Серията евромонети се състои от осем различни номинала: 1, 2, 5, 10, 20 и 50 цента, 1 евро и 2 евро. Евромонетите имат обща страна и национална страна. На националната страна е посочена емитиращата държава, а дизайнът на общите страни на монетите е дело на Люк Люикс от Белгийския кралски монетен двор. На общата страна са представени изображения на Европейския съюз или на Европа. На монетите от 1, 2 и 5 цента е представено земното кълбо с Европа, Африка и Азия. Всички евромонети могат да бъдат използвани навсякъде, където се извършват разплащания в евро.
От евробанкнотите съществуват две серии. Първата се състои от седем различни номинала: 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро и 500 евро. Втората серия, наречена "Европа", се състои от шест номинала и е завършена с емитирането на банкнотите от 100 евро и 200 евро на 28 май 2019 г. Серия "Европа" включва банкноти от 5 евро, 10 евро, 20 евро, 50 евро, 100 евро, 200 евро, като не включва банкнота от 500 евро, която от 27 април 2019 г. не се емитира, но е в обращение като законно платежно средство.
Банкнотите от първата серия, пуснати за пръв път в обращение през 2002 г., постепенно се заместват от банкнотите от серия "Европа", които са по-трайни и по-защитени срещу фалшифициране. Всички евробанкноти са законно платежно средство навсякъде в еврозоната.

Как ще изглеждат българските евромонети?

На монетата от 2 евро е изобразен Св. Паисий Хилендарски, както и надпис на кирилица вдясно "БЪЛГАРИЯ". Вляво от изображението на светеца са разположени надпис на кирилица "ЕВРО" и годината на емисия. По гурта на монетата от 2 евро има следния надпис: на едната половина е изписано "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ", а на другата - обърнато е изписан същият надпис.
Надписът "БОЖЕ ПАЗИ БЪЛГАРИЯ" е използван във всички български разменни монети, емитирани в периода 1882 - 1943 г., т.е. това е дългогодишна традиция в българското монетосечене. Използването на подобен подход и при надписа на гурта на монетите от 2 евро цели да осигури приемственост с българските исторически традиции в монетосеченето.
Други страни от еврозоната като Германия, Латвия, Литва, Нидерландия и Хърватия също са използвали надписи по гуртовете на монетите от 2 евро, изписани с главни букви и без препинателни знаци.
На монетата от 1 евро е изобразен Св. Иван Рилски, както и надпис на кирилица вдясно "БЪЛГАРИЯ". Вляво от изображението на светеца са разположени надпис на кирилица "ЕВРО" и годината на емисия.
На евромонетите от 50, 20, 10, 5, 2 и 1 цента е изобразен Мадарският конник. Отгоре има надпис на кирилица "БЪЛГАРИЯ", а отдолу също на кирилица - "СТОТИНКА" при 1 цент и "СТОТИНКИ" при 2, 5, 10, 20 и 50 цента. Вдясно е годината на емисия.
Всичко, което трябва да знаете за приемането на еврото в България
БНБ
Когато България стане член на еврозоната, освен в страните от еврозоната, евромонетите с българска национална страна ще могат да се използват и в еврозоната, както и в редица държави и територии извън еврозоната, където еврото е официална или широко приета валута, като Ватикана, Андора, Монако, Сан Марино, Черна Гора, Косово, както и в отвъдморски територии извън Европа като Гваделупа, Мартиника, Френска Гвиана, Реюнион, Майот, Сен Пиер и Микелон, Канарските острови.
По този начин евромонетите с българските символи ще достигнат до всички, които използват еврото.

Ще продължи ли БНБ да емитира български възпоменателни монети?

Възпоменателните монети, които БНБ пуска в обращение, в последните години се радват на голям интерес и сформират опашки пред сградата на институцията. След приемане на еврото Българската народна банка ще продължи да емитира възпоменателни монети (така наречените колекционерски монети за страните от еврозоната) на български национални теми и от благородни метали и мед. Номиналната стойност на тези монети ще бъде в евро и те ще бъдат законно платежно средство само на територията на България.
БНБ ще може да емитира и възпоменателни монети с номинална стойност 2 евро. Този вид монети ще се посвещават на годишнини от събития, личности и теми, значими както за България, така и за Европейската общност. Тези монети ще са законно платежно средство на територията на всички държави от еврозоната.

Какво ще стане с левовете и стотинките?

По предварителна оценка се очаква да бъдат изтеглени от обращение огромно количество български банкноти и монети - около 640 тона банкноти (около 32 тира) и около 7700 тона разменни монети (около 385 тира). За съхранението на изтеглените от обращение български банкноти и разменни монети БНБ е осигурила специализирани помещения, които отговарят на изискванията за съхранение на такъв вид ценности.
Металът от изтеглените от обращение български монети не може да бъде използван за отсичане на българските евромонети.
Очакванията на БНБ са в следващата половин година намаление на левовите банкноти в обращение вследствие на внасянето им по сметки в банковата система с цел по-лесно превалутиране.
По данни на Българската народна банка в Хърватия през шестте месеца преди присъединяването към еврозоната се наблюдава намаление на банкнотите в обращение с 42.4%. Опитът на Естония, Латвия и Литва също показва, че половин до една година преди самото присъединяване към еврозоната банкнотите в местна валута, които са в обращение, са спаднали с 40 - 50%.

Как се случва превалутирането по сметки в банки?

На датата на въвеждане на еврото в България всички сметки - разплащателни, депозитни, спестовни и други сметки в местни банки ще бъдат еднократно, автоматично и безплатно превалутирани в евро. Банките не могат да налагат такса за превалутирането на сметките при приемането на еврото.
Още от деня на въвеждането на еврото титулярите на сметки ще могат да теглят от сметките си само евро независимо дали тегленето ще става чрез АТМ/ПОС устройство или в офис на банка.
След изтичане на 6 месеца от датата на въвеждане на еврото банките могат да въведат такса за внасяне и свързаната с това обмяна на банкноти и монети в левове по сметка.
Ако след въвеждането на еврото, клиент вече има две сметки в евро, той има право да поиска закриването на една от тях без такса до два месеца след въвеждането на еврото в България.
Международните банкови номера (IBAN) по левовите сметки на клиентите няма да се променят и остават същите.

Какво ще се случи с кредитите след въвеждането на еврото?

От деня на въвеждането на еврото всички заеми, първоначално отпуснати в левове, ще се считат за заеми в евро. Не се допуска превалутирането да се използва като условие за предоговаряне на клаузи по вече сключени договори между банките и техните клиенти. Същото ще важи и за небанковите финансови институции. Въвеждането на еврото не изисква промени в съществуващите договори за заеми, тъй като тяхното преобразуване е регламентирано със Закона за еврото.
Ако договореният лихвен процент по кредита е фиксиран, банката следва да продължи да прилага фиксиран лихвен процент и след въвеждането на еврото. Ако договореният лихвен процент по кредита е променлив, в деня на приемане на еврото размерът му трябва да остане непроменен спрямо предходния ден. В бъдеще лихвите могат да се изменят, но това ще зависи от пазарни условия, а не директно от самия акт на приемане на еврото.
Левовата вноска по кредит, договорен в левове, автоматично ще се превалутира, като се прилагат официалният валутен курс, както и правилата за превалутиране.

Какво представлява периодът на двойно обозначаване на цените?

Цените на стоките и услугите ще се обозначават едновременно в левове и евро от първия месец след датата на влизане в сила на решението за приемане на еврото (около 4 месеца преди датата на въвеждането му) до 12 месеца след датата на въвеждане на еврото в България.
Двете цени трябва да се изписват ясно, четливо, недвусмислено и лесно разбираемо, с еднакъв размер на шрифта, по начин, който не въвежда потребителите в заблуждение. Те трябва да са поставени заедно, като ще са придружени с отличителен знак или съкращение, които позволяват лесното им разпознаване. Крайната сума, която се заплаща от потребителя, също ще бъде представена и в двете валути в издавания фискален/системен бон.
В периода на двойно обозначаване всяка банка трябва да обозначава в левове и в евро
  • началното и крайното салдо по банкови сметки в извлеченията, предоставяни на хартиен или друг дълготраен носител по всички открити до датата на въвеждане на еврото левови сметки;
  • информацията за стойността на платежната операция и размера на дължимите такси и комисиони;
  • информацията за стойността на платежната операция и остатъчната наличност по сметка при платежни операции по теглене на пари в брой на АТМ устройство;
  • информацията за остатък по кредити и за размера на дължимите вноски по кредити, предоставяна в офис на кредитна или финансова институция или при интернет или мобилно банкиране, при поискване от клиента;
  • информацията за извършени плащания по главница, лихва и други, свързани с кредити и аванси;
  • информацията за лихви по депозитни сметки.

Какво представлява периодът на двойно обращение?

Периодът на двойно обращение продължава месец след въвеждането на еврото в България. В периода на двойно обращение на цените хората могат да плащат в левове, а търговецът връща рестото изцяло в евро, освен при липса на наличност, когато търговецът може да върне рестото изцяло в левове.
Търговецът няма право да върне част от рестото в евро, а друга - в левове.
Въпреки че в този период може да се използват и двете валути, от датата на въвеждане на еврото в България банкоматите дават само евробанкноти.

Кой ще следи и санкционира за нарушения?

Отговорните институции са следните:
  • Националната агенция за приходите - когато нарушенията са свързани с издадени разплащателни документи на граждани, или когато търговец е увеличил цените на предлаганите от него стоки и услуги без това да е обосновано от обективни икономически фактори;
  • Комисията за защита на потребителите - когато нарушенията са свързани с двойното обозначаване на цените или друго подвеждане на потребителите;
  • Българската народна банка - при нарушения на поднадзорните на БНБ кредитни институции;
  • Комисията за финансов надзор - при нарушения на поднадзорните на Комисията за финансов надзор банки и инвестиционни посредници, изпълняващи функциите на депозитари, лица, управляващи алтернативни инвестиционни фондове, организирани пазари на ценни книжа
  • Министерството на електронното управление - когато административните органи, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, не са привели информационните си системи, обработващи финансова информация

Коя институция ще издава и отнема лицензи на банки в България?

След създаването на Единния надзорен механизъм (ЕНМ) Европейската централна банка (ЕЦБ) играе ключова роля в издаването на лицензи за банки в еврозоната. Националните централни банки правят първоначална оценка след подадено заявление за лиценз. Тя включва оценка на съответствието с изискванията за капиталова адекватност, управление и други критерии. На тази основа националният орган изготвя препоръка към ЕЦБ, която взима окончателното решение за издаване или отказ на банков лиценз. Така се гарантира, че банките в еврозоната отговарят на единни стандарти, което позволява равномерно и прозрачно регулиране на банковата дейност в еврозоната и предотвратява рисковете, свързани с финансовата нестабилност.
Освен да издава и отнема лицензи на кредитни институции, ЕЦБ е оправомощена да оценява придобиването на квалифицирани дялови участия в кредитни институции, да извършва надзорен преглед, включително стрес-тестове и евентуалното им публично оповестяване.

Как ще се променят минималните резерви на банките?

Евросистемата задължава банките да поддържат минимални резерви по сметки в националните централни банки.
До януари 2012 г. банките са били задължени да поддържат в националната си централна банка минимум 2% от определени пасиви, главно депозити на клиенти, като след януари 2012 г. равнището е понижено до 1%.
Така след присъединяването към еврозоната ставката на задължителните минимални резерви за банките в България ще бъде понижена от текущите 12% до 1%, като същевременно ще бъде намалена и базата, върху която се начислява ставката.
По приблизителни оценки с данни за октомври 2024 г. базата, върху която се начислява ставката на задължителните минимални резерви, би се понижила с около 6.3 млрд. лв., а резервите на банките биха се понижили с около 15 млрд. лв.
Очакванията са този процес ще освободи допълнителен ресурс, с който банките допълнително да стимулират финансирането на частния сектор.

Какво ще се случи с резервите и капитала на БНБ при влизането на България в еврозоната?

След влизането в еврозоната БНБ ще трябва да изплати останалата част от записания си дял в капитала на ЕЦБ, който считано от 1 януари 2024 г. е в размер на 0.9783% от общия записан капитал на ЕЦБ. Тази сума представлява капиталовата вноска на България в капитала на ЕЦБ, която е задължителна за всички страни членки на еврозоната. Теглото на всяка национална банка в алгоритъма за записване на капитала на ЕЦБ се определя от дела на съответната държава в общото население и в брутния вътрешен продукт на ЕС по пазарни цени за последните пет години. При внесен до момента капитал от БНБ в размер на 3.75% от записания дял в капитала на ЕЦБ и при допускане за запазване на дела на БНБ в капитала на ЕЦБ, това определя допълнителна вноска в размер приблизително около 102.44 млн. евро.
Част от резервите на България, които се управляват от БНБ, особено в чуждестранна валута, ще бъдат прехвърлени към Европейската централна банка (ЕЦБ) под формата на валутни резерви. Това е изискване към всички страни от еврозоната. Приносът в общия валутен резерв е пропорционален на дела на всяка национална централна банка в записания капитал на ЕЦБ. По предварителна текуща оценка на БНБ равностойността на международните валутни резерви, които ще бъдат трансферирани към ЕЦБ, възлиза на около 960 млн. евро. Останалите налични валутни резерви в България ще продължат да се управляват от БНБ.
Фискалния резерв (който е актив на правителството, не на централната банка, за нея е пасив) ще остане на разположение на българското правителство, но в евро. Той ще служи за обезпечаване на плащания по вътрешния и външния дълг, буфер в случай на икономически шокове и гарантиране на плащанията към бюджета - пенсии, здравеопазване и др.
Международните резерви на България, управлявани от БНБ, няма да се използват за финансиране на правителството. Забраната за парично финансиране на правителствата от централните банки е основен принцип на функционирането на Европейската система на централните банки. Договорът за функциониране на ЕС забранява на всички централни банки да предоставят кредити под каквато и да е форма на публични органи и други регулирани от публичното право субекти на Съюза и на държавите членки и тази забрана не е свързана с участието в единната валута на съюза.
Всички финансови и други активи в баланса на БНБ, извън общите за Евросистемата монетарни активи, са нейни собствени, а правителството не може да се разпорежда с тях. Правителството може неограничено да се разпорежда само до размера на салдата по сметките на правителството при БНБ.
След влизане в сила на новия Закон за БНБ основният капитал на Българската народна банка ще възлиза на 1 милиард евро. За тази цел Управителният съвет на БНБ със свои решения ще заделя от годишното превишение на приходите над разходите на банката средства в специално учреден фонд "Увеличение на основния капитал на БНБ" до достигане на размера на основния капитал.

Ще спасява ли България страни членки на еврозоната?

При членство в еврозоната съответната страна членка трябва да направи минимална вноска в Европейския механизъм за стабилност и да поеме ангажимент при нужда в бъдеще време да осигури допълнителни средства до определен размер. Първоначалният размер на вноската, който България трябва да направи, е 833 млн. евро за срок от 12 години. Ако възникне проблем с някоя страна членка на еврозоната, България ще има задължение да направи допълнителна вноска в ЕМС в размер, нужен за финансирането на съответната програма за фискално оздравяване на съответната страна членка. Абсолютният максимум на тази допълнителна вноска, който изцяло изчерпва задължението на България към ЕМС, е още 6.457 млрд. евро.
Средствата се управляват от ЕМС и той генерира доходност по тях. Средствата са резерв, с който ЕМС да реагира при нужда. Първоначалната вноска, а и вероятната допълнителна са собственост на България и тя ги дава назаем на ЕМС. Този заем, както и генерираната към него доходност, принадлежат на България.
Делът на българската държава в капитала на ЕМС ще бъде приблизително 1%.
Тук трябва да се отбележи, че страните от еврозоната нямат солидарна отговорност за държавния дълг помежду си, т.е. България няма да бъде солидарен длъжник с Франция, например, по нейния дълг.