Ефектите от еврото върху пазара на труда: нови работни места в дългосрочен план
България никога не е била по-близо до еврозоната. Това каза министърът на финансите Теменужка Петкова в средата на април и въпреки изненадващия ход на президента Румен Радев с предложението му за референдум по темата, тя потвърди курса на страната към валутния съюз.
В това време дезинформацията за ефекта от приемането на еворото не спира. "Дневник" потърси мнението на икономисти как ще се отрази влизането на България в общия валутен съюз на пазара на труда - на заплатите, заетостта, производителността и автоматизацията.
Без преки ефекти
Преки ефекти от евентуалното влизане на България в еврозоната няма - на практика смяната на валутата не води до промени в условията за труд както вътре в страната, така и по отношение на трудовата миграция, тъй като възможностите за пътуване не се променят.
Всичко, което трябва да знаете за приемането на еврото в България
Присъствието на валутен борд в продължение на изминалите близо 30 години в България също допринася за това да няма пряко въздействие, смятат икономистите, до които "Дневник" се допита.
Нови работни места
Реални ефекти от еврозоната върху пазара на труда биха дошли по-късно и те биха били благодарение на повишаване доверието на инвеститорите в страната, изпращането на ясни сигнали, че средата за инвестиции в България е много по-добра в сравнение с година по-рано, смята икономистът от Института за пазарна икономика (ИПИ) Адриан Николов.
Те биха могли да доведат до създаване на нови работни места, повече инвестиции в механизация.
Ключов сигнал за това ще дойде от кредитните рейтингови агенции, които вече дадоха заявка за повишаване рейтинга на България при влизане в еврозоната.
"Когато това се материализира, може би ще видим едно малко по-сериозно насочване на чужди капитали към България, които в момента може би са в период на изчакване", допълва Николов. Напомня, че този период започна преди години заради политическата криза, която описва като "червена лампа" за инвеститорите заради опасения от промени в данъчната политика в зависимост от промяната в силите.
Николов напомня, че еврозоната не е магическа пръчка за решаване на икономическите проблеми на страната или тези, свързани със съдебната система, които са сред основните притеснения на потенциалните инвеститори. Според икономиста дори е "разумно да очакваме един период на хаос и неразбория, в която и бизнесите, и банките, и администрацията ще се напасват към работа с новата валута, въпреки че имаха доста време за подготовка".
Проблемите си остават
В средата на 2025 г. безработицата в България остава на рекордно ниски нива, а гладът за кадри е почти повсеместен. Без изненада София е и най-динамичният пазар, където според проучване от март 62% от работодателите планират да наемат нови служители.
А демографските прогнози са мрачни - на всеки 100 човека, които излизат от пазара на труда, влизат само 60. Според изчисления на ИПИ населението в трудоспособна възраст ще намалее със 750 хил. в следващите 20 години.
70 е новото 50, или защо да се работи до по-късно в живота вече е необходимост
"Ние сме на прага на еврозоната, ако допуснем, че работим със сценарий, в който влизаме през 2026 г. Тогава ще навлезем в нея с много ниска безработица, висока заетост и много тежки структурни проблеми, които много трудно ще подлежат на преодоляване само с основни инвестиции. Тоест, тук по-скоро има дефицити на държавна политика, за която не виждаме на този етап някакви сигнали", посочва още Николов.
Според икономиста Пламен Ненов, който оглавява Съвета за икономически анализи към Министерския съвет, новите инвестиции ще доведат до увеличаване на възнагражденията, а оттам и на заетостта след влизане в еврозоната.
По думите му, въпреки че заетостта е на рекордно високо ниво, в България все още има хора, които могат да се интегрират в пазара на труда.
Населението, което не е активно на пазара на труда, може да се активизира, когато се увеличи заплащането за труд.
Хоризонтът за тези ефекти обаче е дълъг - 3-5 години след влизане на България в еврозоната при ръст на заетостта с 1.5-2 процентни пункта. Подобни резултати Ненов вижда и при балтийските страни, които влязоха в еврозоната преди повече от 10 години, също в условията на фиксиран курс преди това - Естония през 2011 г., Латвия - 2014 г. и Литва - 2015 г.
Покупателната способност
Преки промени от влизането на България в еврозоната не се очакват и върху покупателната способност на българите. От влизането на България в Европейския съюз тя се повишава бавно и страната остава на последно място по паритет на покупателната способност.
Според Николов повишаването ѝ е свързано с два фактора - от една страна автоматизацията и въвеждането на нови методи на производство и от друга - подобренията в човешкия капитал.
Едно население с по-високо равнище на образование и с по-високи умения от една страна и повече инвестиции в автоматизация от друга. Това са факторите, които могат да доведат до някакво повишение на доходите.
Анализ на Фискалния съвет сред страните от Централна и Източна Европа, които са приели еврото (Словения, Словакия, Естония, Латвия, Литва и Хърватия), и тези с местни валути (България, Чехия, Унгария, Полша и Румъния) показва, че членовете на еврозоната се доближават малко по-бързо до средния за Европейския съюз доход - първите са "свили ножицата" с 26 пункта, а вторите - с 25 за периода 2004 - 2023 г.
В анализа на съвета са посочва, че в България приемането на еврото би могло да помогне, ако е обвързано с надеждни ангажименти за реформи в областите на образованието, пенсиите и развитието на инфраструктурата.
Фокус върху човешкия капитал
Според Николов след присъединяването на България към еврозоната в политическия фокус ще влязат човешкият капитал и образованието.
В момента, в който се сложи тикче на приемането на страната в еврозоната, най-вероятно човешкият капитал ще е основна тема.
Според него "всяко едно управление трябва да има някаква цел, която да преследва и в момента, в който отпадне валутната реформа, най-вероятно именно системата на образованието ще влезе в политическия фокус". Той аргументира прогнозата си и с активността на Министерството на образованието в последните месеци с идеи за реформи.
Основното образование да завършва в 8. клас предлага просветният министър
Така индиректно смяната на валутата ще доведе и до смяна на фокуса върху решаването на системните проблеми на пазара на труда и качеството на образованието и уменията на настоящите работещи и особено на неактивните, които продължават да представляват някакъв свободен ресурс на пазара на труда.
