Как ще изглежда механизмът за защита от домашно насилие

Как ще се известява и разпознава домашното насилие, кой ще може да подава сигнали и къде, какви ще са следващите стъпки и как ще се процедира при случаи на насилие над дете. Това са част от разписаните мерки в проекта за координационен механизъм за закрила от домашно насилие, който е публикуван на сайта strategy.bg за обществено обсъждане.

Механизмът въвежда структурирана процедура в три основни етапа: известяване и насочване, определяне на мерки за закрила и дългосрочна подкрепа след прекратяване на насилието. Той е част от стъпките, които трябваше да предприемат властите след приемането на измененията в закона за защита от домашно насилие от 2023 година.

Това е вторият път, в който подобен проект се публикува за обществено обсъждане. Първият път е в края на декември 2024 година, когато е даден 14-дневен срок за обсъждане. Публикуваният проект отразява бележките от предишното обсъждане.

Промените в Закона за защита от домашното насилие, които трябваше да обърнат тревожната тенденция на увеличаване на случаите на домашно насилие, бяха гласувани през 2023 г. и влязоха в сила в първия ден на 2024 г. Публикуването на проекта е една от първите стъпки, като в него са включени образци на документи за оценка на риска, молби за защита и декларации за финансово състояние.

От проекта се разбира, че отговорните институции по темата за домашното насилие са 25 - от Министерски съвет, през различни министерства, областни управители, кметове, омбудсман и други.

Механизмът предвижда пострадалите или трети лица - свидетели и роднини, да могат да подават сигнал за домашно насилие чрез националната телефонна линия (116 016), спешния номер (112) или директно до полицията, социалните служби, Агенцията за закрила на детето, лечебни заведения, училища или общински органи. Възможно е и подаване на сигнал чрез мобилното приложение "Помогни ми".

Проектът предвижда всяка ангажирана институция да събира подробна информация за случая - включително връзката между пострадалия и извършителя, вида на насилието, наличие на оръжие, участие на деца, предишни инциденти и др. Използва се формуляр за предварителна оценка на риска, а институциите работят с национална информационна система за проследяване на случая.

При наличие на пряка и непосредствена опасност за живота и здравето се предвиждат спешни действия като:

свързване с спешна медицинска помощ и полиция;
настаняване на пострадалия в защитено жилище;
сигнализиране до отделите за закрила на детето в срок до 24 часа при случаи с деца;
сформиране на мултидисциплинарен екип с представители на МВР, прокуратурата, социалните служби и общината за изготвяне на план за действие;
осигуряване на достъп до правна помощ и психологическа подкрепа, често в рамките на 24 часа;

При хора, които не са в непосредствена опасност, но живеят в условия на домашно насилие, механизмът предвижда:

правни консултации и съдействие за изготвяне на молба за защита;
насочване към социални и психологически услуги;
продължаващо управление на случая чрез регионалните структури на социалните служби;
редовен обмен и координация между ангажираните институции.

В проекта е разписано и какво се разбира под пряка и непосредствена опасност за живота и здравето. Това е тогава, когато е налице "физическо нараняване на пострадалия, вкл. такова, изискващо медицинска помощ (в т.ч. душене, давене), сериозно физическо нараняване, изискващо спешна медицинска помощ и/или при животозастрашаващо физическо нараняване, изискващо спешна медицинска помощ, данни за престъпление, психологически тормоз (следене, закана за убийство, за нараняване, принуда, контролиращо поведение, изолация и др.) или икономическо насилие (контрол, ограничаване на средствата и др.), както и при данни за пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на пострадалия, произтичащи от специфичните особености за извършителя (психически проблеми, психическо заболяване, насилствено поведение)".