Висшият съдебен съвет иска промени в закона преди изборите за нов състав

Висшият съдебен съвет иска промени в закона преди изборите за нов състав

Последната редакция на Закона за съдебната власт предвижда и ВСС, и парламентът да открият процедури за избор на нов състав на съдебния съвет до 21 юли.
Последната редакция на Закона за съдебната власт предвижда и ВСС, и парламентът да открият процедури за избор на нов състав на съдебния съвет до 21 юли.
След продължително обсъждане пленумът на Висшия съдебен съвет (ВСС) реши, че са нужни промени в Закона за съдебната власт, с които предлага да отпадне изискването изборни секции при избори за следващ състав на нов ВСС да бъдат създавани при 500 гласоподаватели. Причината е, че гласуването за професионалната квота - съдии, прокурори и следователи, избирани от своите колеги, може да се случи само с хартиена бюлетина, а с ограничението за секциите магистратите ще трябва да пътуват, за да упражнят правото си на глас.
След като принципно ВСС реши, че ще предложи промени в законодателството, които да бъдат внесени от министъра на правосъдието в Народното събрание (тъй като пленумът на ВСС няма законодателна инициатива), мнозинството реши да забави още предложението си и да го върне отново на правната комисия към ВСС, която да прецизира конкретните текстове. Комисията заседава в понеделник, а въпросите ще бъдат обсъждани отново на следващото заседание на пленума в четвъртък другата седмица.
Освен това сред предложенията, които бяха обсъждани и приети засега от мнозинството, е и това общите събрания да се провеждат не в събота, както е в момента, а в две поредни седмици в работни дни.
В началото на заседанието Вероника Имова обясни, че правната комисия към ВСС е препоръчала да се обсъдят промени в Закона за съдебната власт (ЗСВ), в който в момента пише, че съдебният съвет трябва да открие процедура по избор на нови членове на професионалната квота, а парламентът - на парламентарната квота, в срок до 21 юли. На предишни заседания беше решено, че гласуването за магистрати, избирани от магистрати, ще бъде само с хартиена бюлетина, тъй като сегашната система за дистанционно електронно гласуване е проблемна и ненадеждна.
"Този срок е съвършено недостатъчен както за изграждане на нова система, така и за обновяване на старата. Няма техническа готовност за провеждане на електронно гласуване, заради това пленумът взе единодушно решение гласуването на предстоящия избор да се извърши на хартиена бюлетина. Следва обсъждане на две възможности - да се инициират спешни промени в ЗСВ в главата, свързана с избор на членове на ВСС от професионалната квота, като се променят текстове от тази глава, както и паралелно с това, независимо дали ще има законодателни промени, или не, се налага промяна за правилата за провеждане на избори, които са приети на 17 февруари 2022 г.", обясни Вероника Имова.
"Съгласно законовата делегация пленумът на ВСС е упълномощен да изготвя правила за провеждане на изборите. Съгласуването с магистратите е проведено, организирахме пространно обсъждане на въпросите за реда и начините на провеждане на настоящите избори", припомни още Имова и представи вариантите, които членовете трябваше да обсъдят и за които да гласуват.

Какви са вариантите

Първият вариант е свързан с изменения на ЗСВ, като това може да стане с два подварианта.
1. Предложението е за изменение и допълнение на чл. 29ж, ал. 2, изречение първо и 29з, ал. 2, изречение второ от ЗСВ.В момента текстът на закона предвижда, че: "В първата събота общото събрание (общо три отделни - на съдии, прокурори и следователи - бел. ред.) избира избирателна комисия и избирателни секции и изслушва кандидатите. Общото събрание се провежда, ако присъстват повече от половината от включените в съответния списък по чл. 29д съдии, прокурори или следователи. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда независимо от броя на присъстващите. Събранията са публични и се излъчват в реално време чрез интернет страницата на Висшия съдебен съвет".
Предложението е законът да бъде изменен и да изглежда по следния начин: "В първата събота общото събрание определя броя и мястото на избирателните секции, избира членове на избирателна комисия и избирателни секции и изслушва кандидатите".
Вторият текст на закона, който се предлага да претърпи промяна, в момента гласи следното: "Избирателните секции се състоят от трима редовни и двама резервни членове. За всеки петстотин съдии, прокурори или следователи се съставя по една избирателна секция, като остатъците, по-малки от петстотин души, се разпределят поравно между избирателните секции". Предложението е да отпадне второто изречение, с което да се отмени ограничението за броя на магистратите, за които се създава отделна секция.
Мотивите на правната комисия към ВСС да предложат тези промени са, че при гласуване на хартия минималното изискване за разкриване на избирателна секция е 500 избиратели, което поставя много от магистратите в неравностойно положение спрямо други, които трябва да пътуват от отдалечени райони - това е свързано с командировки, разходи.
"Трудната достъпност до урните и избирателните секции винаги е пречка за постигане на целта, а ние преследваме цел да има масовост, многобройност и достъпност и възможността всеки един от действащите магистрати да има пряк, непосредствен и лесен достъп до урните. Така изборът ще бъде с най-широка легитимност, което е много важно за избора на управлението на съдебната власт. Заради това трябва да отпадне изискването от минимум 500 избиратели за секция", обясни предложението Имова.
Повечето магистрати са предпочели изборът да бъде в окръжните съдилища. За прокурорите нещата стоят малко по-различно, тъй като те са по-малобройни. Съдиите, които имат право на глас, са близо 2230, прокурорите са 1526, а следователите - 450. Това на практика означава, че ако се спази сегашната разпоредба на закона, съдиите ще гласуват в 4 секции, прокурорите в 3, а следователите в 1. Повечето от прокурорите и следователите са поискали в допитване да гласуват централизирано в София и дебатът беше концентриран основно върху това къде и как съдиите ще избират своите представители.
2. Единствено да бъде отменен текстът с ограничението за броя на избирателните секции, който да се определя от минимум 500 души. Гласуването да стане не в две последователни съботи да отпадне, а общите събрания на съдии, прокурори и събрания да се проведат в два последователни дни от седмицата, а не в почивни дни, за да има по-голяма мобилизация.
Втори вариант - да няма законодателни промени, а да се променят само редът и начинът за пряк избор на членове на професионалната квота в правила. Има кратък срок за каквито и да било законодателни промени, но се застъпва идеята да се променят правилата за провеждане на изборите, като избирателният процес се организира с хартиена бюлетина и при действащото сега законодателство да се съобразим с ограничението до 500 души в избирателните секции в рамките на апелативните райони.
ВСС е овластен от закона да изготви нови правила за провеждане на изборите с оглед настоящата ситуация и обективните обстоятелства, които налагат гласуване само с хартиена бюлетина при липса на техническа възможност за паралелно електронно дистанционно гласуване.
В началото на обсъждането мнозинството в съвета се обедини около идеята, че трябва да бъдат направени промени в законодателството, за да може при липсваща електронна система да се даде по-голяма възможност на магистратите да гласуват с бюлетина в по-удобни и близки до тях места. Мнозинството се обедини и прие с гласуване подвариант 2, който предвижда да отпадне изискването секция да се отваря само при 500 гласоподаватели. Ако този текст стигне до Народното събрание и то го приеме, остава неясно къде и колко секции ще бъдат открити и този въпрос предстои да бъде обсъждан и решаван.

Дебатът доведе до повече объркване

Атанаска Дишева и Олга Керелска бяха против това да се предприемат законодателни промени. Според Дишева, поправките в ЗСВ и изборът на нов състав на съвета касае не просто магистратите, а и цялото общество. Според нея срокът не е достатъчен, за да бъдат приети поправки в законодателството, а отделно - дори и да бъдат инициирани такива, няма гаранции, че Народното събрание ще се съгласи и ще приеме предложенията на ВСС. По думите на Дишева е редно да се спази обичайната процедура с обсъждане в поне две заседания, както и да има поне два месеца за обсъждане, а времето до 21 юли не е достатъчно.
Според Даниела Марчева има достатъчно време до 21 юли, а правилата за работа на Народното събрание са показали, че в рамките на 3 седмици може да приключи законодателният процес, като депутатите могат да решат да съкратят срока между първо и второ четене. Има предостатъчно време, стига да бъдат приети поправките членовете на пленума да излязат единни от това заседание, смята Марчева.
Според Огнян Дамянов промяната в закона е абсолютно наложителна и е добре гласуването да бъде в два работни дни. Той подчерта, че прокурорите в Софийска област са 776, тези от Пловдивско - 262, във Велико Търново - 168, във Варна - 179, и в Бургас - 159.
"Обикновено дежурните в прокуратурата са между 150 и 200 души. Те как ще упражнят правото си на глас? Може да имаме подвижна секция във всеки апелативен район, но имаме ограничение от закона. Всеки глас има значение, длъжни сме да дадем възможност да гласуват всички. Някои ще трябва да пътуват повече от 200 км, други - 300, за да гласуват", каза Дамянов.
Калина Чапкънова посочи, че тези цифри са напълно убедителни и няма как пленумът да не защити вариант, който да изисква законодателни промени.
"Ние сме длъжни, особено след като направихме и проучването сред колегите, да осигурим на магистратите лесно, удобно и сигурно гласуване, което към настоящия момент се свежда до средството хартиена бюлетина. Търсим и представителство на този вот, защото, ако не стигнем до поставените от закона прагове, може да нямаме избор. Задължително през законодателни изменения ще трябва да осигурим повече секции", смята Евгени Иванов.
Олга Керелска посочи, че мнозинството се ориентира към варианта да има законодателни промени, но подчерта, че за това е необходимо време и че е едно бъдещо несигурно събитие.
"Нямаме и не можем да имаме увереността, че дори своевременно да направим нашите предложения и спешно да бъдат придвижени в НС, то ще бъде възприето и гласувано в законодателния орган. Има сериозен елемент на несигурност и това е един от основните недостатъци. Най-демократично звучи да направим секциите по окръзи. Трябва да помислим дали сме в състояние да организираме повече секции - това много ще усложни логистиката и да видим предварително какви технически въпроси трябва да решим и дали имаме капацитет и възможност да гарантираме прозрачността на изборите, своевременното обработване на данните. Трябва да изговорим всички тези въпроси, преди да пристъпим към гласуване за това кой от двата варианта да изберем", подчерта Керелска.
След гласуването, което е в подкрепа на варианта за законодателни промени и поправка в два текста, пленумът се оказа в ситуация, в която трябва да решава нови проблеми.
Вероника Имова предложи да се гласува в два поредни понеделника, но идеята й беше отхвърлена. Атанаска Дишева постави въпроса, ако общото събрание се провежда в работен ден, как съдиите ще следят изслушването на кандидатите, които ще ги представляват в новия Висш съдебен съвет - ще разглеждат дело, а на телефоните си ще си пуснат онлайн излъчването, за да следят изслушването.
Тя постави и друг въпрос. "Предполага се да има обществено наблюдение - ако бъдат открити секции в окръжни или районни съдилища, как ще се погрижим ние като орган да има прозрачност на избора? И как кандидатите и неправителствените организации ще успеят да организират да имат наблюдатели във всички секции по места? Включително трябва да има наблюдение и от самите магистратски общности", попита Дишева.
Тя предложи да се приеме преходна и заключителна разпоредба само за тези избори, която да предвижда, че може да бъдат открити секции по апелативни райони. "Има съществени и значими проблеми, някои от които може да бъдат непреодолими, ако дадем възможност общото събрание да избере мястото и броя на секциите", подчерта Дишева.
"Вероятно си давате сметка колко опасно е предлагането на подобно изменение - ние нямаме представа какво ще избере общото събрание. Може да приеме все пак, че трябва да се гласува централизирано. Доколкото разбирам прокурорите, още искат да гласуват централизирано. Тогава как дежурните ще могат да дойдат в работен ден?", добави още тя.
"Колеги, действително имаме проблем", обърна се към членовете на пленума Олга Керелска и посочи, че не може пленумът да определя къде да се гласува и къде да бъдат открити секциите с приемане на нови правила, а това може да стане само с промяната на закона.
Представляващия ВСС Боян Магдалинчев обърна внимание, че приетите до тук поправки ще доведат и до нуждата от редакция на други текстове, за да бъдат съгласувани, което доведе до ново предложение - всичко решено до момента да се върне отново в правната комисия на ВСС, за да се прецизират въпросите. Вероника Имова и Атанаска Дишева се противопоставиха на това, тъй като тези идеи вече са били обсъждани детайлно там и няма какво повече да се дебатира.
Освен това Дишева припомни призива на министъра на правосъдието Георги Георгиев да се действа час по-скоро, а с отлагането заради "козметични промени" съветът ще се забави още повече, при това необосновано. Въпреки съображенията мнозинството гласува всички идеи да се върнат в правната комисия на ВСС, а след това да бъдат обсъдени отново следващия четвъртък.