Решенията от Берлинския конгрес създават "Общонародния въпрос", който по същество представлява идея за обединение на всички българи в единна държавна структура.

---------------------------------------

/.../ Друг вариант на обединение - чрез използването например на румелийските институции - изобщо не се разглежда от страна на възможните инициатори, по-простата причина, че съединистите не правят нищо. В спомените си почти всички управляващи в Пловдив говорят, че те също са били "за" акта, като се използват властовите механизми на Постоянния комитет, събранието или директората. Цялата власт е в техни ръце и начинът на действие е въпрос на желание, избор, дипломатическа и конституционна мъдрост, която притежават, но те нямат нито смелостта, нито желанието да поведат движение, което да е чисто българско и да не е обвързано с поведението на Русия. Те са хипнотизирани от руската политика, за тях всеки акт, без да е в синхрон с руското Външно министерство, е опасен. По тази причина единственото, на което се решават, е да попитат Санкт Петербург дали ще приеме съединистка акция, оглавена от тях.

Съвсем скоро загубилите властта приемат, че Съединението е "най-фаталния, може би, преврат в новата ни история".

В терзанията на Д. Юруков са кодирани няколко исторически и политически въпроса, основополагащи за поведението на тази част от елита на нацията. В исторически план повечето от лидерите на Народната партия са ангажирани в процесите след Април 1876, много от тях са арестувани и имат дори присъди, но сред тях няма никой, който да може да каже, че е сред двигателите и водачите на революцията. Тяхната роля е на по-късен исторически етап, когато българският въпрос се нлага на международната сцена. /.../

Политическото им поведение е резултат на дълбока вътрешна убеденост, че нацията няма силите и ресурса да води самостоятелна активна политика. И в политическата сфера те са догматици - не биха приели помощ и сътрудничество от когото и да е, освен от Русия. За тях българите са елемент, който трябва да бъде използван като част от геополитическата сила на Руската империя и всяко самостоятелно действие е опасно за бъдещето. Те не могат да разберат и дори не желаят да разберат философията на националните сили, които са склонни, понякога на ръба на допустимото, да действат решително, бързо и самостоятелно.

Да се използват например противоречията между Силите /Великите сили - бел. ред./ в интерес на българите е мисъл кощунствена. Затова бъдещето им политическо поведение води до пълно подчинение на руската политика, която в крайна сметка трябва да ги върне във властта и начело на обществото. Не е случайно, че те ще преминат към открита съпротива и колаборация с руските планове за насилствено сваляне на княза и отстраняването на новия, за да стигнат до желанието за окупация на областта от страна на Османската империя. И всичко това при директно външно финансиране от Санкт Петербург. /.../ И няма как да не припомним, че те са в основата на договора със Сърбия за сформиране на Балканския съюз, където се появява и трета сила - арбитърът Русия, което гарантира националната катастрофа!

По израза на един от неговите сподвижници, "ние тържествено обявяваме, че ще очакваме спасение и облага на нашето Отечество само и изключително от Русия, нашата истинска избавителка и покровителка, и че наший идеал ще бъде до веки Русия. /.../