Българското Съединение през погледа на трима историци

Българското Съединение през погледа на трима историци

Изданието е посветено на 140-ата годишнина на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
Изданието е посветено на 140-ата годишнина на Съединението на Княжество България с Източна Румелия през 1885 г.
Трима историци, три погледа, едно Съединение, но 140 години по-късно.
Така издателство "Книгомания" анонсира най-новото издание на историческа тематика. Тримата учени - професорите по нова история Палангурски, Янчев и Стоянович, които управителят на "Книгомания" нарече при представянето на изданието "тримата тенори" на историята на Третата българска държава, за което получи аплодисменти от публиката, този път посвещават труда си на 140-годишнината от Съединението на Княжество България и Източна Румелия на 6 септември 1885 г. и на неговите герои.
С новата книга "Три погледа към Съединението от 1885 г." авторите ни потапят в историята не само с дълбоко проучени факти, с документирани свидетелства за русофилство в ущърб на българските интереси сред управляващи на най-високо ниво, но и с автентични снимки от онова време, някои от които не са били публикувани до момента.
"В свободния свят всяка гледна точка към историята не е последна, а поредна и всяко следващо десетилетие ни дава възможност да обогатяваме детайли от тълкуванието и знанието за миналото време. В следващите страници предлагаме три погледа към случилото се от 1879 до 1886 г. с различни основни акценти. Надяваме се да допринесем към сложния рисунък на онези събития, за да подпомогнем с нещо тълкуването на различните политически, дипломатически и военностратегически комбинации, рисковете, както и персоналната отговорност на главните герои на Съединението", пишат авторите в уводните думи на книгата.
Що е то "Общонародният въпрос"?
Решенията от Берлинския конгрес създават "Общонародния въпрос", който по същество представлява идея за обединение на всички българи в единна държавна структура.
Проф. Милко Палангурски разглежда темата под заглавие "Съзидание, съединение и независимост в сянката на общонародния въпрос (1878 - 1886)".
Проф. Веселин Янчев - "За стремежа към самостоятелност (Българо-руските военнополитически отношения, княз Александър I и Съединението)".
Проф. Петър Стоянович - "Политическо и лично - двустранната безизходица на княз Александър I".
---------------------------------------
"Дневник" публикува със значителни съкращения откъс от "Съзидание, съединение и независимост в сянката на общонародния въпрос (1878 - 1886)" от проф. Милко Палангурски, предоставен от издателството.
/.../ Друг вариант на обединение - чрез използването например на румелийските институции - изобщо не се разглежда от страна на възможните инициатори, по-простата причина, че съединистите не правят нищо. В спомените си почти всички управляващи в Пловдив говорят, че те също са били "за" акта, като се използват властовите механизми на Постоянния комитет, събранието или директората. Цялата власт е в техни ръце и начинът на действие е въпрос на желание, избор, дипломатическа и конституционна мъдрост, която притежават, но те нямат нито смелостта, нито желанието да поведат движение, което да е чисто българско и да не е обвързано с поведението на Русия. Те са хипнотизирани от руската политика, за тях всеки акт, без да е в синхрон с руското Външно министерство, е опасен. По тази причина единственото, на което се решават, е да попитат Санкт Петербург дали ще приеме съединистка акция, оглавена от тях.
"Ние сами искахме Съединението, проповядвахме Съединението - пише Д. Юруков, - подготвяхме духа на масите за него от години. Ние бяхме, наистина, за Съединението, но то трябваше да стане при сгодни политически условия, т.е. когато Русия се съгласи да го подкрепи енергично, а нейното желание сега беше да пазим мира на Балканите./.../ Остава им само една крачка до лозунга: "Ние политика с Русия не правим!", който ще докара катастрофата в периода на Балканските войни!"
Съвсем скоро загубилите властта приемат, че Съединението е "най-фаталния, може би, преврат в новата ни история".
В терзанията на Д. Юруков са кодирани няколко исторически и политически въпроса, основополагащи за поведението на тази част от елита на нацията. В исторически план повечето от лидерите на Народната партия са ангажирани в процесите след Април 1876, много от тях са арестувани и имат дори присъди, но сред тях няма никой, който да може да каже, че е сред двигателите и водачите на революцията. Тяхната роля е на по-късен исторически етап, когато българският въпрос се нлага на международната сцена. /.../
Политическото им поведение е резултат на дълбока вътрешна убеденост, че нацията няма силите и ресурса да води самостоятелна активна политика. И в политическата сфера те са догматици - не биха приели помощ и сътрудничество от когото и да е, освен от Русия. За тях българите са елемент, който трябва да бъде използван като част от геополитическата сила на Руската империя и всяко самостоятелно действие е опасно за бъдещето. Те не могат да разберат и дори не желаят да разберат философията на националните сили, които са склонни, понякога на ръба на допустимото, да действат решително, бързо и самостоятелно.
Да се използват например противоречията между Силите /Великите сили - бел. ред./ в интерес на българите е мисъл кощунствена. Затова бъдещето им политическо поведение води до пълно подчинение на руската политика, която в крайна сметка трябва да ги върне във властта и начело на обществото. Не е случайно, че те ще преминат към открита съпротива и колаборация с руските планове за насилствено сваляне на княза и отстраняването на новия, за да стигнат до желанието за окупация на областта от страна на Османската империя. И всичко това при директно външно финансиране от Санкт Петербург. /.../ И няма как да не припомним, че те са в основата на договора със Сърбия за сформиране на Балканския съюз, където се появява и трета сила - арбитърът Русия, което гарантира националната катастрофа!

Съединистите имат абсолютно същите възгледи като княжеските русофили, водени от Драаган Цанков.
По израза на един от неговите сподвижници, "ние тържествено обявяваме, че ще очакваме спасение и облага на нашето Отечество само и изключително от Русия, нашата истинска избавителка и покровителка, и че наший идеал ще бъде до веки Русия. /.../

Привържениците на Драган Цанков просто не знаят, че техният лидер е приел вече "облага" във френски франкове от руското посолство, след като поема ангажимент за отстраняване на княза и подчиняване на Санкт Петербург.