Младите хора най-много се доверяват на родителите си, когато става въпрос за информация по обществени теми. Над една трета от тях имат негативно отношение към политиката под въздействието на семейството си, а над половината смятат, че нямат реална възможност да влияят върху обществените процеси и политики. Това показва национално представително проучване на социологическата агенция "Тренд" "Младите могат - за да има смисъл, трябва да има диалог". Проучването е изготвено сред 800 младежи във възрастовите групи 15-19 г., 20-24 г. и 25-29 г. и е проведено в периода 21-28 май по поръчка на сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите".

Изследването се реализира в рамките на проект "Младите могат", който се изпълнява от сдружение "Мрежа за развитие на личността и талантите" с финансовата подкрепа на Министерството на младежта и спорта по Националната програма за младежта (2021-2025).

53% от младите хора вярват, че тяхното поколение може да промени България, а 50% заявяват готовност да се включат в обществени процеси и формулиране на политики, стига да бъдат ангажирани с конкретна кауза.

На въпроса "Кои са най-важните за вас три ценности" младите хора посочват в най-висока степен семейството (64%), сигурността (42%), мира (41%), свободата (32%). Въпросът е с предварително зададени опции, а респондентите могат да посочат повече от един отговор.

По време на представянето на проучването социологът от "Тренд" Евелина Славкова отбеляза, че в изследваната възрастова група 15-29 г. има 3 профила. Младежите на възраст между 15 и 19 г. са все още в гимназията, младите между 19 и 24 г. са в университет и излизат от образователната система, а хората между 25 и 29 г. вече се реализират на пазара на труда и част от тях са родители.

Темите като свобода, свобода на изразяване, човешки права са много по-застъпени сред младежите, които живеят в София и в големите областни градове, за разлика от младите от малките населени места, където семейството и сигурността са важен приоритет, даде пример тя.

Една пета от младежите казват, че в семейството им често се говори за политика. "Понякога" посочват 45%, "почти никога" - 21%, а "изобщо не" - 14%.

На въпроса "Най-общо какво отношение към политиката е формирало у вас вашето семейство?" едва 10% отговарят, че отношението им е позитивно. Над една трета отговарят, че отношението им е негативно (36%), а 35% отговарят неутрално. В 14% от българските семейства не се говори за политика, а 5% от анкетираните не могат да преценят.

Младите оценяват медиите, експертите и анализаторите средно с "Добър 4" по шестобалната система, като най-голямо доверие изразяват към родителите, следвани от приятели и колеги, както и от учителите и преподавателите.

20% от младежите са на мнение, че изобщо нямат възможност да влияят върху обществените процеси и формирането на политики. 34% отговарят, че по-скоро нямат такава възможност. "В известна степен" отговарят под една трета от тях, а заявка, че в по-голям степен биха могли да влияят, посочват 9%.

Подкрепилите подписка са 16%, както и участвалите в онлайн активизъм (кампании, постове). В протест/ митинг са участвали едва 13%. В местен младежки съвет участват 4% от анкетираните. Над една трета посочват, че не са участвали в нито една от изброените дейности.

В най-голяма степен младите биха били мотивирани да се включат активно в дейностите, ако виждат ясен резултат от усилията си (53%) и конкретна кауза (50%). 32% посочват възнаграждението и възможностите за развитие, 26% отговарят личния пример от силен лидер, а 22% открояват подкрепата от училище или университет. 9% не биха били мотивирани от нищо.

81% от анкетираните отговарят, че никога не са чували термина "младежко овластяване", 15% знаят за него, а 4% не могат да преценят.

На въпроса "Независимо дали сте запознати с термина за вас кои аспекти от него имат най-голяма значение?", младежите открояват най-силно достъпа до качествено образование (46%), възможностите за заетост и стажове (40%), развитие на умения за критично мислене, лидерство, предприемачество, работа в екип (34%).

На този фон 57% от младите вярват, че човек на тяхната възраст може да бъде успешен обществен и политически лидер. Тази нагласа се сблъсква с три водещи бариери: