Негативни нагласи към институциите, липса на доверие и разочарование от сблъсъка с всички държавни органи, които са ангажирани с темата за домашното насилие - това показват изводите и резултатите от социологическо проучване "Чуй Гласа ми" по поръчка на фондация "Будителките". Изследването е проведено между 5 април и 5 май сред над 10 000 членове на групата "Не си сама, заедно срещу насилието" във фейсбук, а на въпросите са отговорили 441 души от групата, управлявана от фондация "Будителките".

Това е една от най-големите общности за онлайн помощ и съвети за пострадали от домашно насилие, а данните бяха представени на конференция с участието на представители на няколко институции и на вицепремиера Атанас Зафиров, зам.-министъра на труда и социалната политика Румяна Петкова, психолози, социални работници и представители на неправителствени организации.

Основните изводи от изследването показват, че пострадалите от домашно насилие имат нужда от подобрена, комплексна и индивидуална социална и психологическа подкрепа, както и от улесняване на взаимодействието с институциите и повишаване на ефективността им.

От изследването, представено от авторите Гергана Ненова и Вероника Димитрова, се разбира и че физическото насилие далеч не е единствената форма на тормоз. Най-често разпространените типове насилие са: психическо насилие (93%), физическо насилие (61%), принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права (60%).

След жените децата са другата основна жертва на насилие. Общо 46% от анкетираните разказват, че децата им са потърпевши от насилие. Повече от половината - 51%, посочват, че децата най-често са свидетели на насилие, а жените с деца под 18-годишна възраст по-често търсят институционални

форми на защита и подкрепа за себе си и децата си.

Данните от изследването сочат и че за 85% от пострадалите, които са напуснали насилника, насилието е продължило след раздявала под различни форми на тормоз, като водещият тип е психическо насилие, онлайн тормоз или следене. Друг вариант, от който повечето жертви са пострадали дори и след раздялата с насилника, е завеждането на дела с насрещни обвинения в насилие, за родителски права и др.

Масово жертвите на насилие споделят, че опитите им да потърсят институционална помощ не са били успешни и са били принудени да се върнат при насилника си, защото не са получили нужната сигурност.

74% от респондентите смятат, че държавните институции си затварят очите пред насилието и насилниците, а 70% не са съгласни твърдението, че пострадалите от насилие са защитени. Най-високо оценявана е работата на телефонен номер 112, а най-проблематична - тази на полицията и на отдела за закрила на детето, споделят жертвите на насилие в анкетата.

Половината от респондентите, обърнали се към полицията, оценяват работата ѝ като бавна, 61% оценяват ефективността ѝ като лоша, а 56% оценяват предоставената от нея подкрепа като лоша. Нещо повече - отговорите демонстрират недоволство от работата на полицията, като се споменават различни нарушения - неиздаване на протокол, корупция, липса на реакция при нарушаване на заповедта за защита, омаловажаване на проблема или оповестяване на детайли от случая.

Ниска е и оценката за работата на районните съдилища, които са ангажирани със заповедите за защита от домашно насилие. Повече от половината от анкетираните оценяват като бавна работата на районния

съд. Данните за опита със съда показват, че обичайният срок за получаване на решение за дело по Закона за защита от домашното насилие е повече от 1 месец (при 36 от 53 от анкетираните).

Те допускат и че е имало корупционни практики към психолози и съдии от страна на насилника, влияние на насилника или негови роднини върху съда, лъжесвидетелстване от страна на насилника, протакане, а всичко това, съчетано с липсата на подкрепа, например липса на средства за адвокат и др., често води до неблагоприятен резултат за пострадалите в решенията на институциите.

Проблеми има и с прилагането на заповедта за защита, когато вече е издадена. Повече от половината от участниците в изследването със заповед за защита твърдят, че не са се чувствали адекватно защитени от нея. При две трети от респондентите със заповед за защита насилникът е правил поне един опит за нарушаването ѝ.

Участниците в анкетата са били помолени и да дадат оценка на защитата, предоставяна от закона и ефекта от промените през 2023 г.

48% респондентите я оценяват като лоша. Най-често прилаганите мерки са насочени към предпазване на пострадалия от насилника, а най-рядко прилаганата мярка е насочване на пострадалите лица към специализирани услуги за защита, помощ и подкрепа или програми за възстановяване.

Най-високо са оценени въведената възможност за подаване на молба за домашно насилие до 6 месеца след преживяно насилие и забраната насилникът да контактува с пострадалия от насилие (включително чрез имейли, по телефона и др.)

В резултат на промените в закона от 2023 г. е настъпило подобрение в защитата, но то е слабо - пострадалите, сезирали институциите в периода след промените, и напусналите насилника в по-малка степен подкрепят твърдението "Държавните институции си затварят очите пред насилието и насилниците". Подкрепата на твърдението "Законът не действа добре" намалява сред напусналите насилника в периода след въвеждането на промените и сред обърналите се към институции.

Според представителите на фондация "Будителките" законът като регламент е добър, но прилагането му все още не е достатъчно добро.

Най-честите посочвани причини за това жертвите да остават в насилствена среда са надежда за промяна (58%), липса на увереност и срам (47%), стремеж за запазване на семейството (37%) и притеснения за децата (38%). Други включват страх, че ще им бъдат отнети децата (29%), липса на финансови средства (26%) и недоверие в институциите (25%).

За да напуснат насилника си, жертвите имат нужда най-често от по-ефективни институции (55%), строги наказания (52%), безплатна психологическа (51%) и юридическа помощ (41%), защита от насилника (48%) и едва на последно място от финансова подкрепа (29%).

Много от напусналите преживяват продължаващ тормоз и страх (68%), тревожност и несигурност (66%), психологически проблеми (51%), финансови затруднения (40%), здравословни проблеми (32%) и липса на подкрепяща среда (26%).

69.4% от всички участници в изследването споделят разбирането, че споделеното родителство е в ущърб на пострадалите от домашно насилие. 53% от тях оценяват като лоша или много лоша комуникацията с насилника във връзка с децата, 12% споделят, че насилникът не общува с децата, и само 5% оценяват тази комуникация като добра или много добра. Сред най-често срещаните проблеми е настройване на детето от страна на насилника (27%) срещу жертвата, вменяване на вина за родителско отчуждение (22%), неспазване на режима (18%), липса на интерес на насилника към детето и неплащане на издръжка.

Във видеообръщение министърът на правосъдието Георги Георгиев заяви, че вече е започнала работата на Националния съвет, който има за основна задача и цел работа по превенция на домашното насилие.

Той посочи и че е започнала информационна кампания, с която чрез подкрепата на обществените медии се разпространяват възможностите за подкрепа от най-близките и хората, които реално са на първа линия до жертвите.

От 1 януари до 1 юни на денонощната линия за деца са подадени 2380 сигнала за нарушени права на деца, добави зам.-председателят на Държавната агенция за закрила на детето Ивайла Касърова. На първо място като извършители на насилието те посочват бащите, но те са следвани от майките или от членове на най-близкия семеен кръг.

Вицепремиерът Атанас Зафиров отчете, че мъжете на конференцията са малцинство, но изрази надежда тежките данни от социологията да достигнат и до тях. По думите му тези данни дават лице, съдържание и глас за случаи, които обикновено са скрити от страх или срам.

Неразбирането на възможностите за действие от страна на полицейските служители е част от причината за негативната оценка на тяхната работа, коментира данните д-р Благородна Макева от Академията на Министерството на вътрешните работи (МВР). Тя отчете като добър фактът, че 59% от респондентите са посочили, че все пак са сезирали полицията, тъй като това означава, че те знаят, че биха могли да разчитат на помощ.

Миналата година над 830 полицейски служители са обучени как да реагират при случаи на домашно насилие. През 2024 г. близо 700 оператори и координатори от регионалните центрове на спешния телефон 112 са преминали обучения за реагиране на сигнали за домашно насилие.