От ноември до края на май одобрението на българите за въвеждането на еврото в България расте значително до паритет между тези "за" и "против". Притесненията на българите са основно в краткосрочен план и те оценяват преимуществата в дългосрочен. Все още обаче обществото не се чувства информирано и има нужда от допълнителни обяснения от съответните институции.

Това показват резултатите от две представителни проучвания на "Алфа рисърч", по поръчка на Министерството на финансите като част от неговата информационна кампания за еврото.

Резултатите от проучванията бяха представени от управляващия съдружник на "Алфа рисърч" Боряна Димитрова. Изследванията са национално представителни, а в тях са изследвали по 1200 души и 500 представители на бизнеси в периодите 8-16 април 2025 г. и 22-28 май 2025 г. Те са разделени на три теми - нагласи, стъпки в процеса по превалутиране и информираност.

В най-голяма степен подкрепящи еврото са хора на по-млада и средна възраст от големи областни центрове и заети в модерни индустрии, които виждат своите перспективи за работа и доходи при присъединяване на България в еврозоната.

По въпроса с предложението за референдум за еврото на президента Румен Радев Димитрова посочва, че неговото изявление е втвърдило позициите както на привържениците на европейската валута, така и на хората, които не подкрепят.

За разлика от гражданите, бизнесът "има много ясно изразено позитивно устойчиво отношение", което се наблюдава и в трите проучвания на "Алфа рисърч".

Резултатите показват, че очакванията на гражданите за краткосрочните ефекти от въвеждането на еврото са отрицателни. Това посочват 55% от анкетираните. Положителен ефект се очаква за 35% от тях, а при бизнеса ситуацията е обърната.

При дългосрочните ефекти тенденцията се обръща и само 39% от гражданите очакват те да са отрицателни.

Като най-важни позитивни ефекти гражданите виждат удобство при пътуване и плащане в чужбина, обмяната на валутата от лев в евро и улеснена търговия. Най-големите преимущества за бизнеса са липсата на трансакционни разходи, интересът към страната от чужди инвеститори, очакван ръст на конкурентоспособността и улесняване на намирането на международни партньори.

Като притеснения очаквано се посочват от над 65% от гражданите очакванията за повишаване на цените и ускоряване на инфлацията. Гражданите се страхуват и от риск от измами, но Димитрова посочва и за "откровени заблуди".

Страховете и притесненията са при по-възрастни и самотни хора, както и при хора в средна възраст със средно образование, които са активни потребители на социалните мрежи.

Бизнесът от своя страна се опасява от ръст в разходите му за работна ръка и от поскъпване на суровините му, като най-притеснен е микробизнесът с между 1 и 9 служители.

Всеки втори българин е използвал евро през последната година, показва още последното проучване, най-вече при пътуване в чужбина и при покупка на имот или други по-големи активи. Закономерно при хората, които са използвали евро през последната година, притесненията са значително по-малко. Също така хората, които са пътували из страните от Европейския съюз, казват, че в страните от еврозоната се живее по-добре.

Според проучванията Българската народна банка е институцията, в която хората вярват, че няма да им вземат такси. Също така резултатите показват, че хората предпочитат обменните бюра за обмяна на валута.

От анкетираните представители на бизнеса 67% са използвали евро.

Като много добре информирани се оценяват едва 10% от анкетираните, а малко под 30% като информирани. Масово обаче гражданите не знаят докога ще се обменят левове за евро, докога ще може да се плаща и в двете валути, докога цените в магазините ще са обозначени в две валути, ще има ли такси превалутирането и откога ще се въведе еврото в България. Всеки втори пък не знае какъв ще бъде курсът по превалутиране.

Бизнесът се самооценява като добре информиран, но също голяма част от представителите му не знаят основни неща като в каква валута ще бъдат данъчните декларации след въвеждане на еврото, какви са задълженията по време на двойното обращение, трябва ли да се преизчислят капиталът и активите на дружествата и откъде ще получат банкноти и монети в евро.