Социологическо проучване обобщава данните за фрапиращи случаи на неглижиране на нуждите на пострадалите от домашно насилие и техните деца от страна на институциите, които отговарят за ограничаването и разкриването на този вид престъпления. Данните показват, че жертвите, които са имали някакъв "сблъсък" с институциите, разчитат по-малко на тях, отколкото тези, които изобщо не са се обръщали за помощ към полицията, прокуратурата и съда.

Това показват изводите и резултатите от социологическо проучване "Чуй гласа ми" по поръчка на фондация "Будителките". Изследването е проведено между 5 април и 5 май сред над 10 000 членове на групата "Не си сама, заедно срещу насилието" във фейсбук, а на въпросите са отговорили 441 души от групата, управлявана от фондация "Будителките".

В проучването са участвали 96% жени, 4% мъже и 1% деца. 40% от тях живеят в София, 32% в областен град, 23% от респондентите са от други градове, 3% живеят в село, а 2% са посочили в отговорите си друго.

Най-много са тези на възраст между 35-44 г. - 38 на сто от анкетираните. 28% от участниците в изследването са на възраст между 45 и 54 г., 25% са на възраст между 25 и 34 г. Близо 68% от участвалите в социологическото проучване, които са отговаряли на въпросите, са с висше образование, а 25% работят на пълен работен ден.

Почти всички участници в проучването, проведено от 5 май до 5 юни, разказват за поне няколко вида насилие. Най-често посочваната форма е психическото. По-голямата част от анкетираните са били подложени на физическо насилие, както и са изпитвали принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права (60%). Други типове разпространено насилие, за което говорят жертвите, са икономическото (44%) и сексуалното (23%). Във възможността за свободни отговори с текст и разказ от първо лице най-често се отбелязва насилие чрез институциите, съда и отчуждаване на децата.

Най-често извършителите на насилие са съпрузи (43%) и лица в съжителство на семейни начала (43%). По-рядко се среща насилието от роднини (13%) и интимни партньори без съжителство (8%), а 3% са отговорили с "друг". Данните показват, че първият акт на насилие за по-голяма част от анкетираните се е случил преди повече от 5 години (54%), преди 2 до 5 години (27%), преди по-малко от 2 години (14%), а в 5% от случаите е попълнен отговор "друго".

От данните за това кога за първи път в семейството или интимната връзка се проявява насилието се вижда, че това се е случило още в първата година. Най-често извършителите на насилие над 5 години след началото на връзката са съпрузи, показват данните. В повечето случаи, когато насилието се проявява в интимната връзка, насилието се извършва след като връзката е станала по-сериозна - когато интимните партньори са заживели заедно (34%), след забременяване (21%) или след като се е родило дете/деца (27%).

По-голямата част от анкетираните разказват, че насилието срещу тях е извършвано многократно в период от над 1 година (75%). Само 3% казват, че са били обект на еднократно посегателство. Това, според социолозите, означава, че пострадалият от насилие трудно успява да прекъсне връзката.

Насилието често се разпростира извън интимната връзка - само 23% от анкетираните посочват, че няма друг, който да е пострадал от насилие, а най-често пострадалите са и децата (46%), и роднините (27%). Насилието в по-голямата част от случаите се случва пред свидетел, който не подкрепя пострадалия от посегателството (само 34% са получили подкрепа от свидетели на домашно насилие). Най-често свидетели на насилието са деца - 51% отбелязват този отговор, както и роднините (на пострадалия и на насилника) - 59%. Често свидетелите са приятели на пострадалия - 25%, както и на насилника - 17%, но и съседи - 20%.

Жените с деца (предимно деца под 18-годишна възраст) търсят най-често институционални форми на защита и подкрепа за себе си и за децата си. Проблемите в гарантирането на тази защита, подчертават нуждата от подобряване на съществуващите механизми, от една страна, както и създаването на специални механизми за предпазване на децата в насилнически интимни връзки, от друга.

Данните от доклада показват и друга тенденция - напускането на насилника не винаги слага край на насилието, а напротив - в повечето случаи то продължава в изключително разнообразни форми. Едва 15% от напусналите насилника споделят, че насилието е спряло на фона на 85%, за които това не се е случило. Преобладаващите форми, чрез които насилието продължава и след края на връзката, са:

Ниска е и оценката за работата на районните съдилища, които са ангажирани със заповедите за защита от домашно насилие. Повече от половината от анкетираните оценяват като бавна работата на районния съд. Данните за опита със съда показват, че обичайният срок за получаване на решение за дело по Закона за защита от домашното насилие е повече от 1 месец (при 36 от 53 от анкетираните).

Всички данни от социологическото проучване, съвети как да разпознаете домашното насилие, къде и как да потърсите подкрепа и помощ, могат да бъдат намерени на сайта на "Будителките".