Регулаторите и институциите, избрани от парламента, страдат от сериозен недостиг на независимост, отчетност и ефективност. Те функционират под силно политическо влияние, не се усъвършенстват самостоятелно и изразходват значителен публичен ресурс без ясно доказана обществена полза.

Това са част от изводите на изследването на Българския институт за правни инициативи "Как работят (не)зависимите институции", което ще бъде представено официално по-късно днес. Това е първият анализ на работата на 19 институции, сред които са антикорупционната комисия, Комисията за финансов надзор, Комисията за защита от дискриминация, Съветът за електронни медии, Сметната палата, Българската телеграфна агенция.

Изследването повдига завесата за това какви са предпоставките за институционалната, функционалната, финансовата независимост на избираните от парламента органи и какви са механизмите за политически контрол над тях.

То обхваща периода 2020- 2024 г. - време на чести смени на служебни и редовни правителства в условията на нестабилни парламентарни мнозинства и чести избори. През този период България се озова в ситуация, в която множество публични институции действаха извън мандата си, а в някои случаи хората в тези органи работеха в трети последователен мандат без да са избрани.

Анализът е продължение на публикацията на БИПИ "Наблюдение и анализ на избора на регулаторни и контролни органи от Народното събрание", но изследването сега се концентрира върху тяхната институционална структура, функционални характеристики, прозрачност, отчетност и степен на независимост.

Основните изводи показват, че тези институции страдат от

От 19 разгледани институции, 17 са създадени със специални закони, но само Омбудсманът има функционален имунитет. Политическата целесъобразност често доминира при избора на ръководители, липсва единна конкурсна процедура и обективни критерии за подбор.

За нито един от ръководителите на институциите, разглеждани в анализа, не е осигурена реална правна защита срещу незаконосъобразно предсрочно прекратяване на мандата - право, което имат всички други граждани, наети по трудово или служебно правоотношение. Това представлява съществена празнота в механизмите за гарантиране на институционалната независимост и отваря врата за политически натиск и намеса чрез заплахата от внезапно отстраняване.

В анализа е даден пример с предсрочното освобождаване на управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) през януари 2023 г. и впоследствие през 2024 година. В началото на 2023 г. за по-малко от час и без никакви дебати депутатите отстраниха Петко Салчев от ръководството на касата чрез извънредна точка в дневния ред, въпреки че мандатът му трябваше да приключи чак през 2025 г. Година по-късно застъпилият след него Станимир Михайлов също беше отстранен - действие, обявено от Конституционния съд за противоречащо на основния закон.

Стратегиите за работа на институциите често са декларативни, без реални индикатори за изпълнение, а годишните планове и мониторинг липсват или са с препоръчителен характер. Също така отсъства надеждна основа за ефективно проследяване на резултатите. Оперативните и годишните планове, като логично продължение на стратегиите, са рядкост и често изготвянето им не е задължително.

Например, докладът на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) за работата й през 2023 г. е с обем от 350 страници, но без реален анализ на свършената работа и ползата от нея.

Институциите не разполагат със самостоятелен бюджет и финансовата отчетност не е уеднаквена или леснодостъпна. Програмното бюджетиране не се прилага, а това затруднява оценката на ефективността.

Липсват унифицирани рамки за финансова отчетност, а там, където ги има, са представени по трудно достъпен за гражданите начин. Поради това всяка оценка за тяхната ефективност е трудна. Изследването показва, че на този фон,

Част от институциите дори надвишават този среден ръст и са с удвоени бюджети - Българската телеграфна агенция (БТА), НЗОК, Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). А тези на Сметната палата и Съвета за електронни медии (СЕМ) са нараснали с над 60%.

Анализът показва, че издръжката на тези структури струва на данъкоплатците около 38 млн. лв. месечно. Този мащаб на публични средства поставя въпроса каква е реалната възвръщаемост от направените разходи и доколко се оправдават очакванията за ефективност, прозрачност и обществена значимост.

Най-голяма част от бюджетите на тези институции - между 70 и 90%, са за разходи за персонал. През 2024 г. те възлизат на 332 млн. лв. Това е с 61% повече спрямо 2020 г., като тази сума не включва допълнителните трансфери от Министерския съвет.

Анализът предлага и препоръки, сред които са