Традиционните Славейкови тържества в родния Трявна на поетите баща и син Петко и Пенчо Славейкови тази година са белязани от паметно събитие: днес кметовете на двете градчета Трявна и Брунате в Италия - Денчо Минев и Симоне Рици, подписват документа, с който ще бъде осъществена идеята за побратимяване на българската Трявна и италианското малко селище Брунате, намиращо се над градчето Комо край брега на езерото Лаго ди Комо, където поетът прекарва последните дни от живота си. Там, в стая номер 4 на малкия хотел "Белависта", на 10 юни 1912 г. се разделя с живота си българският поет в резултат на инсулт, в ръцете на своята забележителна и предана спътница Мара Белчева.

Идеята за побратимяването се заражда още през 2016 г., по време н тъържествата по повод 150-годишнината от рождението на Пенчо Славейков, когато в Трявна също пристига делегация от Брунате начело с тогавашния кмет, разказва доцент Емил Димитров от Института по литература при БАН, сочен като най-задълбоченият изследовател на живота и творчеството на Пенчо Славейков и същевременно родител на идеята. Негово дело е и създаването през 2022 г. на "Българо-италианско общество "Пенчо Славейков", което осъществява връзката между новите кметове. Всяка идея има нужда от "износване", узряване и накрая от ред административни процедури - едно е кметовете да кажат "да, чудесно", друго е да се свърши цялата работа, която е съпътствана от немалко формалности, вметва доц. Димитров.

- радетелят за европеизирането на българската литература, редом до Пейо Яворов, Петко Тодоров заедно с кръга "Мисъл" на д-р Кръстев.

През януари 1884 г. като дете се простудява тежко, докато заспива върху скованата от лед Марица в Пловдив, три месеца е между живота и смъртта. По онова време бащата поет Петко Рачов Славейков е утвърдена обществена личност и политик с възможности и контакти, но въпреки продължителното лечение в в София, Берлин, Виена, Париж, за цял живот остават пораженията - затруднено е придвижването му и се движи с бастун, тремор на ръцете, което затруднява писането, и говори трудно. Физическото страдание го води към духовното итворческото вглъбяване.

- казвал поетът, по спомените на Мара Белчева.

Като студент в Лайпциг Славейков завършва през 1896 г. първата книжка на "Епически песни" и подготвя втората, посветени на големите имена от европейската култура, сред които Бетовен, Шели, и продължава да твори интимна лирика, извисявайки се над ранните си лирически произведения. Стихосбирката "Сън за щастие" е плод на многогодишна творческа работа в тази насока. Изпраща първите си критически текстове, излезли във в. "Знаме".

С многостранните си интереси си спечелва авторитет сред българските студенти в Лайпциг. Още през първата година на следването си е избран за председател на българската секция при Славянското академическо дружество, по-късно става председател на дружеството. Подготвя дисертация на тема "Хайне и Русия" но не я завършва, защото не успява да поработи, както възнамерявал, в руски библиотеки.

В запазената част от библиотеката на Пенчо Славейков документирано видим е интересът му към "Психология на народите и масите". Поетът противопоставя в творчеството си и в критическте си анализи "ярката личност, избраника на множеството", защото сам цени правата, самостоятелността и свободата на личността. Отношението му към "тълпата" и рязкото противопоставяне на личността, индивида - на масата, е изявено в различни форми у него и е повлияно от Ницше, според изследователя на Славейков.

поне до балканските войни. Наистина ли е било силно противопоставянето между Вазов и кръга на Пенчо Славейков, питам доц. Димитров. Според него времето е, което логично и естествено отразява отношенията между културните кръгове. Вазов е наречен за първи път народен поет още през 1895 г. от самия княз Фердинанд, при честването на 25-годишния юбилей на неговата литературна дейност. Но като неоспорм колос на българската литература е утвърден безапелационно чак когато България е връхлетяна от националната депресия след Първата световна война с категоричния патриотичен дух на цялостното му творчество и това е логично. Да, срещат се сатирични стихове на Вазов по адрес на "младите"; да, д-р Кръстев пише есето "Младите и старите" по адрес на "възрожденците" като Вазов и Константин Величков, който пък освен близък приятел на народния поет е по едно време и мнистър на културата, та статуквотое можело да подхранва интриги, далечни от реалните отношения. Но в никакъв случай не можем да кажем, че единият кръг - на Вазов, Величков, Михил Маджаров - са по-големите патриоти, а гледащите към Европа и превеждащите Ницше и Хайне са по-малко патриоти, отбелязва доц. Димитров.

Времето от края на 19-ти и началото на 20-ти век е спокойната бел епок и за България, по онова време с ковертируемия лев българите пътуват из Европа масово, заплатата на един гардеробиер в Народния театър е можела да му осигури една седмица в Швейцария, разказва доц. Димитров.

Български младежи наводняват университетите на Виена, Берлин, Париж, Рим, и тяхното образование неминуемо се отразява на културнте процеси у нас, а когато започват балканските войни те масово се завръщат като доброволци. Така че патриотизмът на европеизиращите страната привърженици на Пенчо Славейков е доказан наживо.