Първа работа преди 18 г.: Как наемането на непълнолетни да стане по-лесно
Освен да планират почивки, в края на учебната година някои ученици започват да търсят и възможности да си изкарат пари. През последните години интересът им към участие на трудовия пазар нараства, а и самите работодатели ги разпознават като привлекателен трудов ресурс заради уменията да боравят с дигитални платформи и инструменти, гъвкавостта и адаптивността.
Намирането на временна работа през ваканцията обаче не е особено лесно главно поради административната тежест за потенциалните работодатели. Те трябва да ангажират солиден ресурс, да подготвят и подадат куп документи и да кандидатстват за разрешение поотделно за всеки от младежите, които биха наели.
"С приближаване на края на учебната година непълнолетни лица изпращат до нас свои автобиографии с надеждата, че могат да бъдат включени при някой от подборите или че можем да им окажем съдействие за намиране на работа. Досега нямаме такова назначаване на непълнолетно лице. Питали сме работодатели дали биха искали да наемат непълнолетни, но отговорът винаги е бил, че много дълго продължава процедурата по назначаване", коментира пред "Дневник" Мирослава Николова, управител на Human capital storе - компания за набиране на персонал.
Все повече ученици искат да работят
Кой има право да работи
В България за трудоспособни се младежите на възраст от 15 г. нагоре, а работните места трябва да отговарят на по-строги от обичайните изисквания: по-кратък работен ден и благоприятна среда.
| В Кодекса на труда има изключения обаче за деца под този възрастов праг, които имат по-развити дарби и могат да вземат участие например във филмови продукции и театрални постановления. Това се случва само ако се гарантира, че тяхното здравословно развитие няма да бъде застрашено. |
За да започнат работа, непълнолетните трябва да преминат успешно прегледи за физическо и психично здраве и да получат съответните документи. Работодателите са длъжни да подадат искане за разрешение за наемането на младежи до Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" за всеки един конкретен случай. Работното място трябва да отговаря на изискванията за безопасност, а заплащането не трябва да бъде по-ниско от минималното за страната.
Къде най-често младежите намират реализация
В България непълнолетните най-често си намират работа в търговията, хотелиерството и ресторантьорството, а най-много разрешения се дават за Софийска област, Бургас, Варна, Пловдив и Благоевград, научи "Дневник" от Инспекцията по труда, която контролира сключването на трудови договори.
Опитът на компанията за набиране на персонал Horizons Bulgaria сочи, че непълнолетни се търсят в следните сфери на дейност:
- Търговия и обслужване - магазини, кафенета, заведения;
- Туризъм - хотели, курорти, сезонни позиции по морето;
- Събития и маркетинг - промоутъри, хостове, асистенти на събития;
- Образование и култура - стажове.
Директорът на компанията Катя Сотирова пояснява, че това са сфери с по-гъвкаво работно време, по-нисък риск и възможност за обучение в процеса.
През последните години се наблюдава голямо нарастване на исканията за разрешения от страна на работодателите. През 2020 г. те са само 4659, а през 2024 г. вече надхвърлят 16 хиляди като от данните се вижда, че увеличението е трайно дори в периода на ковид кризата. От началото на тази година до началото на юни разрешенията са 4134 на брой.
| Брой издадени разрешения в периода 2020-2024 г.: 2024 г. - 16 818 2023 г. - 14 827 2022 г. - 11 933 2021 г. - 7958 2020 г. - 4659 |
"Нарастването на подадените искания за разрешение от работодателите през последните години идва от икономическите условия, в които бяхме поставени след ковид кризата и най-вече от увеличаването на цените и желанието на младежите да си осигурят сами личен доход. При улесняване на процеса много повече млади хора биха си намерили работа, като кандидатстват доста по-рано за това разрешение", коментира Мирослава Николова.
Тя даде пример от своя личен опит, тъй като е работила още от 16-годишна, но без трудов договор. Това се е случило през 90-те години, когато изискванията за наемането на непълнолетни също е имало, просто не са се спазвали. "Тогава работодателите бяха свикнали да рискуват повече, а сега са по-предпазливи и спазват законодателните изисквания, които администрацията има към тях", допълни Николова.
Младежкият труд - не компромис, а инвестиция
"Младите хора на възраст 15-17 години притежават редица качества, които ги правят все по-привлекателни за работодателите. Те са технически грамотни, свикнали са да боравят с дигитални платформи и инструменти, често дори по-интуитивно от по-възрастните си колеги. Благодарение на съвременния модел на обучение, ориентиран към микрообучение (microlearning), те лесно усвояват нови знания, адаптират се бързо и демонстрират инициативност. Физически са в отлична форма, мотивирани и с желание да се докажат. В много случаи демонстрират сериозна ангажираност и чувство за отговорност, особено когато работата им дава смисъл и перспектива", коментира Катя Сотирова.
Наемането на младежи в ученическа възраст не бива да се възприема като социален компромис, а като стратегическа инвестиция
Според нея съществуващите регулаторни ограничения често водят до неволна дискриминация спрямо тази възрастова група, като я изолират от реалните възможности за заетост. "Наемането на младежи в ученическа възраст не бива да се възприема като социален компромис, а като стратегическа инвестиция в мотивирани, енергични и лесно обучаеми бъдещи професионалисти", смята тя.
| В опита на компанията през последните години също се наблюдава по-голямо търсене на краткосрочна или сезонна заетост от непълнолетни, които имат желание да работят и да развиват финансова самостоятелност. Като пречка Сотирова посочва административната тежест и забавените разрешителни процедури, което отказва работодателите. |
В Инспекцията по труда не смятат така. В отговори на въпроси на "Дневник" институцията пише, че "процедурата по наемането на непълнолетни лица е максимално облекчена. Документите, които работодателите трябва да предоставят не се различават от тези, които те трябва да имат за всеки пълнолетен работник. Разликата тук е, че те се предоставят предварително, за да може на тяхна база да се издаде разрешението."
Повишаването на качеството на образованието в България се бави, сочи световен доклад
В искането за разрешение, достъпно на сайта на институцията, се виждат следните документи, които работодателят трябва да предостави:
- длъжностна характеристика;
- резултати от оценка на риска на работното място;
- мерки за защита и безопасност на непълнолетното лице;
- медицинско заключение за годност за трудоспособност на младежа от службата по трудова медицина на работодателя;
- разпределение на работното време за лица от 15 до 16 години, за които има допълнителни изисквания за полагане на труд.
Посочен е и срокът, в който Инспекцията по труда издава разрешението - до 7 работни дни. Работодателят трябва да подаде тези документи отделно за всяко непълнолетно лице, което иска да наеме.
Как може да се улесни процесът
Обръщане на процеса, в който самите непълнолетни да могат да получат разрешение да извършват определена дейност и след това да кандидатстват при работодател, предлага Мирослава Николова от Human capital store.
(Не)умението да се управляват парите, или докъде стигна финансовата грамотност на децата
Други мерки, които според компанията биха облекчили наемането, са:
- По-ясна и електронно достъпна процедура за получаване на разрешение за работа;
- Унифицирани документи и насоки за работодатели, родители и ученици;
- Възможност за предварително одобрени "профили" на работа, които не изискват индивидуално разрешение (например обслужване на клиенти, помощник в книжарница, аниматор и др.);
- Кампания за информираност, насочена към бизнеса - с акцент върху правата и задълженията при наемането на непълнолетни.
Според директорката Катя Сотирова успешната интеграция на младежи на пазара на труда изисква синхрон между институции и работодатели.
| Тя препоръчва създаването на национална платформа за ученически стажове и работа със защита на участниците; данъчни стимули за фирми, които предлагат работа на младежи под 18 г. и включване на работодателски организации в съставянето на регулации и образователни програми. |
Има и позитивни практики, от които може да се вземе пример. В България някои международни компании вече разполагат с вътрешни програми за "първа работа", съобразени с възрастови ограничения, които дават шанс на непълнолетни кандидати под менторството на опитни служители, допълни Сотирова. В чужбина, например в Германия и Нидерландия, съществуват ясно регламентирани ученически договори, а училищата активно съдействат за реализация на младежите в реална работна среда чрез партньорства с бизнеса. Начини за подкрепа има, стига всички страни да взаимодействат в процеса, коментира експертът.