Доклад: Антикорупционните институции са зависими от политическата конюнктура
Без устойчив напредък в борбата с корупцията, но видима рязка промяна в поведението на прокуратурата след години на институционална летаргия, водеща до заключението за зависимост от политическата конюнктура. Накратко това е обобщението на Антикорупционния фонд (АКФ) за състоянието на институциите, които се борят с корупцията, и работата им през 2024 г. Изводите са част от традиционния мониторингов годишен доклад на организацията.
Според АКФ тази активизация на прокуратурата през миналата година не е резултат от вътрешна реформа или натиск за отчетност, а е продиктувана от силните политически трусове. Разпадът на коалицията между "Продължаваме промяната-Демократична България" и ГЕРБ, както и вътрешният конфликт в ДПС между Делян Пеевски и Ахмед Доган, доведоха до внезапно и целенасочено активизиране на прокуратурата, посочват от АКФ в доклада си, официално представен днес. Започнаха нови наказателни разследвания, насочени почти изключително към политически фигури, които открито се разглеждат като опоненти на Пеевски.
Доклад: Антикорупционните институции - все по-неефективни и с все повече проблеми
"Тази цикличност в институционалното поведение - редуването на периоди на пълна апатия с кратки, насочени изблици на активност - потвърждава дълбоката зависимост на правоохранителната система от политическата конюнктура", обясниха от АКФ. Автори на доклада са Андрей Янкулов и Даниела Пенева.
Наказателно преследване: Много шум, малко резултати
През 2024 г. само един процес е приключил финално, но с прекратяване поради изтекла давност. По необясними причини Върховният касационен съд бави произнасянето си година и 9 месеца, а резултатът е изтекла давност.
Разследването е срещу Антон Гинев - бивш директор на Националната компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ), обвинен в умишлена безстопанственост през 2007-2009 г., довела до щети в размер на над 4,240 млн. лв. Обвинението е внесено в съда през 2016 г. и приключва окончателно миналата година.
- 4.45 години е средната продължителност на времето от извършване на корупционното престъпление до внасяне на първия обвинителен акт в съда (за всички, внасяни някога в съд)
- 2.75 години е средната продължителност на времето от внасяне на последния обвинителен акт (ако е връщан) до окончателната присъда по делото (за всички, по които има влезли в сила присъди)
- 6.26 години е средната продължителност на времето от извършване на корупционното престъпление до окончателната присъда по делото (за всички, по които има влезли в сила присъди)
- Делът на осъдителни присъди е твърде нисък - и спрямо общия брой завършили случаи (4 от 39), но и съпоставен с окончателните присъди (4 от 20)
- Оправдателните присъди са предимно по несъставомерни обвинения - 13 от 16
- Продължава да се увеличава броят на прекратените случаи от самата прокуратура - вече 19.
"Промяна няма и не може и да се очаква да има. Не може да се прогнозира различен финал. Имаме един нов краен съдебен акт, който е прекратяване поради изтекла давност. Това е един много лош атестат. Тези наблюдения са притеснителен и смущаващ факт, защото съдебната система е надфинансирана. Има голям брой прокурори и съдии на глава на населението, достатъчно средства отиват за съдебната система. Много казуси започват шумно, но когато трябва да бъдат следени, крайният резултат не се вижда от никого и те потъват", обясни Андрей Янкулов.
По думите му докладът за 2024 г. е озаглавен "Ново начало" , тъй като през миналата година е поставено ново начало на дейността на антикорупционните институции.
"Ако имаше пълно затишие през 2023 г. никой не се занимаваше с политическата корупция покрай прегрупирането в прокуратурата, но след като се разглоби сглобката, видяхме целенасочена активност. Имаше и противопоставяне в ДПС и видяхме как отведнъж антикорупционните институции прогледнаха за потенциални корупционни случаи във фракцията около Ахмед Доган. Огромен брой казуси се развиха по един много сходен модел - активно започва наказателното производство с много медийни публикации, след това тишина, никакво процесуално развитие и на финала не се знае какво се случва", обясни Янкулов за модела, по който протичат част от разследванията.
"Никой няма за цел тези производства да бъдат доведени докрай. Цели се единствено медиен и политически ефект, както и чрез тези действия да бъдат предупредени други хора, за да внимават какво правят", обясни още Янкулов.
Вместо българската прокуратура да стане европейска, европейската се побългари
"Надеждите бяха българската прокуратура да заработи по европейски модел, а не обратното - европейската прокуратура да се побългари", обясни бившият министър на правосъдието и бивш президентски съветник Крум Зарков, който участва в дискусията с коментар. С тези думи той обобщи накратко случая около скандала с българския европрокурор Теодора Георгиева.
През 2024 г. за първи път дело на Европейската прокуратура с национално значение попадна в центъра на общественото внимание. Разследването за корупция около разширението на газохранилището в Чирен, водено от българския европейски прокурор Теодора Георгиева, се превърна в политическо земетресение.
Георгиева отправи остри критики към българските власти за саботиране на работата на институцията, както и неофициални обвинения към Делян Пеевски. Впоследствие обаче тя бе временно отстранена от колегията на Европейската прокуратура, след като се появиха записи от среща с Петьо Петров - Еврото, сочен за лидер на паралелната мрежа за влияние в съдебната система "Осемте джуджета", на която се обсъждало съдействие за назначаването ѝ. Скандалът разклати сериозно доверието в българския офис на Европейската прокуратура.
Антикорупционните институции действат като назначени от силните на деня
"По случая трябваше да има обвиняем, да му бъде връчено постановление за привличане в качеството на обвиняем, което е било изготвено. Не е известно обаче дали това се е случило, как се развива разследването - информация не се споделя и до ден днешен никой не знае какво се случва", обясни Янкулов.
"Безпощадно ясно е, че има пряка зависимост между активността на антикорупционните институции и прокуратурата и развитието на политическата конюнктура - както при разпадането на сглобката, така и при разпада на ДПС. Сама по себе си тази констатация е толкова тежка диагноза, че предполага цялостната реформа на тези институции моментално", коментира Крум Зарков.
"АКФ показаха с две разследвания грозната реалност на паралелното правосъдие с мрежите около "Осемте джуджета" и Мартин Божанов-Нотариуса и техните производни. Темата с Теодора Георгиева в себе си съдържа две производни афери - как е била назначена и защо по-късно е била осветена. А тук е и казусът с Чирен", добави Зарков.
По думите му, в момента се е върнало старото положение, но в официален вариант, а не задкулисно - политически "Новото начало" е новото нормално.
Системата управленски трябва да си даде сметка могат ли тези магистрати, които са били част от паралелната съдебна система, да продължат да се занимават с правораздаване в съдебната система, след като са били свързани с престъпните кръгове на Петьо Петров-Еврото и Мартин Божанов-Нотариуса. Всички комисии в парламента приключиха безславно. Изминалия период от време показва, че нищо не може да се направи и не може да има продължение по тези казуси - нито в съда, нито в парламента, а замесените магистрати, които са седели на диванчето в ресторант "Осемте джудета" и в "SS club", не са отстранени дори, обобщиха авторите на доклада.
Механизмът за разследване на главния прокурор - очаквания без резултат
Специалният механизъм за независимо разследване на главния прокурор, въведен с надежда за реална отчетност, също не оправда очакванията. Прокурор Даниела Талева прекрати всички преписки срещу и.ф. главен прокурор Борислав Сарафов, включително делото, свързано с предполагаемата му съпричастност към "Осемте джуджета". Решенията ѝ не бяха публично мотивирани, което отново подчертава културата на непрозрачност в институциите, посочват в доклада си от АКФ.
Комисията за противодействие на корупцията - реформа само на хартия
След влизането в сила на новия Закон за противодействие на корупцията през 2023 г., КПКОНПИ бе разделена на две структури - КПК и КОНПИ. Въпреки законовото изискване за ново независимо ръководство в началото на 2025 г. комисията продължава да функционира със стария си състав, без легитимен мандат. Съдебната практика вече е признала, че в този си вид КПК няма правомощия да се произнася по дела за конфликт на интереси.
| Данните за 2024 г. са показателни: от 150 разгледани решения, само в 24 са установени 49 случая на конфликт на интереси. От 53 производства за несъвместимост едва 6 са завършили с установяване на нарушение. В допълнение решенията за липса на конфликт на интереси не подлежат на съдебен контрол, което практически ги прави необжалваеми и окончателни. |
"Комисията подхожда формално, без да разкрива реалните зависимости, които могат да компрометират служебната обективност. Липсва воля за ефективно противодействие на корупцията", обясни Даниела Пенева.
Липсват официални данни, публикувани от комисията, с изключение на размера на отнетото имущество, което е на стойност над 3,3 млн. лв., отбелязват от АКФ.
На сайта на комисията са публикувани стотици решения, на които обаче самата комисия не е направила обобщение или анализ, но такъв дават от АКФ.
От тези решения се установява, че приключилите дела за незаконно придобито имущество през 2024 г. с решение са общо 350 броя. От тях окончателни са 162. Разноските по тези дела, които комисията дължи, са над 9 млн. лв. Предявените искове са за над 221 млн. лв. От тях отхвърлени (или от които самата комисия е оттеглила иска си) са за общо 211 млн. лв. Отхвърлените искове са на стойност над 104 млн. лв., а тези с отказ са за малко над 107 млн. лв.
Доклад: Антикорупционните институции се въздържат да разследват корупция
Уважени са исковете на комисията на стойност над 10 млн. и половина лв., като от тях само за малко над 3 млн. лв. са влезли в сила и подлежат на отнемане. Дори това число (3 040 901.21 лв.) не отговаря на вписаното в доклада за отнето имущество, което е на стойност близо 3.4 млн. лв., посочват от АКФ и подчертават, че данните не са изчерпателни, тъй като се базират на анализ единствено на публикувани решения на сайта на комисията.
| Според изчисленията на Данела Пенева антикорупционната комисия има 95% загубени дела, като около 1% са окончателно спечелени с влезли в сила решения. От анализа се разбира, че на практика гражданите плащат три пъти за неефективност - първо, за да финансират дейността на комисията, второ - за разноски по делата, и трето - за загубени решения, за които тепърва ще се водят други дела с искове за обезщетения. |
Бившият съдия в ЕСПЧ Йонко Грозев също коментира изводите от доклада, като посочи, че законодателството за гражданската конфискация е експеримент с неясни мотиви, непрекъснато променящи се цели и с много настоятелна политика да няма съдебен контрол върху работата на комисията. Крайните резултати по думите му са катастрофални, обобщи Грозев.
"ВКС каза, че не можете да конфискувате имущество, което го няма и тогава, когато държавата иска да конфискува нещо, трябва да докаже, че има някакво закононарушение. Тепърва ще расте финансовата дупка от този експеримент с антикорупционната комисия. Тепърва ще има дела за обезщетения за вреди от техни действия, които ще се плащат. Отделно тази комисия е скъпа и неефективна. Задължително е да има ново законодателство, но е също така задължително то да не бъде прието, без преди това да се направи цялостен анализ на дейността до момента, коментира Грозев.
Фасадна реформа, реален застой на висока цена
Според АКФ, макар през 2023 г. да бяха приети редица законодателни промени, реалната институционална и персонална реформа в съдебната и антикорупционната система така и не се състоя. През 2024 г. няма нито една значима стъпка в посока на подобрение - нито ново ръководство на ключови органи, нито конституиране на нов ВСС. Борислав Сарафов остана и.ф. главен прокурор през цялата година, а Антон Славчев продължи да ръководи антикорупционната комисия.
"Истинска промяна в поведението и резултатите на антикорупционните институции може да настъпи само след сериозно подобрение на върховенството на правото в България - а това е възможно единствено чрез дълбока трансформация на начина, по който се упражнява публичната власт", заявяват от Антикорупционния фонд.
- Реформа без резултати: Въпреки приетия през 2023 г. Закон за противодействие на корупцията, КПК продължава да работи с временно ръководство, което е в нарушение на закона. Реформата не адресира слабостите в практиката на комисията.
- Формален подход: КПК разглежда предимно сигнали, вместо да предприема проактивни действия. От 150 решения през 2024 г. само в 24 са установени конфликти на интереси (49 случая), а в 126 - не са открити нарушения. Липсата на съдебен контрол върху решенията ограничава ефективността.
- Ниска ефективност: Проверките за несъвместимост са ограничени - от 53 случая само в 6 е установена несъвместимост. Това подсилва впечатлението за липса на воля за реална борба с корупцията.
АКФ призовава за цялостна реформа в системата на върховенството на правото, включително независимост на институциите, прозрачност и равноправно прилагане на закона. Докладът подчертава, че без качествена промяна в начина на упражняване на публичната власт, борбата с корупцията ще остане безрезултатна.
"За да се повиши доверието в институциите, е необходимо не само да се провеждат задълбочени проверки, но и да се създаде публично впечатление, че законът се прилага равно към всички", смятат авторите на доклада.