През последното десетилетие държавата е добавила щатни длъжности, колкото да "издържа" паралелна администрация за град със 120 000 души, въпреки че реално населението на страната е намаляло с близо 1.4 милиона. Този извод може да бъде направен при преглед на доклада за състоянието на държавната администрация за 2024 година.

Той е изготвен от Министерския съвет и в него данните са от Интегрираната информационна система за държавна администрация, обединяваща Административния регистър, Регистъра на услугите и годишните отчети на отделните структури.

Данните показват, че щатната численост на българската администрация е 145 802 бр., от които 37 275 бр. са в териториалната администрация. Увеличението не е само за последното десетилетие, дори спрямо предходната година ръстът е с близо 2500 бройки (близо 2% годишно). Увеличаването е и в централната, и в териториалната администрация.

Институтът за пазарна икономика изчислява, че спрямо населението администрацията вече приближава 2.3 хиляди чиновници на 100 хиляди души. Това увеличение се допуска въпреки декларираните дългогодишни усилия за оптимизиране и въвеждане на електронни услуги.

Другите тенденции, които докладът очертава, са:

Самият документ на момент звучи критично, без да е известно какъв би бил ефектът от подобни изводи. В него могат да се откроят и положителни тенденции - че все пак електронните услуги и ползването им нарастват, подобрява се и делът на институциите, които спазват сроковете за отговори по закона за достъп до обществена информация.

За последното десетилетие администрацията е нараснала с над 10% - при близо 19% свиване на населението в работоспособна възраст за същия период. Обяснението, което се дава в самия доклад, е в естественото нарастване заради добавянето на нови дирекции и отдели, вместо да се преструктурират съществуващи звена.

Въпреки, че се увеличава броят на служителите, над половината администрации ползват услугите на външни юристи. От доклада се вижда, че цената на тези договори се е увеличила значително и разходите са с над 51% повече за година, достигайки над 23 млн. лв. през 2024 г. Най-много средства за договори за процесуално представителство са отделили следните институции:

Докладът посочва още, че много от администрациите, не се модернизират. Иновации са внедрили 35 администрации - 11 централни, 23 териториални и 1 администрация, подчинена на Народното събрание, голяма част от тях са с пари по европейски проекти. Заради това се създава голяма дупка между oтделните звена, в които има нововъдения, а в други въобще липсват такива. Положителен пример е община Бургас, в която ползват AI чат бот, докато някои от общините нямат дори електронни услуги, а все още разчитат да обслужват гражданите през гишета. Това забавя значително услугите, които администрацията предоставя. В доклада обаче не е посочен списък на тези общини. Общият брой на администрациите, които са въвели нововъдения е 6 % - 35 от 588 структури.

Администрацията води или срещу нея се водят над 38 хиляди дела, показва още докладът. От тях висящи - т.е. все още без окончателно решение, са над 34 хиляди. Институцията с най-много текущи съдебни производства е МВР - над 7700 дела, тоест над една пета от всички. На следващо място са Агенцията за социално подпомагане, Агенция "Пътна инфраструктура и Националната агенция за приходите.

Все пак от всички дела през 2024 г. спечелените от държавните институции са повече, показват още данните. Често загубите са заради неправомерни уволнения, откази за достъп до информация или процедурни нарушения по обществени поръчки - нарушения, които могат да бъдат избегнати. Но и в самия доклад се посочва, че липсва обобщена информация от администрациите за действията, предприети след загубата на дела, за да се избегнат подобни нарушения в бъдеще.

От Института за пазарна икономика отбелязват, че при анализа на доклада за 2024 г. се вижда, че около 1/4 от структурите нямат поставени годишни цели, а при тези, които имат, е трудно да се определи кой отговаря за постигането им и дали по-ниските нива знаят, че съществуват.

По закон служителите в администрацията трябва да бъдат оценени от своите преки ръководители. Видимо от данните оценяването се прилага формално - извършва се, защото е задължително, а не за да се използва за реално управление на човешките ресурси. Едва 13% от администрациите посочват, че използват резултатите от оценяването при планиране на обучения и кариерно развитие.

Освен това много администрации поставят еднакво високи оценки на всички служители, без да отразяват реални различия в изпълнение или принос. Например през 2024 г. 9167 служители са получили оценка "изключително изпълнение", 39 308 - "изпълнението надвишава изискванията", 21 402 - "изпълнението напълно отговаря на изискванията", 705 - "изпълнението отговаря не напълно на изискванията", а 67 са оценени с "неприемливо изпълнение". Няма връзка между оценка и постигане на цели - администрациите не обвързват индивидуалната оценка с реалното изпълнение на административните или стратегически цели.

Създадени са четири нови съвета с трудно разбираема цел - от такива за "скрининг" на чужди инвестиции до "координация" на политики за българите зад граница. За сметка на това, закритите съвети са едва два - и при това далеч по-смислени: за съдебната реформа и за защита по международни арбитражи. Така към администрацията действат 82 консултативни съвета, чиито структура, състав и дейност не са съвсем публични.