За последната година и половина 22 лиценза за домове за възрастни са прекратени по желание на собствениците, а едва три са отнети от държавата. Това се разбира от отговори на Министерството на труда и социалната политика (МТСП), след като "Дневник" поиска информация за направените проверки в страната, отнетите лицензи и наложените санкции.

При отказ от лиценз за социална услуга, каквато са домовете за възрастни хора, държавата няма ангажимент да уведоми близките на отседналите там. Задължението е в полето на управителя на обекта, посочват от министерството. На практика това означава, че държавата е оставила в "сива зона" случаите като този с незаконните домове в Старозагорско, където управителят се отказва от лиценза си и, заобикаляйки закона, регистрира дейността си като "стаи под наем". Отговорникът за уведомяването на близките на възрастните хора не го прави, тъй като намира начин да продължи дейността си и няма интерес да ги информира.

Така и Агенцията за качеството на социалните услуги (АКСУ) няма правомощия да извършва проверки, за да разбере какво се е случило с хората там, но може да търси съдействие на компетентните органи, за да се осигури достъп до обектите. В случая с дома в с. Ягода обаче 75 души, държани при условия, които нарушават всички човешки права, са изведени близо 2 месеца след прекратяването на лиценза на обектите и повече от 7 месеца след постъпването на първия сигнал.

Случаят в Ягода прикова общественото внимание и държавата започна проверки и откри и други незаконни домове за възрастни във Варна, в Говедарци, а от вчера и в Суходол.

За нехуманно отношение в домовете в старозагорското село Ягода до АКСУ постъпва един-единствен сигнал още през ноември 2024 г., потвърждава социалното министерство. По-рано този месец кметът на Мъглиж Душо Гавазов разказа, че още на 20 ноември м.г е препратил информация за нередности в дома до АКСУ и Районната прокуратура в Стара Загора.

От министерство посочват, че е последвала проверка, установени са нарушения и са дадени задължителни предписания с определен срок за изпълнение. Управителят на обектите е опитал да удължи този срок, но искането му не е било уважено и затова той прекратява лиценза си доброволно. Обектът обаче продължава да функционира като "стаи под наем" по документи. Незаконният дом за възрастни в село Говедарци, който е управляван от същия човек, също е бил проверяван и санкциониран със 7 хил. лв.

Обектите са без лиценз от 14 април 2025 г., но собственикът не е изпълнил задължението си да уведоми близките на възрастните хора. Че те не са знаели за процесите в дома се разбира и от излъчен от "Нова телевизия" разговор на Валентин Желев, сочен за основен двигател на схемата, с жена, чиято баба е била в дома.

Заради това социалните инспектори не са били допуснати при опитите за проверка, тъй като по закон те вече не са в обхвата на агенцията.

Това обаче се случва едва в началото юни.

Към юни 2025 г. в България има 82 дома за възрастни хора и 68 за пълнолетни със специфични потребности, които са финансирани от държавата, посочват от МТСП. Социалните услуги, получаващи средства от държавния бюджет, се предоставят и управляват от общините и не подлежат на лицензиране. Домовете за възрастни хора и за пълнолетни с увреждания, които са с изцяло частно финансиране, са 148.

На сайта на Агенцията за социално подпомагане пък се поддържа регистър на социалните услуги, финансирани от държавата и предоставяни от общините.

Само за периода 15 май-20 юни 50-те инспектори на АКСУ са извършили 85 проверки, се вижда от данните на социалното министерство. За първите пет месеца на 2025 г. проверките са близо 500 във всички социални услуги. За сравнение за цялата 2024 г. те са общо 904.

Поради неизпълнение на задължителните предписания от изпълнителния директор на АКСУ през 2024 г. е отнет един лиценз на дом за възрастни хора, а от началото на 2025 г. до момента - още два. Значително повече са случаите, в които социалните услуги сами се отказват от лиценза си.

От началото на 2024 г. до края на май 2025 г. са наложени санкции в общ размер на 120 хил. лв., се вижда от отговорите на министерството до "Дневник".

От ведомството уточняват, че най-често се установяват нарушения, свързани с недостатъчния брой наети служители, не се спазват и стандартите за грижата за потребителите - обслужване, хранене и здравни дейности. Сред останалите провинения са: лоши хигиенни условия, липса на задължителни ТЕЛК решения и медицинска документация на настанените хора, липса на правила и процедури, които да защитават правата им и да гарантират тяхната сигурност, нарушена процедура за приемане на потребители, смесването им с хора със специални потребности или психични разстройства, което създава риск за останалите обитатели.

Заключването на възрастните хора в спални помещения, липсата на заявено писмено желание за ползване на услугата, както и на сключени договори за настаняване в полза на трети лица са сред сериозните нарушения на правата им, посочват от социалното министерство.

Органът, който осъществява контрол по предоставянето на социални услуги е АКСУ, а Изпълнителната агенция "Медицински надзор" (ИАМН) следи дейността на хосписите.

Сигнали могат да се подават до двете агенции, в зависимост от това социална или здравна услуга се предоставя в дадения обект. До АКСУ - на горещия телефон +359 2 970 11 11 и по имейл: [email protected], а до ИАМН - на тел: +359 2 80 50 445 или на имейл: [email protected].

Договорът за предоставяне на социална услуга задължително се сключва между ползвателя на услугата и доставчика, посочват от МТСП. Документът урежда: вида услуга, профил и продължителност, начин и място на предоставяне, права и задължения на страните по договора, размер на таксата за ползване на социалната услуга и начина на плащане, срок на договора, начин за прекратяване или продължаване.

Договорът за ползване на социални услуги следва да съдържа и клаузи за неговото прекратяване, в т.ч.: