Така отговаря руският посланик Елеонора Митрофанова на въпрос в ново интервю с каква равносметка ще посрещне датата 7 юли, на която през 1879 г. за установени дипломатически отношения между България и Руската империя.

Разговорът е за списанието "Международен живот" ("Международная жизнь") и в него тя обширно повтаря известната теза колко забележително е общуването с обикновените българи навсякъде и как правителството "безропотно следва инструкциите, получени от "центровете за вземане на решения". Но не посочва къде и кои са тези центрове.

Митрофанова е попитана дали "сега, когато се очертават някои промени в отношенията между Москва и Вашингтон, ще последва засилване на сътрудничеството между Русия и България". На което отвръща: "Не предвиждам никакво сътрудничество на официално ниво в близко бъдеще".

Обяснението за този песимизъм напълно следва актуалната линия на Кремъл и н авъншния министър Сергей Лавров - че с Доналд Тръмп може да се споразумеят, но европейците са голяма пречка с тяхната войнствена позиция. Ето какво казва Елеонора Митрофанова:

Тази логика е в съответствие с ускоряването на модернизацията на националната армия, присъединяването към европейските отбранителни програми, по същество милитаризацията, и, разбира се, ясния антируски курс на българското правителство. София продължава публично да ни обвинява в непровокирана агресия, военни престъпления в Украйна, опити за провеждане на "дезинформационни кампании" и "хибридни операции" в Европа. В България продължава да е в сила заповедта за ограничаване или пълно прекъсване на контактите между министерства, ведомства и други институции с посолството."

Следва въпросът "За какво в България ценят Русия конструктивно настроените кръгове?"

Рускит посланик поставя н апърво място паметта за освобождението на България във войната от 1977-1878 г. и това, че националнитя празникпродължава да бъде 3 март, денят на подписването на прелиминарния договор в Сан Стефано. "Но събитията с Вторат асветовна вой, с следвоенния период са по-сложно нещо", допълва тя

И изрежда защо цар Борис III не искал да изпраща български войски на Източния фронт, как "в България е имало сериозно партизанско движение" и "поради това след войната тук е имало голямо гражданско противопоставяне - били са екзекутирани и вкарани в затвора хора, воюващи на страната на фашистка Германия, а такива, както разбирате, е имало много". Историята на т.нар. Народен съд в България показва една по-различна реалност.Според Митрофанова "Сега се опитват да представят съветския период в България като принудителен, че България била окупирана от Съветския съюз. Това е, ако ми позволите, съвременна трактовка на следвоенния период в историята на България".

Това също не съответства на фактите - СССР едностранно обявява война на България на 5 септември, влиза без съпротива и страната официално е в режим на окупация до 1947 г. Независимо че в докумените тя е наречена "военно присъствие" и "съюзническа окупация", това е насилствено наложено военно присъствие изключително на Червената армия и политически контрол, по време на които е сменено правителството с комунистически режим.

След посочване колко добре се живеело до 1989 г. идва твърдението: "Хората живеят трудно сега, младите напускат, не виждат перспективи в страната си. Въпреки това, тези хора, които са живели и работили в съветския период, които са учили при нас, техните семейства се отнасят към Русия с голяма топлина и уважение. Много от тях са в България."