Ескалацията на политическа нестабилност в България предстои

Ескалацията на политическа нестабилност в България предстои

Ескалацията на политическа нестабилност в България предстои
Към момента изглежда ,че правителството на Росен Желязков няма да изкара пълния си мандат, защото е кабинет на параментарно малцинство, зависещ от "Демокрация, права и свободи - ДПС" (бел.ред. - от 27 юни парламентарната група от хората около Ахмед Доган се нарича "Алианс за права и свободи"). ДПС - Ново начало се опитва да ги замести в управляващия алианс, но не е ясно дали коалиционните партньори ще приемат това.
До края на 2025 г. политическата нестабилност в България ще ескалира, пише в юнската прогноза на "Икономист интелиджънс юнит".
В нея се повтарят някои от оценките от пролетта. Отново присъства очакването, че с влизането в еврозоната може да изчезне основният стимул, скрепващ управляващите ГЕРБ-БСП-ИТН, пишат авторите. "Предсрочни избори през 2026 г. ще забавят значителна част от финансирането от ЕС, тъй като политическата нестабилност вероятно ще прекрани нужните реформи. Ще се забавят правосъдните реформи, изтъквани от ЕС като приоритет, особено във връзка подсилването на независимостта на съдебната власт и Върховния съд."
Целта на оценките, разпределени по различни теми, е най-вече да даде ориентация на бизнеса (предимно на чуждестранния) за основни недостатъци и ползи в България и посоката и сроковете на движение на политиката и икономиката.
Допускането на предсрочни избори е част от оценката на политическите рискове и съветът към бизнеса е внимателно да наблюдава събитията в страната и да предвиди отлагане на реформи или на изпълнението на бюджета.
Европейската комисия ще продължи с натиска България да покаже видимо подобрение, се казва още в прогнозата. "Макар България да е член на ЕС, административната и правната ѝ системи са неефективни и корумпирани. Основните притеснения на Комисията са свързани с корупция, организирана престъпност и слаба съдебна система, което ще продължи да спъва политическата и институционална ефективност". А правораздавателни реформи са условието за отпускане на средства по Плана за възстановяване и устойчивост, напомнят от "Икономист интелиджънс юнит".
Не се е променила оценката, че "съдебната система е бавна и непрозрачна, което прави трудно за изпълнение договорите и повишава риска от фаворизирането на български компании пред чуждестранни в правораздавателния процес".
Под обществен натиск срещу корупцията страната напредва в покриване изискванията на Еврокомисията, но с присъствието на ГЕРБ в сегашното коалиционно правителство намалява вероятността от предвождана от властите кампания срещу "ендемичната корупция" до степен, че да прекъсне дейността на някои компании. Ако обаче се стигне до претърсване на офиси на заподозрени в незаконна дейност фирми и съдебни искове срещу тях последиците може да са сериозни, както и разходите за правна помощ и значителните щети по репутацията.
За ръста на българската икономика през следващите 18 месеца:
  • основен двигател ще бъде частното потребление, подсилено от "все още силния ръст на заплатите".
  • в дългосрочен план рисковете към растежа идват от недостатъци на инфраструктура, институционалната среда и намаляването на населението.
  • секторите, определени като "светли петна" за ръста, са туризъм, производство на енергия и на оръжие.
Малко възстановяване на ръста в износа може да има тази година, но ако преговорите на ЕС със САЩ за търговските мита се провалят, последиците - реализирани най-вече през спад на търсенето на български стоки и услуги ог партньорите в Европа - "ще бъдат доста отвъд това, което в момента можем да предвидим".
При подобен силен външен икономически шок или ако не се постигнат очакванията за значително повече местни приходи в бюджета правителството може да бъде принудено да повиши корпоративния данък, вместо да въведе непопулярни съкращения на разходи като здравеопазване, пенсии и социални услуги, пишат още от "Икономист интелиджънс юнит". Това е и начин да се избегне нарушаване тавана от 3% бюджетен дефицит в момент, когато България довършва амбициозната си задача да влезе в еврозоната.
При сценарий да се промени най-ниският корпоративен данък в ЕС "може да отслабне конкурентоспособността на България с последващо свиване на бъдещи инвестиции и на ръста на търговията".
Авторите съветват чуждестранните фирми да бъдат с повишено внимание по този повод и да се подготвят за потенциални проверки от данъчните и одити на дейността им, защото вниманието на властите може да се насочи "непропорционално към тях".