- Гледам. Много години трябваха, за да разберат възрастните хора, че това не е затвор. Точно успяхме. Вече те идват с желание. Всеки, който настаним тук, казва: "Ако съм знаел, че е толкова хубаво, щях да дойда по-рано. Толкова време бях самотен вкъщи, но не предприемах тази стъпка заради всички тези новини, които вървят". Защото това разкритие наистина е много зловещо, но и отпреди се говори: "Това са затвори, недейте да ходите, по-хубаво от вкъщи няма".

В нашия дом хората са физически и психически здрави. Възрастният човек се настаняват по собствено желание. Когато дойдат с близък, аз задължително държа роднината да влезе, да знае в коя стая ще бъде настанен възрастният, с кого ще живее. Показвам библиотеката, показвам столовата, казвам какъв е графикът на хранене. Близкият може да дойде по всяко време да ги види, вратата е отворена.

Изумена съм от тези случаи по новините. Да не знаеш къде точно оставяш близкия си, това показва незаинтересованост. Възможно е и да са посетили въпросния нелегален дом, но собствениците да са ги заблудили, като първоначално са им показали добри условия. Повечето живеят в чужбина, пращат парите по банков път и не знаят какво се случва с роднините им.

Не може на един човек да му даваш по две филии хляб, както се говори. Това е абсурдно, следва да се спазва Наредбата за качество на храните. Задължително всеки ден трябва да има едно постно и едно месно ястие.

Да няма плодове, да не ги разхождаш навън, да не ги извеждаш всеки ден, абсурдно е. Когато е хубаво времето и след като свърши груповата гимнастика за деня, рехабилитаторите разхождат трудноподвижните поне 2 часа. Тези, които са си физически добре, си излизат и преди обед, и сутрин, и вечер ходят в парка, в мола или на пазар. Дори зимата, ако не е много студено, хората в инвалидни колички се разхождат всеки ден, ако е твърде студено и не им се разхожда, се намират занимания в дома.

- Тази нагласа се формира от неизвестността и дезинформацията, когато гледат по новините или прочетат нещо лошо за старчески дом, автоматично поставят всички под общ знаменател. Поради тази причина преди някой да бъде настанен при нас, има възможност да обиколи сградата, да разгледа отблизо услугата. Сяда отвън, пие кафе с нас, говорим си как се чувства, получава информация. Имаме информационни материали, в които се запознават как ще протече животът им оттук натам. Трябва човек да дойде на място, за да се убеди.

- Единственият проблем, който е не само при нас, а и при всички домове, е свързан със здравеопазването. Ние не сме здравно, а социално заведение. Водим ги да ги прегледат, но имаме огромен проблем с личните лекари - не може да се свържем по телефона за направление, а трябва на място. Това ни отнема много време, а когато възрастният човек е с болки, иска веднага да бъде прегледам и пита защо няма час за утре при даден специалист. Отива служител при личния лекар, чака 2-3 часа, защото има и други хора, но понякога, когато се дореди, му се казва, че са свършили направленията. И тук се получава следният проблем - ние искаме да помогнем веднага, но системата на здравеопазването ни спира. Бумерангът е в нас: "Вие не искате да ме заведете на лекар". Искаме, но лекарят не дава направление, а въпросният възрастен не иска да си плати за частен преглед. Когато викнем бърза помощ, чакаме много. Почти никога не взимат лицето, трябва да е много спешен случай. А даже ни се карат: "Толкова хора умират от инфаркти, а вие ни викате за едно високо кръвно". Същото е и когато ходим по спешните кабинети, нямаш ли познати, нищо не става.

- Капацитетът е 85 души, в момента тук живеят 71. Таксата им е 70% от основната пенсия и не повече от реална издръжка. Реалната издръжка на дома се формира от разхода за ток, вода, храна и хигиенни материали. Реална издръжка плащат хора, които последните 5 години са прехвърлили имот, или които се гледат, докато са живи. Давам пример, ако 500 лв. е пенсията, той плаща 350 лв.

По двама са в стая. Има 4 стаи, в които са по трима. Винаги провеждаме интервю, за да опознаем човека и да преценим при кого да го сложим, гледаме да имат общи интереси.

- 32-ма души. Структурата е следната - изпълнителен директор, аз съм директор, двама психолози, един музикотерапевт, три социални работнички, двама рехабилитатори, пет медицински сестри, социални асистенти, трудотерапевти.

Грижата е резидентна, денонощна. Имат закуска, обяд, вечеря, получават подслон и медицинска грижа, но долекарска помощ, както е по закон. Това означава, че има хора, които забравят да си пият лекарствата, ние следим те да приемат изписаните им медикаменти. Ако не се чувстват добре, викаме бърза помощ или ги водим на лекар. Не сме здравно заведение, а предоставяме социална услуга.

Медицински сестри в дома има денонощно - сутрешна и нощна смяна. Мерят им кръвното, сатурацията, дават лекарства, ако се налага, но повечето сами си приемат терапията. Общопрактикуващ лекар идва да ги преглежда всеки четвъртък. Денонощно има социални асистенти и медицински сестри, вечерта има и охрана.

- Един ден протича различно за всеки, нашият работен ден - също. Всяка сутрин от 10 до 10:30 ч. има групова гимнастика - събират ги на столове, подават си топка, разтягат се. Когато е хубаво времето го правят навън, ако не е, имаме спортна зала.

Отделно, имаме два велоаргометъра, две пътеки. След това рехабилитаторите правят индивидуална рехабилитация в стаите. Социалните работници се занимават с документацията и с грижата за хората, ако трябва на някой да се купуват лекарства, или по рецептурна книжка от личния лекар да се изпишат медикаменти.

В началото на седмицата идват от една външна фондация, дават им да оцветяват, четат книги.

Имаме много дейности, които са по личен избор. В понеделник - клуб "Цветарство и градинарство", в който се грижат за цветята. На всеки каквото му харесва. Във вторник е "Арт клуб творчество и вдъхновение", където правим всякакви неща - мартеници за Баба Марта, украса на дома за Коледа и Великден, отделно гривнички на жените, герданчета. Картичка за някое внуче или правнуче. В сряда имаме клуб "Тихи игри", но по всяко време могат да играят шах, карти, табла или "Не се сърди човече". В четвъртък е време за клуб "Вкусно", в който се готви каквото поискат. Малките деца и възрастните хора обожават да ядат.

В петък сутринта в два часа им пускаме филм, имаме си домашно кино. Скоро гледаха "Птиците умират сами". Филми от тяхното време, разбира се, пускаме и по-съвременни. Сутринта в петък желаещите присъстват на клуб "Техно". Имаме две млади момчета, на 23-24 години са. Когато дойдоха да работят при нас преди 2 години, почти всички възрастни бяха с Nokia с фенерче. Сега мнозинството са със смартфони. Изявиха сами желание, взеха си, момчетата им помогнаха. В този клуб "Техно" има голям наплив от желаещи. Технологичното развитие на света за тях е много интересно и любопитно. Все едно са се качили в космоса. Почти всички вече имат имейли. С децата им, които не са в София, вече могат да се виждат чрез видеовръзки.

Имаме и библиотека, четат книги. Във всяка стая има телевизор, който те сами си носят.

- Да, идват. Половината възрастни хора обаче нямат близки. Виждате, че няма и ограда. Отпред е междублоково пространство, могат да излизат по всяко време. Това е дом за стари хора, в който ние сме намерили уюта на семейната среда. Все едно сме един блок - баба Иванка живее на втория ежат стая 3, а Димка на 5 етаж във втора стая. Същото е. Всеки един от тях идва по собствено желание. Пуска си сам заявлението и молбата. Защото казват: "Ние нашето сме си го свършили - изгледали сме си децата и внуците, имаме нужда от социален контакт".