"Няма напредък": Брюксел отчете пореден застой на реформите в съдебната система
"Няма напредък." С този израз започва почти всяко изречение в обобщението на годишния доклад на Европейската комисия за върховенството на правото в България. Препоръките са отчитани многократно, а констатациите са, че все още има множество проблеми, които все още са висящи и чакат решение - проблемът с дългосрочното командироване на магистратите, липса на солидни резултати под формата на присъди за корупционни престъпления по високите етажи на властта, липсата на промяна в правилата с цел гарантиране на независимостта при избора на нов състав на Висшия съдебен съвет (ВСС) и Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) - и двата органа с отдавна изтекли мандати.
Комисията отчита, че България е постигнала ограничен напредък в реформите, свързани с върховенството на правото, а ключовите предизвикателства остават, особено тези, свързани с независимостта на съдебната власт, борбата с корупцията и медийната свобода.
Комисията отчита, че решението на Конституционния съд (КС) от 2024 г., с което всички реформи в глава "Съдебна власт" в основния закон бяха отменени, е забавило напредъка. Малко след като миналата година Брюксел одобри промените в Конституцията за съдебната власт, Конституционният съд ги отмени.
Конституционният съд сложи точка на съдебната реформа (обновена)
Комисията отчита в няколко синтезирани изречения дали има напредък по наблюдаваните от нея критерии, както и какви са препоръките, които страната трябва да изпълни. В доклада, публикуван днес, е обобщено:
- Липса на по-нататъшен напредък във връзка с предприемането на стъпки за адаптиране на съответната правна уредба, за да се избегне дългосрочното командироване на съдии за заемане на свободни длъжности, като се вземат предвид европейските стандарти за командироване на съдии.
- Липса на по-нататъшен напредък по проекта на законодателни изменения, насочени към подобряване на функционирането на Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС) и избягване на риска от политическо влияние, по-специално чрез включване на съдебните органи в подбора на неговите членове.
- Липса на напредък вследствие на решението, с което използваната процедура се обявява за противоконституционна, в работата по плановете за приемане на механизъм за въвеждане на гаранции по отношение на процедурата за назначаване на избираните от Народното събрание членове на Висшия прокурорски съвет, с който да се гарантира тяхната независимост и да се вземат предвид европейските стандарти, особено с оглед ролята на този съвет при назначаването и освобождаването от длъжност на главния прокурор.
- Липса на напредък по отношение на гарантирането на по-добра ефективност на разследванията и постигането на солидни резултати по отношение на наказателното преследване и окончателните съдебни решения по дела за корупция по високите етажи на властта и известен по-нататъшен напредък за реформата на Комисията за противодействие на корупцията.
- Ограничен напредък във връзка с подобряването на почтеността сред заемащите висши длъжности в изпълнителната власт, като се имат предвид европейските стандарти, и по-специално като се гарантира, че са въведени ясни стандарти за почтеност за правителството, както и подходящ механизъм за налагане на санкции.
- Известен по-нататъшен напредък по отношение на дейността, насочена към подобряване на прозрачността при разпределянето на държавната реклама, по-специално на държавната реклама, договорена чрез посредници, като например медийни агенции.
Докладът отбелязва механизма за разследване на главния прокурор, по който работи ад хок прокурорът Даниела Талева, но посочва, че все още има процедурни въпроси, които трябва да бъдат решени, за да се гарантира пълната му ефективност. В доклада се посочва и че разследванията срещу магистрати се водят в Софийската градска прокуратура (СГП), но с уточнението, че продължават да съществуват опасения за независимостта заради структурата на държавното обвинение.
Обявява, отхвърля, отклонява: мотивите по делото за Конституцията
Правосъдие и съдебна система
- Независимост на съда: Възприемането на независимостта на съдилищата остава ниско - само 27% от гражданите и бизнеса я оценяват като "доста добра" или "много добра" през 2025 г. Това е леко подобрение спрямо 2024 г., но има значителен спад в сравнение с 2021 г.
- Конституционни реформи: Конституционният съд отмени голяма част от конституционните промени от 2023 г., включително ограниченията върху правомощията на главния прокурор и реформата на Висшия съдебен съвет (ВСС). Това възстанови предишни проблеми в структурата на съдебната власт, отчита ЕК.
- Механизъм за отговорност на главния прокурор: Механизмът за ефективно разследване на главния прокурор и неговите заместници беше обявен за съвместим с Конституцията, но все още има процедурни ограничения, които намаляват ефективността му.
- ВСС и инспекторат: Няма напредък в реформата на ВСС и инспектората към него, включително за намаляване на политическото влияние върху назначенията. Проблемът с дългосрочното командироване на съдии също остава нерешен.
- Ефективност: Съдилищата са ефективни по граждански и търговски дела (средно 90 дни за разрешаване), но делата на трета инстанция отнемат значително повече време (до 249 дни). Комисията отчита като напредък закона за медиацията и поправките в ГПК.
- Липса на напредък при високите нива на корупция: Няма значителен напредък в разследванията и осъдителните присъди за корупция на високо ниво. През 2024 г. са започнати 70 нови досъдебни производства, но има само 4 присъди по корупционни дела. Статистиката скоро бе посочена и в годишния доклад на Антикорупционния фонд.
- Комисия за противодействие на корупцията (КПК): КПК е функционална, но липсата на прозрачност при назначаването на ръководството и недостатъчните ресурси ограничават ефективността ѝ, се посочва в доклада. През 2024 г. са получени 820 сигнала и са започнати 245 производства.
- Национална стратегия за борба с корупцията (2021 - 2027): Изпълнението ѝ е ограничено, липсват годишни доклади за 2023 и 2024 г., а Националният съвет за антикорупционни политики не е заседавал от октомври 2023 г.
- Интегритет на висшите държавни служители: Има ограничен напредък в укрепването на интегритета на държавните служители на висши позиции, но липсват ясни стандарти за гарантиране на тяхната етика и ефективен механизъм за санкции.
Медийна свобода
- Прозрачност в държавната реклама: Има напредък чрез изменения в Закона за обществените поръчки (октомври 2023 г.), но те не обхващат договори под определен праг и липсва публичен регистър за мониторинг.
- Заплахи срещу журналисти: През 2024 г. са регистрирани повече случаи на заплахи срещу журналисти, особено по време на предизборни кампании и по време на избори.
- Независимост на медийния регулатор: Съветът за електронни медии (СЕМ) е изправен пред бюджетни ограничения и рискове от политическо влияние. Не е приет проектозакон за укрепване на независимостта на обществените медии, констатират още от Брюксел.
Доклад: Антикорупционните институции са зависими от политическата конюнктура
Институции и законодателство
- Качество на законодателния процес: Проблемите с прилагането на правилата за законотворчество продължават, особено при законодателни инициативи на депутати, които избягват задължителните обществени консултации и оценки на въздействието.
- Независими органи: Някои регулаторни органи продължават да работят с изтекъл мандат. Новото правителство (януари 2025 г.) е започнало процедури за подновяване на мандатите им, отчита още докладът.
- Достъп до информация: Въпреки Закона за достъп до обществена информация, административните откази и селективните отговори от страна на институциите продължават да водят до съдебни дела.