Без регулиране на концентрацията в България се появяват "медийни пустини"
Въпреки че има направени отделни стъпки напред, системните проблеми със свободата и плурализма на медиите в България не са преодолени, политическото влияние остава, а журналистите работят под все по- чести заплахи - физически и от дела шамари (SLAPP). Това е част от основното послание в доклада на Европейската комисия за върховенството на правото в България в частта за медиите, публикуван на 8 юли. Тонът на анализа не се различава от този в предишни години и остава усещането за липса на напредък и за застой.
Нов акцент в изданието от 2025 година е, че липсата на правила за регулация на медийната концентрация води до "медийни пустини" и подкопава плурализма.
Съмнително финансиране на медии: България отново пропадна в индекса на "Репортери без граници"
"Липсата на регулация на онлайн медиите и изкупуването на местни и регионални медии от общински администрации подкрепят критиките към начина, по който публични средства се използват за финансиране на частни медии, и допълнително подкопават плурализма на медийния пазар, водейки до "медийни пустини", особено на местно ниво. Все още няма конкретни разпоредби, които да уреждат кръстосаната собственост на медийни компании или да се занимават с медийните концентрации и тяхното въздействие върху медийния плурализъм или редакционната независимост", пише в доклада.
"Медийна пустиня" или още "новинарска пустиня" е термин, роден в САЩ, за описване на определени географски или административни райони или общности, в които е трудно и дори невъзможно да се намерят достатъчно, достоверни, разнообразни и независими местни или регионални медии и информация. Това е явление, което не е задължително да е свързано с провинцията или селските райони, а може да се появи и в градски общности в по-бедни квартали или предградия на големи градове.
В Европа добавят към описанието "медийна пустиня" и политическия и икономически контрол от тесен кръг лица, създаващ концентриран пазар, в който не може да се появят независими медии с алтернативни теми или внимание върху проблемите на конкретни общности. Така всички медии в "пустинята" отразяват едно и също, по един и същ начин и с участието на едни и същи хора.
Основните моменти в доклада са:
Вратата за политически натиск върху основния регулатор, свързан с медиите - Съветът за електронни медии (СЕМ) - остава.
От една страна, това е свързано с начина, по който се избират членовете на СЕМ, отбелязват от Европейската комисия (от парламента и назначения на президента - бел. ред.). От друга, самият СЕМ се оплаква от недостатъчно финансиране.
Реформите, свързани с обществените медии, се бавят.
Няма напредък в приемането на предвидената промяна на закона, целяща да определи по-подробно обхвата на обществената мисия и свързаното с нея финансиране. С темата се занимава конкретна работна група в Министерството на културата.
Медийната собственост и финансиране не са прозрачни.
Въпреки два публични регистъра част от медиите продължават да крият крайните си собственици, без да бъдат глобявани. Сайтове в интернет извън обхвата на закона усилват дезинформацията, посочва докладът.
"Друг проблем е липсата на разкриване на собствеността на сайтове, които не се считат за медийни издания и следователно остават извън настоящия обхват на медийния закон, като се съобщава, че разпространяват дезинформация и пропаганда, действайки почти анонимно въпреки увеличаващата се аудитория", пише в анализа.
Държавна реклама все още е инструмент за влияние.
Поправки в Закона за обществените поръчки задължават институциите да публикуват част от договорите си с медии, но изключенията - малки поръчки и договори чрез агенции - все още позволяват "прозорец". Комисията вижда риск държавните пари да "купуват" послушание, особено онлайн и на местно ниво.
Журналистите са все по-заплашени и от физически нападения, но и от онлайн тормоз
Физически нападения, SLAPP (strategic lawsuits against public participation, известни и като дела шамари - бел. ред.) дела и онлайн тормоз се увеличават, най-често в предизборни периоди. Очакваните мерки срещу делата шамари не са били приети, а речта на омразата срещу жени журналисти расте, констатират от Европейската комисия.