Жените с висше образование са повече от мъжете, но делът им сред работодателите и хората, които взимат решения, е сравнително нисък. Това сочат данни от годишния доклад за равнопоставеността на половете в България през 2024 г., публикуван за обществено обсъждане.

Освен това от всички регистрирани безработни висшисти две трети са жени, а само една трета - мъже. Съотношението е много по-неблагоприятно, отколкото в групите с по-ниска степен на образование, където мъжете и жените са разпределени приблизително по равно.

Според правителствения доклад това е важно, защото "балансираното участие на жените и мъжете в процесите на вземане на решения във всички сфери на живота е важно за по-доброто управление, поради разнообразието и отчитането на различните гледни точки".

По-слабото участие на жените на ръководни позиции е възможно въпреки че жените висшистки са повече от мъжете със същата степен на образование. Разликата е отчетлива във възрастовата група 30-34 навършени години, когато обикновено е периодът на интензивно кариерно израстване. В нея висшистите мъже са едва 30.8%, а жените - половината, като делът им нараства в годините.

Обяснението в доклада е, че се подобрява достъпът до образование, разширяват се възможностите за професионална квалификация и кариерното израстване, все повече се прилагат прозрачни и обективни критерии при подбор, все повече публично се говори за значението на балансираното участие на жените и мъжете на ръководни позиции.

В разрез с положителната тенденция за по-силно навлизане на жените на ръководни позиции е състоянието на политическата класа. Жените бележат пълно отстъпление в присъствието си на политическата сцена. Дори без да отбелязваме очевидния факт, че в действащия Министерски съвет има само една жена (финансовият министър Теменужка Петкова) статистиката потвърждава все още силната доминация на мъжете на политическата сцена.

На парламентарните избори през юни 2024 г. явилите се жени-кандидатки са 29.91% срещу 70.09% мъже. Респективно разпределението на избраните народни представители в 50-то Народно събрание приблизително се запазва в същото съотношение - 26.7% към 73.3%. Още по-неблагоприятно е присъствието на българките в Европейския парламент, констатира докладът.

Ситуацията с участието на жените при вземане на решения е напът да се промени, поне що се отнася до големите компании, но не по естествен път, а вследствие на нови регулации. По силата на европейска директива от 2022 г. до 30 юни 2026 г. най-малко 33% от всички директорски позиции, както със, така и без изпълнителни функции, в управителния и надзорния съвет, съответно на съвета на директорите на публичните компании трябва да се заемат от по-слабо представения пол. В момента представителството на жените на такива позиции в България е около 16 на сто.

Законопроектът, който въвежда в българското законодателство тези правила, все още не е приет на второ четене от Народното събрание и страната изостава вече с повече от половин година отвъд срока, в който е трябвало да транспонира директивата. За момента в парламента няма постъпили отрицателни становища по текстовете, но според проучване на Българската фондова борса (БФБ) от пролетта, цитирано от БТА, сред над 300 български компании 40% от тях нямат жени в ръководните си органи, докато едва 3% се управляват само от жени.