Еврозоната не е панацея и няма да реши проблемите на България - това повтаряха икономисти в последните години по повод плановете на България да влезе в еврозоната. И докато веднага след окончателното решение на Европа за смяната на валутата от 1 януари три рейтингови агенции повишиха кредитния ѝ рейтинг, то в съобщенията за решенията си те подчертават, че рисковете пред икономиката на страната остават.

Повишеният натиск върху публичните финанси е основният риск, който трите големи рейтингови агенции виждат пред българската икономика сега. Поддаване на изкушението да се харчат доста повече публични средства, допълнително влошаване на публичните финанси, непрекъснатата политическа нестабилност или подновяване на политическата криза с потенциална загуба на ефективния контрол върху разходите дори биха могли да върнат рейтинга ѝ на старото ниво.

S&P Ratings би понижила кредитния рейтинг на България в случай на по-големи дефицити от прогнозите на агенцията, които са за 3% тази година, 3.1% през 2026 и 2027 и 3.2% през 2028 г.

Според агенцията въпросните дефицити са постижими, но тя вижда риск от разхлабване на фискалната политика след влизане в еврозоната, тъй като критериите за конвергенция вече няма да бъдат обвързващи. Анализаторите ѝ обаче напомнят, че фискалният мониторинг от европейските партньори ще продължи.

Риск пред бюджета S&P вижда и в увеличените разходи за отбрана в средносрочен план и по-слаб растеж на приходите, които през 2025 г. амбициозно бяха завишени. При заложен в бюджета 33% ръст на приходите от ДДС например - най-големият приходоизточник в бюджета - данните към май сочат за ръст от 15%.

Хипотеза за разхлабване на фискалната политика е и ако вътрешната политическа нестабилност усложни контрола на правителството върху разходите, иначе казано, при хипотеза за увеличаване на държавните разходи при предизборна ситуация или плаващи мнозинства.

В дългосрочен план S&P вижда риск пред икономиката в лицето на демографската картина, като по прогноза на националната статистика населението на България - при сегашното темпо на обезлюдяване - ще намалее до около 5 милиона души до 2070 г.

Агенция "Фич" и Scope допълват, че сама по себе си демографската картина също оказва натиск върху държавните финанси в дългосрочен план. "Фич" напомня намеренията на правителството за повишаване на осигурителните вноски с общо 3 пункта през 2027 и 2028 г. Агенцията обаче пояснява, че това е само план и предстои да бъде гласуван. Действието на практика би представлявало увеличаване на данъчната тежест и няма да мине без драми - то залегна в тригодишната прогноза на Министерството на финансите в кабинета "Желязков", в който участва и БСП, които трудно биха подкрепили вдигане на осигуровките за всички.

Неотдавнашните нестабилни коалиционни правителства са повлияли на прилагането на реформите, а възприятието за корупция е високо.

Риск представлява и съществен ръст на държавния дълг и "Фич" изтъква планираната капитализация на няколко държавни предприятия, която залегна в Бюджет 2025 и за която лимитът на дълга, който България може да изтегли тази година, достигна рекордните близо 19 млрд. лв. Към средата на тази седмица вече са изтеглени 16.2 млрд. лв. след второто успешно излизане на международните пазари.

Фактор за ръст на дълга би бил и по-достъпното финансиране за страните от еврозоната, което също е сред основните притеснения на икономисти.

Според S&P икономиката ще нараства, движена от частното вътрешно потребление, което се подкрепя от растежа на заплатите заради ограничения пазар на труда, а според "Фич" го движи и ускорено потребление преди влизането в еврозоната.

И двете агенции очакват да се подобри усвояването на европейски средства, нещо, което S&P описва в момента като "много ниско" - както по Плана за възстановяване, така и по европейски програми. Това ще увеличи публичните инвестиции, но оттам и вноса, което ще повиши търговския дефицит. Крайният срок за приключване на проектите по плана е 31 август 2026 г., т.е. има само още малко повече от година преди неусвоените милиарди евро, безвъзмездно предвидени за България, да станат недостъпни. От Scope припомнят, че към юни 2025 г. са използвани само 24.% и са постигнати под 7% от планираните цели.

S&P допълва, че би повишила рейтинга на България, в случай че засилен контрол върху нейните институции доведе до напредък по основните нужни реформи на страната. Според "Фич" обаче нестабилните коалиционни правителства от последните години са забавили реформите, а усещането за корупция остава високо.

Scope напомня, че българската икономика използва относително най-много енергия в ЕС и изкопаемите горива в енергийния ѝ микс са 63%. Качеството на управлението, формиращо 12.5% от общата рейтингова оценка за България, е определено като "слабо" спрямо останалите държави от нашата категория, съгласно критериите на Световната банка. "Фич" също говори за "умерен капацитет на институциите" и относително високо възприятие за нивото на корупция в страната.