Отваряте очи сутрин и първото нещо, към което посягате, е телефонът. Светлина от екрана ви облива дори още да не сте се размърдали, но палецът играе ("маже") по екрана. Преди първото кафе, преди миенето на зъбите. След това ставате, телевизорът е пуснат, "за да има нещо да ви говори", докато пиете кафе и подготвяте закуската.

Вечерта таблетът и телевизорът ви "прибират" у дома, поемайки ролята на разказвачи, приятели. Неусетно екраните изяждат часовете ни за сън, движение, книги, разговори и тишина - и превръщат дигиталната умора, раздразнението и безсънието в новата норма на зрялата възраст.

Доскоро "пристрастяване" беше дума, с която се асоциираха вещества, а днес психолозите все по-често я употребяват за поведенческа зависимост към смартфони, лаптопи и стрийминг платформи. Различни изследвания в последните години показват, че при възрастните последствията се простират от хронична липса на концентрация и продуктивност, през затормозени социални умения и затлъстяване, до тревожни разстройства и депресия. И ако за детската екранна зависимост има достатъчно осъзнаване в обществото, при възрастните тя често остава скрита зад оправдания като "почивам си" "наваксвам новините" или се "опитвам да съм в час с това какво се случва".

Особено уязвимо към екранна зависимост е поколението Алфа (родени след 2010 г.), което расте сред екрани от първия си ден, често получава собствен таблет за първия рожден ден и показва забавяне в развитието и социална алиенация още в ранно детство.

Зависимостта от екрани е понятие, което обединява пристрастяването към интернет, технологии, телевизия, медии, видеоигри и социални мрежи, и днес се утвърждава като ключова тема за изследване в невронауките, психологията и общественото здраве. Продължителната употреба на дигитални устройства се свързва с неврофизиологични промени, когнитивни затруднения и психичен дистрес. Засега тази зависимост не е вписана като официална болест.

Приема се, че интернет зависимостта далеч надхвърля игрите и обхваща други рискови онлайн поведения - киберсекс, виртуални връзки, компулсивно онлайн пазаруване и безкрайно скролване в търсене на информация - всяко от които може да доведе до сериозна форма на пристрастяване.

Слабият обществен отклик към ситуацията с екраните за възрастни според Манолова е свързан "с масова депресивност и предпочитание към "лесния избор" - дигиталното развлечение вместо усилие, движение и общуване. Според Манолова има разлика в използването на екрани, които са свързани с работа, учене, творчество, съвсем друго е съдържание, до което достигаме лесно и което не предизвиква усилие, а хедонистично или седативно преживяване и съответно води до зависимост.

В изследване "Екранна зависимост - биомаркери, нарушения на развитието и възстановяване" се акцентира, че около 35-годишна възраст се очертава ясен праг, отвъд който биологичните маркери на екранната зависимост се променят значително.

Най-често наблюдавани симптоми:

При мъжете по-често се среща несигурно-избягващ стил на привързаност, което затруднява изграждането и задържането на здрави отношения. Според специалистите това нерядко води до избягване на семейни ангажименти, развод и емоционална дистанция спрямо децата. В този период се развиват и други зависимости, свързани с екрани - видеоигри и порнография.

При жените екранната зависимост след 35 се изразява в това, че доминира несигурно-тревожният стил на привързаност, изразяван чрез свръхконтрол в отношенията, хиперпротективност, но съчетанa с емоционална недостъпност. Често се проявяват работохолизъм и стремеж към "перфектната домакиня".

Най-чести подтипове на зависимост, които се развиват при жените след 35, са марaтонно гледане на сериали, следене на тематични подкасти (често езотерика или астрология), пасивно присъствие в социалните мрежи, онлайн пазаруване, безцелна консумация на съдържание.

Психолози коментират, че съвременните поколения са родени в дигитална среда, те са адаптирани в това, докато по-възрастните - тези над 45 - са израснали с книги. Те са изградили абстрактно мислене, което сега преминава към образно. "Това се отразява на концентрацията и вниманието. Когато мажем по телефона (действието скролене), трябва да се случи нещо наситено и екстремно, което да ни накара да се спрем, ние го правим, без да осмисляме, както правим, когато четем книга", казва Владимиров.

По думите му технологиите са достъпни и интелигентни, те разбират нашето поведение и предоставят неща, от които имаме нужда. "Преди години чакахме да пуснат любимата ни песен по радиото, вече не съществува отлагането на удоволствието, вече алгоритъм ти показва любимата песен или ти казваш на някоя от платформите да ти я пусне", отбелязва психологът.