И просто ей така държавата си създава нова бухалка
Ще кажете, че щом промените са в Закона за въвеждане на еврото, те имат отношение към еврото, но това може и да не е точно така. Новата бухалка - така депутати, бизнес и икономисти описват това, в което ще се превърнат регулаторите и в частност Комисията за защита на потребителите, ако властта приеме гигантско увеличаване на правомощията ѝ.
А причините за създаването на бухалката според експерти, с които "Дневник" разговаряq далеч нямат общо с еврото - имат с увеличаването на власт - основно в провинцията.
Има ли нужда от контрол на цените
От началото на годината председателят на Комисията за защита на потребителите на няколко пъти иска данни за цените на редица продукти на търговските хранителни вериги без те да имат задължение да ѝ ги предоставят. Тя дори се оплака, че не получава такъв "дори след призива на Делян Пеевски", който няма реални функции в държавното управление и е само един от 240-те народни представители. Тя не даде обяснение защо намеси неговото име, но различни сюжети в България в последно време показват, че ако Делян Пеевски поиска нещо, то се случва.
Едно наум: Карадимов започва проверка за картел при горивата след сигнал на Пеевски
Сюжетът продължи след смяната на ръководството на Комисията за защита на конкуренцията - с Росен Карадимов, сочен от опозицията за "човек на Пеевски". Името му стана известно още през 2009 г. с думите на Весела Лечева, тогава вече бивш председател на Държавната агенция за младежта и спорта /2005-2009/ в правителството на Сергей Станишев. "Може да ви звучи тежко днес, но двама души управляваха държавата в края на нашия мандат - Делян Пеевски и Росен Карадимов. Мисля, че никой не би трябвало да се изненадва. Някой трябваше да назове тези факти на висок глас. Съзнавам цялата тежест на това, което казвам".
След рокадата в КЗК три от ключовите контролни органи в държавата - Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), Комисията за защита на потребителите (КЗП) и Националната агенция за приходите (НАП) започнаха да работят заедно срещу популисткото "спекула" - термин, за който в българското законодателство няма определение. Така миналия месец КЗП си измисли правомощия, че може да глобява фирми за това, че са повишили цените си като го нарече "нелоялна търговска практика". Сега с предложенията за промени в Закона за въвеждане на еврото тя получава широки правомощия да изисква "всякаква информация" от фирмите без значение дали тя не е чувствителна за функционираните на даден бизнес. Това ще се случва в определени от нея срокове и под заплаха за големи глоби. Тя ще следи и дали бизнесите не завишават цените си по "необосновани причини".
Според старши изследователя от Института за пазарна икономика Петър Ганев причини за подобни, а и за каквито и да било, промени в закона няма - той е гледан и одобрен от международни партньори и в него са залегнали най-добрите практики. По негови думи няма особен ръст на инфлацията в България и тя продължава да не се отличава от тази в съседните държави. Той дава за пример Румъния, където продължава да има по-висока инфлация, така че "няма нищо належащо, което да изисква да се променя законът".
По време на разглеждането на промените в бюджетната комисия в парламента зам. - министърът на финансите Методи Методиев се опита да обясни, че промените се предлагали сега, за да не ги правели панически след време.
"Ама ние в момента реално действаме панически, без да има никаква нужда от това. Реално на пазара не се случва нищо драматично. Инфлацията няма нищо общо с тази от 2022 г., когато стигна около 20%. Ние оставаме на 4-4.5%, което не е необичайно на фона на региона. Да, по-висока е, но ние най-вероятно ще останем в период на малко по-висока инфлация, което щеше да е така и без еврото", коментира Ганев пред "Дневник".
Каква е целта тогава
Каква е истинската цел на промените в Закона за въвеждане на еврото обсъждат както бизнесът, така и опозицията и икономистите в последните дни.
"Целта безспорно е концентрацията на власт в няколко регулаторни органа, начело на които се извежда Комисията за защита на потребителите, която досега не е имала такива правомощия, включително и по този закон", допълва Ганев.
Той допълва, че към момента въпреки всичките проблеми на държавата с върховенството на правото тя трудно може да се намеси в търговията на дребно. Но сега всъщност "се създава инструмент за влияние в тези сектори, и то много сериозно".
Потенциално могат просто да те смачкат, ако го решат.
Ганев избягва да нарича това бухалка все още, а само концентрация на власт, макар и да предполага, че тази власт ще бъде използвана зловредно.
На въпрос как бизнесът може да се защити от един евентуален административен произвол, експертите отговарят: "Много трудно". Защитата минава през съда, а според Ганев най-вероятно големият бизнес въпреки по-големите си разходи заради въвеждането на еврото, ще намери начин да се защити пред съда и ликвидно да издържи на натиска. Малките, особено в провинцията обаче, ще бъдат най-уязвимите.
По-скоро малките играчи са тези, които могат да бъдат много сериозно ударени, малки вериги с до 10 магазина и оборот между 50 и 80 млн. евро. Под знаменателя "да нападнем големите" може да се окаже, че ще изгорят по-малките, и то българските играчи - в Хасково, Плевен, по морето има такива вериги. Това е опасността.
Старши анализаторът в Българския институт за правни инициативи (БИПИ) Теодор Славев е на същото мнение - той вижда като най-уязвими търговците в малките населени места и регионални вериги заради начините, по които функционират местните икономики. Той даде пример и с това, че някои малки магазини из малките населени места все още дават продукти на вересия, а тази информация би ги направила уязвими пред проверяващите.
Стяга се хватката върху българската икономика, а оттам и върху гласоподавателите и на мен това ми изглежда предизборно в унисон с една власт, която е тръгнала парадно по посока авторитарни мерки. Лека полека, всеки ден някакви парчета от нашата демокрация се чупят, една от които, разбира се, е свободният пазар, пазарната икономика.
Въпроси за целта на промените зададе на обществена дискусия и председателят на Сдружението за модерна търговия Николай Вълканов. Той допуска, че те се въвеждат за преразпределение на бизнес, може би с желание някой от играчите на пазара да бъде отстранен или цената на бизнеса му да бъде понижена, за да бъде купен от някой определен.
Приет за 8 дни
Предложените промени влязоха в Народното събрание само 24 часа след публикуването им - без обществено обсъждане и без достатъчно време засегнатите страни дори да подготвят становища. Срокът между двете четения на законопроекта бе скъсен и по всяка вероятност той ще бъде окончателно приет още в сряда, или 8 дни след внасянето му в Народното събрание.
Начинът, по който се прави, е абсолютно недопустим. Това е пълно пренебрегване на всички добри парламентарни практики. По бързата писта, с написани текстове като от днес за вчера.
Празен чек
Огромна власт се дава и на самото правителство по свое усмотрение да вземе допълнителни мерки без санкция на Народното събрание и без обсъждане. Това коментира депутатът на "Демократична България" Мартин Димитров в пленарната зала като описа като "празен чек" и "недопустимо", особено след като с промените в Конституцията на практика Народното събрание не спира да работи.
Според Ганев в тези мерки влиза и възможен таван на цени - изцяло непазарна мярка, която вече доведе до опразване на рафтове в магазини в други страни. Въвеждане на таван на цените обаче допусна като нещо удачно Росен Карадимов при изслушването си като все още кандидат да оглави КЗК.
Наистина влизаме в едно ръчно управление, което не може да бъде прогнозирано до какви мащаби ще стигне.
Икономическата опасност
Освен директно за уязвимите бизнеси, втората основна опасност от предлаганите промени е икономическата - според Ганев несигурността в бизнеса и невъзможността свободно да определя цени, страхът от глоби ще избие в охлаждане на инвестиционната активност и охлаждане във вдигането на заплати.
"Тъй като това е разход, който се трупа, а не знаеш дали може да вдигаш цени и ако някой може да отложи вдигане на заплати и инвестиции, ще го направи", сподели Ганев.
Бизнесът изрази и други опасения - например как на фона на заявките за толкова много регулации, особено на пазара с храни - гледат на него банките.
Георги Стоев, икономист: Хората се страхуват не от еврото, а от държавата
Какъв е капацитетът на бухалката
В последните седмици председателят на Комисията за защита на потребителите - Мария Филипова на няколко пъти изрази притесненията си, че капацитетът на звеното ѝ е ограничен. Справка на "Дневник" в последния отчет на институцията показва, че около 20% от щатните ѝ позиции са незаети, но разходите за заплати се разпределят на 100% и плащания са осъществявани на база проведени заседания.
Според отчета КЗП е дала около 6 млн. лв. за заплати, осигуровки и други възнаграждения, а справка на "Дневник" показва, че търси петима инспектори и експерти през портала jobs.bg с обявени брутни заплати между 1700 и 2000 лв.
Според Славев новите ѝ правомощия със сигурност биха били повод Филипова отново да поиска увеличаване на капацитета на комисията и този път това да бъде прието като основателно.
Но на практика "оцеляването на всеки бизнес ще зависи от усмотрението на комисията. И понеже това регулаторно чудовище не може да провери хилядите фирми за хиляди цени - ясно е, че това ще се превърне в постоянно надвиснала заплаха. Тоест още една бухалка, която може да се ползва избирателно", посочи, в свой анализ в сряда ИПИ.
Според Славев пък Комисията за защита на потребителите е хубаво да има правомощия, чрез които да защитава правата на потребителите, но ако и тя се превърне и в разследващ орган, "ние фактически създаваме една армия от институции, от органи, които имат еднакви застъпващи правомощия и рискът да ги използват безотговорно е много голям, така че според мен това е притеснително".
Комисията за защита на конкуренцията, друг от трите органа, които следят цените според Закона за въвеждане на еврото, бе посочена в скорошен доклад на БИПИ като един от органите, чиито ръководства се избират без външни номинации от други органи или лица и ги избира изцяло Народното събрание. В правилата за избора на ръководството липсват изисквания, свързани с професионален опит или експертни познания, отчете в свой скорошен анализ БИПИ.
В него за регулаторите се допълва още, че КЗК не изготвя стратегически план за дейността си, а само ежегодно приема свои приоритети за следващата година. Те обаче не са подкрепени с мерки и дейности за изпълнението им и така отчитането им се размива. Годишният отчет на комисията за 2024 г. не е внесен в Народното събрание, но дори да го внесат, както са правили предишните четири години, той така и не бива обсъждан в комисия или в пленарната зала.
Комисията получи около 350 хил. лв. средства от Министерския съвет миналата година, а само в рамките на две заседания от месец юли - още около 1 млн. лв. Разходите за персонал на комисията за 2024 г. възлизат на 6.2 млн. лв., заетите щатни позиции са около 100, а средномесечният разход за труд на човек - 5177 лв.
Най-пресните кадрови новини около Националната агенция за приходите пък бяха отпреди два месеца, когато бе увеличена заплатата на директора на НАП Румен Спецов. Новият ѝ размер и процентът на увеличението обаче останаха тайна. Миналата година заплатите на НАП бяха вдигнати с 9.5%. Според отчета на агенцията за миналата година разходите им за персонал са значително повече от на двете комисии - 366 млн. лв. Средногодишният щатен брой на персонала е от 7553 служители.
