Народните представители назначават сътрудници и нещатни експерти без ясни критерии за подбор и отчетност, няма изискване за степента на тяхното образование и компетентност, а съществуващи правила - например, за прозрачността на възнагражденията им, не се спазват. Това са изводите на Института за публичната среда.

Изследването припомня, че правилникът на Народното събрание позволява на всеки народен представител да назначи до трима сътрудници, на парламентарните групи - до 10, а на комисиите - не повече от половината от броя на членовете ѝ. Други критерии в нормативната уредба няма.

Публикацията на Института за развитие на публичната среда не съдържа конкретни примери, но в годините редица назначения са предизвиквали въпроси. В действащия парламент, например, лидерът на "Величие" Ивелин Михайлов е съветван от бивш член на "Да, България" и от бивш съветник на Бойко Борисов, а председателят на групата на "Има такъв народ" Тошко Йорданов получава юридически консултации от уличения в плагиатство Петър Илиев. Практика е също изявени партийни фигури, които не успяват да попаднат в парламента, да стават сътрудници и така да запазват близостта си с парламентарния живот. Така например, бившият председател на Народното събрание Цвета Караянчева през 2021 г. прие да подпомага парламентарната дейност на групата, след като не успя да се върне като депутат.

Докладът припомня, че по правилник народните представители имат право да получават допълнителни средства в размер на две трети от основното си възнаграждение, за да плащат на сътрудниците си, за консултации, експертизи, помещения и други дейности, свързани с работата им. Сумата е 4758 лв. на месец. Как те се разходват и отчитат се определя от отделните парламентарни групи. Според правилника в профила на всеки депутат на сайта на Народното събрание следва да се публикува разпределението на тези суми, но практиката на различни парламенти, в това число и сега действащия, е това да не се прави.

В сайта все пак се поддържа публичен регистър на нещатните експерти и сътрудници с имената, степента на образование и областта, в която се очаква да подпомагат парламентарната група, комисия или народен представител. От него се вижда, че 147 депутати (61% от всички) имат сътрудници - общият им брой е 261. Най-много са на разположение на най-голямата група - ГЕРБ, където са назначени 71 помощници. Следват ги "Продължаваме промяната - Демократична България" с 54 и БСП с 38. Най-търсената от депутатите експертиза е в сферите на право и законодателна дейност, икономиката и местното самоуправление и регионално развитие. Едва 6-ма са сътрудниците по енергетика, а по 7 са тези за европейски въпроси и околна среда.

Не всички сътрудници са с висше образование. 24-ма са със средно, а 2-ма не са посочили образователната си степен. Сред среднистите е, например, Лъчезар Ставрев - сътрудникът на лидера на "Продължаваме промяната" Асен Василев, който беше задържан покрай обвиненията за кадруване в митниците.

Работата на парламентарните комисии се подпомага от общо 53-ма нещатни експерти. Според регистъра най-много - 11, са към Комисията по здравеопазване, 10 - към тази по регионална политика, благоустройство и местно самоуправление и 9 - към Комисията по въпросите на младежта и спорта. Любопитно е, че Комисията по бюджет и финанси, която е сред най-натоварените и ключови за дейността на парламента, има само един обявен нещатен експерт в сферата на капиталовото пенсионно осигуряване и небанковия финансов сектор, коментират авторите на доклада.

Много от експертите, които съдействат на Комисията по здравеопазване, имат икономически интереси в тази сфера, е посочено в публикацията. Това от една страна е разбираемо, според авторите, тъй като очакванията са хора с опит и експертиза в съответната област да подпомагат парламентарните комисии. От друга обаче се повдига въпросът за възможно възникване на конфликт на интереси.

Институтът за публичната среда препоръчва не само предварително да се опишат подробно критериите и изискванията към парламентарните сътрудници, но и да се приемат правила за предотвратяване на конфликт на интереси, за да се избегнат съмнения за нерегламентирано влияние.

Авторите на доклада предлагат да се обмисли изискване сътрудниците да предоставят периодично (на годишна или на шестмесечна база) отчет за своята дейност, от който да става ясно какви функции точно изпълняват, каква подкрепа са оказвали към дейността на съответния народен представител, група или комисия, какви са постигнатите резултати. Обявяването на разходваните средства, което сега се пропуска, заедно с резултатите от работата на нещатните сътрудници и експерти значително би повишило доверието и към тях, а и към работата на Народното събрание, е препоръката на Института за развитие на публичната среда.